Проектната разработка е на Министерство на културата и е осъществена от „Реставрация“ ЕАД

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

„Източната могила“ е част от античен некропол от десетки надгробни могили, които се намират около землището на днешното село Караново, Община Нова Загора.Могилата се намира на 980 метра северно от центъра на селото. Има елипсовидна форма и е с диаметри между 63-77 м. Ориентирана е по дългата си ос Север-Юг и е висока 11 метра. Разкритията са от огромна културна и научна стойност и предизвикват истински фурор сред световните изследователи на античната епоха. Самият професор Маркус Шолц от Римо-германския институт в Майнц се прехласва по откритието, което според него е „най-ранната и най-богата гробница в Римската империя“.
Липсата на цялостна програма за опазване на културната ценност обаче е довела до отделни, необвързани с комплексната проблематика за опазване на ценността и в известна степен неудачни строителни решения, както и неефективни мерки във връзка с осигуряване на техническата инфраструктура. Тя се изразява в неподходяща вертикална планировка и липса на благоустройствени мероприятия, дългогодишна липса на климатизация, липса на мониторинг върху състоянието на археологическата субстанция и др. Тези обстоятелства са оказали и продължават да оказват неблагоприятно въздействие върху недвижимата културна ценност, видимо от темпа на ерозия на костните структури. Това обяснява инж. Гинка Минчева, технически ръководител на проекта и регионален директор на „Реставрация“ ЕАД – Велико Търново.
Първите проучвания на могилата са от октомври 2008 г. след иманярски набези и са спасителни. През следващите години там бяха открити антична колесница, скелетите на два впрегатни коня и куче, зидана сводеста гробница с изключително богати дарове от средата на І век. Разкрити бяха и части от ритуална площадка, върху която са извършвани ритуални действия – опалвания, хвърляне на храна, натрошаване на съдове, жертвоприношения и възлияния.
Археологическото проучване е проведено от екип с научен ръководител д-р Веселин Игнатов от Исторически музей–Нова Загора, според който в могилата е погребан висш тракийски аристократ от средата на I век, а някои по-смели предположения свързват погребания с последния одриски цар Реметалк III.
“Колеслицата е четириколка с диаметър на колелата 120 см. Освен с размерите си, тя буди интерес с богатите орнаменти и с това, че е единствената открита с все още запазени дървени части. Нейната украса включва безценни посребрени фигурки на Еросчета с разперени крила, които яздят мистични същества /между пантера и делфин/, както и статуетки на пантери”, разказват историци.
Проучвателите обясняват, че гробницата е с правоъгълен план, с размери 3 метра/4 метра и сводест покрив. Отличава се с изключително богат погребален инвентар, който потвърждава хронологическите рамки и предположението за високия статут на погребания. Сред намерените вещи има парадни оръжия – гладиус, два комплекта копия, махайри, плетена ризница, тока с 4 лебедови глави и сребърни пластини по колана, две уникални сребърни чаши с позлата от типа „Боскореале“ с изображения на бога на любовта Ерос. Изключителна ценност представляват още стъклен ритон – единствения у нас изцяло запазен, три златни пръстена – единият от които е с образа на Юпитер-Амон, бронзова кана и леген, патера с дръжка, която наподобява глава на овен, бронзов канделабър и лампа, бронзово ойнохое, комплект от стригили със стригилодържач, глинени балсамарии и стомни.
През 2010 г. най-престижното международно издание в областта на Археологията – американското “Archaeology”  посвещава обширна статия за откритието.
В опит за социализация и за да се предпазят откритите гробни структури е създадено защитно временно покритие на върха на могилата, което с течение на времето обаче се руши.
На 12 март 2019 г.в сградата на Министерство на културата е проведена работна среща с представители на Министерство на културата, НИНКН, НАИМ-БАН, РИМ-Сливен, ИМ–Нова Загора и Община Нова Загора, във връзка с подготовката за изготвяне на проект „Консервация, реставрация и експониране на Източна могила. На срещата са дадени указания, че поради опасността от бъдещи инциденти, могилата трябва да бъде затворена за посещения. По тази причина, на 25 март 2019 г. директорът на Исторически музей – Нова Загора издава Заповед РД-07-43/25.03.2019 г., с която затваря могилата за посещения.
В началото на 2021 г. защитното покритие над могилата е вече силно нарушено, и зачестяват иманярските набези в района. Това предизвиква серия от нови сигнали и репортажи, а в края на юли миналата година на място пристига и тогавашният министър на културата проф. Велислав Минеков. Проведена е работна среща, на която освен министърът присъстват и представители от НИНКН, областният управител на Сливен и директора на Исторически музей – Нова Загора.
След проведените разговори е предложена идеята за бъдещо демонтиране на цялата гробна площадка, заедно със зиданата гробница на по-лесно за социализация и експониране място. Едно такова подходящо е археологическата база, която се помещава в заграденото пространство около Световноизвестната праисторическа селищна могила в с. Караново – само на 1 км. от „Източната могила“.
Проектната разработка е на Министерство на културата и е осъществена от „Реставрация“ ЕАД – София. С новото решение е изградена стоманена външна стълба с четири стълбищни рамена, ситуирана в югозападния археологически изкоп. Южно от стълбата са предвидени две паркоместа.
“Временното защитно съоръжение, представлява едноетажна стоманена конструкция, покрита с термопанели с определена дебелина. Съоръжението се състои от два блока. Конструкцията е със структура, преносваща цялото пространство на разкритата археологическа субстанция. Избрани са подходящи места за фундиране на вертикалните носещи елементи съобразно вече проучени зони от могилата. Прозрачните стенни ограждания са реализирани главно от северните и източните фасади, за да не се допуска попадане на вредното UV лъчение върху археологическите артефакти. За  осигуряване на въздушна циркулация на затворения обем и намаляване на температурите през лятото са монтирани вентилатори. Отводняването на покривите е решено външно посредством улуци и водосточни тръби. Водите се събират по източната фасада и се заустват в новоизградена дъждовна канализация, минаваща успоредно на новоизградената външна стълба и отвеждаща ги далеч от могилния насип”, изтъква инж. Гинка Минчева.