Колоритният мъж се слави като радетел на културата, колекционер и с подчертана слабост към красотата

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Ганчо Александров е живата история на Павликени. Над 30 години е ръководил отдел “Култура” в общинската администрация, сменил е шестима кметове, до един червени.
71-годишният снажен мъж с достолепна осанка и широка усмивка е любимец както на съгражданите си, така и на родни и чужди знаменитости-актьори, певци, политици, управници, дипломати, духовници. Сам за себе си казва, че е роден да е на сцена, да води шоу спектакли и забавни програми, да общува с хора. Затова е тачен и непрекъснато канен като главен участник в светски събития. Въпреки, че вече е пенсионер, не чувства тежестта на годините и продължава да е деен и духовит.
“За мен културата няма цвят. Тя е бяло българско огнище, до което всеки може да приседне и да си вземе огън. Оцелял съм при толкова управници с отговорност и коректност. През годините табелите на кабинетите се сменяха, но аз останах все така силно влюбен в града и хората му. За мен има три цвята – бяло, зелено и червено и това е България”, разкрива Ганчо Александров.
Мъжът с школуван глас не крие, че все още преживява тежко раздялата с работата си в община Павликени.
“Гуна Иванова много точно каза: „Ганчо е сменил толкова много кметове през годините, той ги е забравил, но хората няма да го забравят. Дори след една вестникарска статия имаше над 300 коментара и като ги чета направо се просълзявам. Читатели на шега заявяват, че Павликени трябва да бъде прекръстен на моето име и дори паметник да ми издигнат. Това много ме забавлява“, разказва с усмивка Александров.
През последните години е работил и като радиоводещ, което му носело удовлетворение. Помагал и на кмета на община Левски Любка Александрова.
„Дадох всичко от себе си, за да обогатим с колегите там културния облик на родния град на емблематични българи като Георги Парцалев, Дончо Цончев, Григор Вачков“, обяснява Александров.
Заради тези заслуги бил удостоен със званието Почетен гражданин на град Левски.
Горд е, че е участвал в създавенето на Празника на пълнената чушка в Левски, който ще се проведе за трета поредна година на 29 август.
„Хората от този край са известни като невероятни кулинари. Пристигат от всички краища на общината с шатри и каруци, с пригодени в тях пещи и пекат чушки”, споделя Александров.
Атрактивният мъж е удостоен с престижна награда в Руския информационен център за популяризиране на славянското единство. Наскоро на кинофестивала “Славянская скаска” му е връчено отличие сребърен ритон за принос към славянската култура култура.
Ден след това бил повален от коронавирус, стигнал до болница с двустранна пневмония. Благодарение на бързите и адекватни действия на лекари и сина му за 15 дни Ганчо Александров преборил болестта.
„Когато чезнех и бях между живота и смъртта, започнах да медитирам. Виждах странна светлина и внезапно чух глас, който каза: Къде си тръгнал? Имаш още работа, върни се! Като се събудих на сутринта, нямаше и следа от инфекцията. Вярвам, че чрез конкретни духовни практики, човек може сам да ръководи себе си“, убеден е Александров.
Той е широко скроен човек и споделя, че непрекъснато намира поводи да се забавлява.
„Искам хората около мен да са щастливи“, категоричен е достолепният мъж.
Изтъкнатият културтрегер минава за една от най-колоритните личности в региона. Води весели и тъжни ритуали.Непрекъснато го канят на юбилеи, защото има специален сценарий за подобни тържества. Като водещ на сватби, кръщенета и траурни церемония и с прочувствените си слова успява да трогне до сълзи присъстващите. Бабите дори му заръчат: “Ганчо, като чуеш, че съм умряла, ела да поговориш на гроба ми…”
Александров е категоричен, че безкрайно обича Павликени, на който е отдал живота си. Той е един от малкото местни жители с три образования сред които дефектология, логопедия. Споделя, че умее да говори красиво, защото е страдал от ламбдацизъм и усърдно е работил над този проблем.
„И до днес много се пазя да не изпия дори и глътка алкохол по време няа работа, защото ако това се случи, ламбдацизма веднага се появява“, разкрива Александров.
В Павликени всички го познават – и малки, и големи.
“По улиците хората ме спират и ме засипват с въпроси. Ако ме наричат “Ваше превъзходителство” или “Ваша светлост”, няма да ми стане така мило, както, като ми кажат “Нашият Ганчо”, доверява Александров. Посрещал е в Павликени президенти, министри, дипломати, творци. Когато се запознавал с Дамян Дамянов, поетът възкликнал: “Името ти звучи като камбанен звън.”
Дългогодишният шеф на културата е роден на Гергьовден. Силно тачи св. Георги и носи образа на покровителя си изваян върху красив медальон. Александров произхожда от стар руски род.
“Дядо ми бил белогвардеец и се е задомил тук. Като дете бях подстриган за дякон. Този факт е известен на мои приятели духовници, които ме наричат “Дяконе”, споделя Александров. Той има изострена интуиция и чувствителност и е контактувал и с хора със свръхспособности.
Когато доц. Игнат Игнатов написал книгата “Ясновидците”, Ганчо Александров го поканил да я представи в Павликени. По същото време имало предизборна кампания за местна власт. Пристигнали и описаните в книгата чародейци.
“Преди да излязат пред хората в салона, зад кулисите ги питам: “Кой ще е новия кмет на Павликени? Поискаха да им изброя имена, партии. След миг се чу гласа на една женица в ъгъла: “А кой е Никола?” Сепнах се, но казах, че това е кандидатът от СДС д-р Никола Христов. И тя отсече, че той ще е бъдещият градоначалник. Така през цялата кампания на всички митинги, концерти и прояви аз и приятелите ми шумно скандирахме името му и викахме: “СДС, СДС, СДС”. Вотът обаче изненадващо спечели Стефан Стефанов от БСП.
Притесних се и в първия работен ден отидох на работа издокаран с червена риза. Новият кмет приближи и ми прошепна: “От утре те искам на работа с костюм.” След време съдбата отново ме срещна с въпросната ясновидка и като й разказах за гафа, тя отвърна: “Звездите първо посочиха това!”, спомня си Александров.
Изисканият мъж е страстен колекционер и притежава сувенири,книги, статуетки. Като дете Ганчо Александров живеел до градското кино и обичал да наблюдава художниците, които рисуват плакатите за филмите.
“Баща ми беше книжар и от него наследих богата библиотека. Захванах се да я допълвам. През годините като шеф на отдел “Култура” имах щастието да се запозная с почти всички съвременни литературни класици – Николай Хайтов, Антон Дончев, Стефан Цанев, Любомир Левчев,Евтим Евтимов, Марко Семов. Когато някой гостуваше в града ни, с ученически трепет вадех негово произведение и сега голяма част от книжната ми сбирка е с автографите на авторите.”
При пътуване до Русия му подарили грамофон “Молодежны”. Павликенчанинът захванал да купува плочи и колекцията му надхвърлила 800 броя. Повечето от тях също са с автографи и посвещения от изпълнителите.
Ганчо Александров събира и предмети от порцелан. Първата изящна фигурка му подарила бившата министърка на културата Елка Константинова. Гостувал й в кабинета и се загледал по изваяните танцуващи тела на Людвиг и Антоанета, които красели масивното бюро. Константинова му подарила порцелана и така сложила началото на новата колекционерска мания на Александров. Преди време той дарил колекцията си от снимки на кинозвезди на антиквар от Велико Търново. Сред най-ценните предмети са пепелникът, който ползвал Дамян Дамянов, тапа за бутилка за уиски във формата на фазан изработена за коронацията на английската кралица. Има изключително красиви ангели със свещи, херувимчета за елха, а на коледните играчки не знае точната бройка.
Той признава, че пенсионирането и ограниченията заради пандемията са му се отразили смазващо. Изтънченият мъж обаче не допуснал дълго да унива, захванал се и събрал целия си ярък живот в колекция от огромни албуми. В луксозните класьори подредил хиляди снимки от културния живот на Павликени. Като най-ценни определя фотосите, на които са запечатани събития с бележити българи, които е посрещал.
Мястото им е музея или на общината За сега с внучката ми опаковахме албумите и ги прибрахме като я посъветвах: „Вяра, важно е един ден да дадеш тези снимки там, където трябва, защото разказват за паметни събития и отразяват 35 години от историята на Павликени “, споделя Александров.
Ганчо Александров е създател,заедно с Ирена Анастасова на единствения у нас пътуващ детски фестивал “Като звездите”. На един Трифон Зарезан зарязвал с народна носия. Фотографирал се. Снимката е етикет за колекционното му вино “Целувката на Дионисий”. “Бутилки с гроздовия еликсир съм подарявал на най-отбрани люде. От тях има отнесени в Париж, Южна Африка и на Канарските острови”, спомня си Александров.
Легендата на Павликени има изключително атрактивна визия и подчертана слабост към красотата.
„Това ми е стил. Уважавам всеки религиозен празник , признава Александров.
Казва, че притежава изключително красиво дървено кръстче, подарък на приятел от собственика на цирк „Балкански“ -Иван Балкански, което е донесено от Израел.
„При посещение на президента Румен Радев в град Левски му подарих милиграмова златна звездичка и към нея малък син като небето кристал Сваровски. Казах му: „Не да ви напомня за небето и звездите, защото Вие ги познавате. Кристалът Сваровски е син като очите на Апостола, а вие сте в града с неговото име и ви моля да бъдете гост на празника по случай 180 години от рождението на Васил Левски” и той обеща. След време бях на прием в посолството на Япония, там се видяхме отново с президента Радев и по едно време го чувам да казва на съпругата си: „Деси, ела да те запозная с Ганчо Александров, който ми подари звездичката”. Тези мили моменти ми стоплят душата”, откровен е Александров.
Той не се разделя с любимия си фотоапарат и педантично събира красиви мигове.  Сред многобройните му приятели е великотърновският митрополит Григорий.
“От владиката знам, че най-скъпите неща в живота на човека са тези, които той отнася със себе си от този свят. А това е преживяното!”, убеден е Александров.