Чрез анкета д-р Илия Вълев установил, че повечето от отговорите са под формата на мечта

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Етнологът д-р Илия Вълев от Регионалния исторически музей във Велико Търново е направил проучване какви са очакванията на българите за идеална 2022 година на базата на техните собствени идеали.
“Какво представлява идеалът? Имаме ли такъв и необходим ли ни е в личния живот? А в национален план? Достижим ли е или е някакъв имагинерен блян? Това са въпроси, които, вярвам, че вълнуват всеки от нас в съвременната динамична и някак противоречива действителност. Все пак не бива да забравяме, че човекът, като мислещо, разумно същество, изначално желае и се стреми към воденето на определен и най-вече смислен начин на живот, към изграждането на конкретна представителна визия за себе си и издирването на такава в другите, както и към придобиването на даден социален, професионален или друг статус в личен и в обществен план. И всичко това – пречупено през конкретни вярвания и представи на отделния индивид или на неговата група за съвършенство в търсените образ, пример, среда, система, условия и т.н.”, коментира д-р Илия Вълев.
По думите на изследователя от друга страна обаче, обкръжаващата ни социално-културна, политическа, икономическа, а и здравна обстановка в страната, подсказва, че сме се загубили като единно, сплотено общество, което гради с общи усилия бъдещето си.
“Твърде разединени, твърде егоистично и недоверчиво настроени, често отговарящи с негативен, „хейтърски” подход към всяка форма на коментар и бележка по даден обществен или социален проблем. За съжаление точно това се проявява в обзорната картина, характеризираща обществото ни. Ожесточени спорове водим дори за празниците, които трябва да бъдат един от белезите на националната ни идентичност и за които се предполага, че трябва да празнуваме заедно, обединено. Съвременното българско общество е похабило и загубило някъде по пътя на своето развитие ако не всички, то голяма част от идеалите си – онези малки, истински „неща”, които ни обединяват, които би трябвало да пазим и да развиваме, към които да се стремим, за да се усъвършенстваме като личност, като общество и като граждани на света”, подчертава д-р Вълев.
Етнологът е провел анкета, в която са се включили общо 97 човека. Извадката от близо 100 човека е достатъчно показателна за определени тенденции.
Между всички участници жените водят мъжете с 81 към 14. Един от анкетираните се е определил като „джендър”, а друг е решил да не посочва пола си. По възрастов показател най-много представители има в групата от 41 до 50 години, които общо са 24 човека. Следват лицата между 31 и 40 години и от 51 до 60 години, като всяка от двете групи е с по 20 човека, двама са на възраст над 71 години. По-голямата част от анкетираните живеят в селище от градски тип – общо 90 човека. Четирима са посочили местожителството си на село, а трима са маркирали и двата вида селищни единици като отговор. По отношение на придобито образование 72 са заявили, че имат висше образование. Един е с полувисше образование, а трима са конкретизирали, че притежават докторска степен. От останалите- 15 човека са със средно образование, трима са ученици, един е студент, а двама не са посочили.
Много пъстра е палитрата откъм професионалните занимания на запитаните като най-много са учители – 11, университетски преподаватели – 8, музейни уредници – 8 и екскурзоводи – 7, от 1 до 5 човека работят в областта на медицината, журналистиката, държавната и общинска администрация, военни, артисти и художници, от сферата на строителството, леката промишленост и услугите. Шестима пък са посочили, че са пенсионери.
“Анализирайки получените отговори, забелязах много любопитни мисли и разсъждения. Част от тях отразяват недобра, отрицателна настройка на анкетираните спрямо представите и очакванията им за годината. Четирима пишат, че в представите им 2022 г. ще е „същата като предходната – трудна, непредсказуема, променяща се”, „пълен боклук”, „напрегната”. Един отговаря, че “ще е още по-обезверена, обезсилена и тъжна”, но допълва, че въпреки всичко си „мечтае да е сигурна, носеща спокойствие и по-добри дни за всички – в семействата, в държавата и в света. Никой да не трепери за макар и мижавите си доходи… Изразява надежда да може да се влиза в музеи, театри, кина… да пътуваме, да се престрашим отново да повярваме, че хубавото предстои”, разкрива д-р Вълев.
Подобен отговор е открил и при друго включило се в анкетата лице: „Натрупаният житейски опит ме навежда повече към негативни очаквания, отколкото към очакване на някакъв “идеален” вариант. Предвид ситуацията, нормално е да се очаква да има още много болести, смърт, проблеми в здравната система и финансова криза. Затова нямам големи положителни очаквания. По-скоро бих искала да бъда здрава, да продължа да работя с настоящия ритъм, да няма проблеми и спънки в работата ми, и да изпълня конкретните неща, които съм заложила в професионален план. За българите, България и света очаквам финансови проблеми, голяма инфлация, опити за разрешаване на миграционните проблеми. Интересно ми е как и кога ще преодолеем тази изолация и страх от общуване, страх от близост, което се породи в резултат на COVID-19. Бих си пожелала повече финансова стабилност и спокойствие”.
“В тези два отговора ясно виждаме разграничението, което правят анкетираните. От една страна стоят представите и очакванията им, които често са плод на емпиричен и осмислен опит, а от друга – мечтите им, които произлизат от човешкото въображение и по-скоро живеят в имагинерния свят, което разбира се не означава, че мечтите един ден не могат да станат реалност”, уточнява д-р Илия Вълев.
Обнадеждаващо е, че болшинството от запитаните, а именно 86, имат изцяло добри, положителни представи, желания и нагласи за идните месеци. Очаквано, в повече от половината анкетни карти присъства въжделението COVID-пандемията и всички противоепидемични мерки и ограничения, които „пречат на нормалния живот на хората”, да приключат както у нас, така и по света. Отделно, отдавайки го на политическата и икономическа криза в страната през изминалата 2021 година, в около 40% от анкетите ясно личи волята за промяна към по-добро и очаквания за: „стабилизиране на държавата”, „работещо Народно събрание, което обсъжда стратегии за развитие на страната, а не затъва в обвинения, контраобвинения и оправдания”, „Стабилно правителство, което взима държавнически решения за положително раздвижване на България и увеличаване на нейния просперитет в света”, „овладяване на инфлацията и създаване на условия за намаляване на безработицата”, „спадане на цените”, „увеличаване на доходите”, „по-добър живот”.
В малко над 50% от получените отговори се долавя желание за „по-здрава година”, а 30% до 40% от анкетираните се надяват годината да е „по-хубава”, „по-спокойна”, „успешна”, „хората да са по-щастливи”, „да станем по-добри и човечни”, „да виждаме повече усмивки върху лицата на хората около нас”, „да има уважение сред хората”, „да общуваме и пътуваме свободно без страх”, „свободно да следваме мечтите си”…
“Любопитни са мненията, макар и спорадично да се откриват сред отговорите, че през 2022 г. е добре да се обърне внимание на климата и еко-равновесието на Земята, както и да се установи стабилност в международната политика – „да няма войни”, „да спре насилието”, „народите по света да живеят в добросъседство и толерантност”, „за света – омиротворяване на воюващи региони, осигуряване възможност за просперитет на хората там, за достигане на водещите държави и да се избегнат религиозни, културни и политически кризи в “белите” страни”, уточнява д-р Вълев.
Изследователят е открил и тенденция поради лични и семейно изповядвани ценности или пък наличие на конкретни планове в тесния социален кръг на анкетирания, ясно изразени желания за „скорошна рожба”, „скорошна женитба… щастливо семейство”, „да продължавам да развивам образованието си и да успявам да не се лишавам финансово от нищо”, „очаквам да почна желаната работа, инак ще превъртя”, „в личен план – успешно лечение на едно сериозно заболяване на първо място”.
“Прави впечатление, че отговорите имат по-скоро формата на мечта, на въжделение, на благопожелание или пък са с прогнозен характер. Малцина от анкетираните са успели да пречупят мисълта си и да обърнат представата си от имагинерното и трудно предсказуемо бъдеще в „реален”, „свършен”, „тук и сега” постигнат факт, макар на практика и този отговор отново да е хипотетичен, предвид, че въпросът предразполага за отговор в бъдеще време. Най-красноречивият подобен пример, който използвам и като обобщена качествена извадка на отзивите, представени като реално постигнат факт, е: „През идеалната 2022 г. всички мои близки и приятели са живи и здрави и са до мен. Тези, които се молят за рожба, я имат. Тези, които са болни, оздравяват. Тези, които нямат работа, си намират. Социалните контакти са възстановени. Никой не носи маски, сертификати и дезинфектанти в джоба си и споменът за вируса е далеч. Хората са щастливи, вече не са озлобени и негативни…”. И в този случай обаче, анкетираният завършва мислите си с пожелателен тон: „Но… понеже всичко това няма как да стане в такъв кратък срок, си представям, 2022-ра дори да не е идеална, поне да е хубава”, разкрива конкретни примери от анализа д-р Вълев.
Той е категоричен, че въпреки тези разностранни отговори, могат да се обособят в определени групи и да се открият някои универсални ценности, които могат да служат за преследван идел в развитието ни първо като личности, а след това и като общество.