Последни Новини

Науката е отражение на етични принципи и на собствена съвест

Националната школа по архитектура и строителна реставрация в Брацигово с национален принос в обучението на кадри
октомври 25, 2022
D.I.Y. 2.0 изложба на Георги Ружев в Музея на хумора и сатирата в Габрово
октомври 31, 2022
Покажи всички

Науката е отражение на етични принципи и на собствена съвест

„Всяко човешко деяние подлежи на оценка от гледище на нравствеността“
Акад. Ангел Балевски

ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ

Обикновено сме свикнали да приемаме хората, които се занимават с точни науки, като затворени, малко говорещи и дори притеснителни. За тях важността е в това, което ще направят и ще създадат, а не в неговата публичност. И това може би е общоприето или по-скоро сложилото се в нашето личностно възприятие, без да е особено вярно и точно.
Знанието и науката имат своята сложност и висока значимост както за самия индивид, така и за обществото и неговото развитие. И ако приемем, че времето на научните открития отдавна е преминало своята най-висока честотност, то приносът на това да създаваш и правиш нещо полезно за обществото, в което живееш, е от особено важностно и същностно значение. А всъщност не е ли по-важно обществото и ние самите да опазим и отгледаме едни правдиви и справедливи аршини, с които да мерим и претегляме иначе облеченото в научна фразеология невинаги научно познание? Да го мерим с критерии и показатели, които са общовалидни навсякъде по света и които да отстояваме във времето? Днес това е важно дори не толкова заради нас самите, а заради това, което ни предстои да се случи и получи.

Дочо Шипковенски казва за академик Ангел Балевски: „Човек с извънредно логична и прецизна конструктивна мисъл, специалист в областта на точните науки, акад. Ангел Балевски показва особено големи интереси и познания и в областта на обществените науки, на литературата и изкуството. Тази богата душевност, това щастливо съчетание на рационалното и духовното не само че не предизвикват раздвояване, но усилват възможностите за дейността му като голям учен в областта на техническите науки.“

Голяма част от неговите трудове разглеждат проблеми от областта на изпитването и изучаването свойствата на металите и металните сплави, други негови трудове обхващат влиянието на механични вибрации върху процесите на стареене на металите, трета група изследват структурните изменения в металите при термични въздействия и т.н. Забележително негово откритие, направено заедно с проф. Иван Димов, е методът на леене с противоналягане, който е патентован във всички развити индустриални страни.

И ако постиженията в тази област на един от великите ни умове са достатъчно известни, а в даден момент – дори вече и признати, то неговата обществена и личностна позиция, която неминуемо е свързана с инженерните му познания, е написана по един много различен и безпристрастно точен начин през 1992 г.

Аз гледам света, наблюдавам навред и немея,
че всичко тъй чудно е, тъй непонятно за мен,
и мисля, разбира се, но да се взирам не смея
в живота, от който съм слисан, смутен, отчужден.

За всички е ясно: щом нещо в света съществува,
естествено то е разумно, логично и в ред;
животът върти колелото, платната надува
по своя си воля, шуми и върви все напред.

Дори и в този ненаучен стил на излагане на мисли ученият дава своето академично послание, което той сам нарича „ненаучно“. Едва ли у някого будят съмнение неговите способности и качества, но близката ни история и самата му битност са изпълнени с периоди на отричане, признаване и непризнаване, одобрение или неодобрение и въпреки сложността на времето, в което живее и работи, въпреки обстоятелствата, които отново и отново се повтарят в нашата близка и по-далечна история, а може би и ни предстоят да ги изживеем по същия начин, той прозорливо оставя своята мъдрост освен в техническите и технологичните открития и в своите стихове и размисли.
И пак нея, мъдростта, откриваме в написаните с много сила, но и болка „Мъдри мисли“:

Когато си започнал света да опознаваш
и бавно, неохотно, все пак да осъзнаваш,
че ръстът ти е малък, а другите далеко
със всичко са над тебе, не ти е било леко.

Създал се е в ума ти комплекс за малоценност,
че всички забелязват духовната ти бедност;
но ти не се предавай и не развивай склонност
към глупави оценки и някаква си скромност.

За всичко има начин целта си да постигнеш:
макар и да си глупав, все пак да се издигнеш –
щом следваш ми съвета, що най си е пригоден
за свят такъв объркан, без подтик благороден.

Има една наука, която е наречена метрология – наука за измерването и за методите и средствата, с които то се извършва. Предмет на метрологията е извличането чрез измерване на информация за свойствата на обектите с дадена точност и достоверност. Измеренията на човешката същност са предмет на други науки, но тук става дума за изключителни примери на подражание и еталони за поведение.

Акад. Ангел Балевски, който отдава огромно значение на етичната страна в дейността на учения, казва, че в неговите ръце са концентрирани огромни възможности, които, ако не се използват правилно, могат да причинят големи щети. Той отбелязва: „Всяко човешко деяние подлежи на оценка от гледище на нравствеността. Когато обаче дейността на един човек или на група хора има важни, а понякога съдбоносни за обществото последствия, оценката трябва да бъде много строга. Може да има контрол над действията на отделния човек от страна на обществото – контрол на законите, които важат за всички и защитават всички. В този смисъл контрол над творческата човешка мисъл няма, не може и не бива да има. Тук съществува само контролът на общоприетите етични принципи и на собствената съвест.“
Такива измерители на развитието трябва да определяме и ако можем да създадем условия те да се развиват, а не да оцеляват в тази хаотична наша реалност.

Ангел Балевски е роден през 1910 г. в Троян. Произхожда от същия стар охридски род, от който е и Васил Балевски. През 1929 завършва Трета софийска мъжка гимназия, а през 1934 г. – Немското висше техническо училище в Бърно, Чехословакия. Професионалната си дейност започва като неплатен стажант в Инженерната работилница в София. После минава през фабриките „Чиличена ръка“, „Борис Ташков“, „Електрометал“, „Авгис“.
Балевски е постоянен участник в близкото лично обкръжение на Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб. Част е от групата, инициирала т.нар. Възродителен процес.
През 1945 г. Балевски става извънреден професор в Държавната политехника, където създава и ръководи Катедра „Механична технология и фабрична организация“, преминала след 1953 г. във ВМЕИ. През 1947 г. става редовен професор. От 1955 е член-кореспондент, а от 1967 г. – действителен член (академик) на БАН.
Ангел Балевски е основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите. Прави сполучливи опити за конструиране на машина за горещо пресоване на цветни метали. Разработва оригинален метод за добиване на чугун от български суровини във въртяща се барабанна пещ. Разработва, заедно с Иван Димов, метод за леене с противоналягане, който представлява новост в световната леярска техника и е защитен с над 100 патентни документа за изобретения в България и в чужбина. В негово авторство и съавторство са издадени 7 монографии и университетски учебници.
Избиран за почетен и чуждестранен член на академиите и научните дружества в редица страни и на международни организации като: съпредседател на Международната академия на науките в Мюнхен (1988) и член на Съвета, Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми (1971).

Работил главно в областта на технологията на металите, той е дългогодишен ректор на Висшия машинно-електротехнически институт „Владимир Ленин“ (ВМЕИ) в София, председател на Българската академия на науките и заместник-председател на Държавния съвет на Народна република България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!