Ерих Фром: „Успелият революционер става държавник, неуспелият – престъпник”

ПРОФ.Д.Н. ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ

Властта препуска по жълтите павета и някак ни се смее, че я караме да се мае и чуди при кого и как да се поспре за малко… Тя, властта, е възпята и от поета, и от народа и винаги си намира майстора. Дали този майстор е добър или е калфа, че дори и чирак – времето ще ни покаже. И пак то, времето, ще отреди да бъдем съдници на уменията му.
Сега все още е в онази начална фаза, която кратко и точно Константин Мелихан ни описва: „За да управлявате масата, трябва да ѝ внушите, че бъдещето ѝ е светло, а миналото – тъмно“.
Тези внушения и мисли върлуват по безподобен начин в нашето съзнание през последните преустройващи ни години на пересторйка или на пълна промяна. Все същите, но поднесени и гарнирани с различни подправки. И за да се чувстваме уверени в тяхната автентичност ние често подменяме или заменяме главния готвач.
Странни хора сме ние българите – обичаме все една и съща манджа да ни поднасят, леко притоплена и традиционно с лютата чушка.
И колкото в странни и дълбоки заблуждения да попадаме в тази наша действителност, то неминуемо „от всички сили, подчинени на държавната власт, силата на парите е може би най-надеждна, поради което държавите са принудени (разбира се, не по морални подбуди) да съдействат на благородното в света“ – пише Кант.
Съвети дават много, умни мисли се леят отвсякъде и ни напътстват как и защо да свършим по най-добър начин тази работа. Уж е проста работата да управляваш, ама тя винаги се оказва по-сложна, отколкото сме си мислили. Не е за всеки тая работа, казват по-възрастните и по-мъдри от нас, но защо ли почти никога не чуваме тези думи, които са изречени от позиция на жизнен път и опит.
Монтескьо казва, че „принципът на демокрацията се руши не само тогава, когато се губи духа на равенство, но също и тогава, когато духът на равенство се довежда до крайност и всеки иска да бъде равен на онези, които той е избрал за свои властници“. И когато в този световъртеж на небивали очаквания, на това, че ще се случи и получи някак си, то си мисля, че лудостта е обзела народи ни и не му дава покой.
Публий казва, че „луд е този, който не умеейки да контролира себе си, иска да управлява другите“. И за да го докажем – ето ни отново на мегдана да търсим причините, а те отдавна са известни и доказани във времето.
Как да чуем мъдростта на времето и как да се опитаме да ползваме поне малко от тази мъдрост е въпрос на интелект, манталитет и най-вече на сила. Сега по-хитрите по стар и изпитан български принцип са се снишили, други – летаргично са оставили нещата да се случат и едва малка част от останалите се опитват да кажат и покажат това, което мислят или да предупредят за това, което трябва да се стори, а не после пак „попарата“ да е гореща и не по вкуса ни.
Хари Потър описва днешната ни българска ситуация по един добър начин: „Голяма „клечка“ – това е човек, у когото образованието надвишава интелекта“. И да не забравяме, че „успелият революционер става държавник, неуспелият – престъпник.“ (Ерих Фром).
Сега сме във времето на краткото очакване кой ще бъде революционер и кой – престъпник. Ако не го разпознаем ще опитваме пак и пак – така уж казва и предопределя демокрацията. Но тя, демокрацията, е някакво състояние не само на правни норми и ред, но и на духа. Но именно той, духът ни, липсва и отсъства най-често от нашата същност.
Все теми и въпроси от доста личен и дори интимен характер, които определят и поставят обществото ни все в позиция на търсещо своето спасение, та дори и по така наречения демократичен начин.