Медикът събра над 20-годишен опит и съвременни световни практики в 750 страници научен труд, в съавторство с д-р Мариела Василева и доц. Ася Консулова

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Над 4000 българки сe диагностицират с рак на гърдата годишно у нас. На всеки 100 жени има по един мъж с това заболяване. Диагностиката и лечението на въпросната патология изисква мултидисциплинарен подход, споделя хирургът доц.д-р Свилен Маслянков.
Медикът е известен с това, че внедрява авангардни хирургични техники от цял свят. Богатият опит на великотърновеца, практикуващ в Александровска болница показва, че мутациите на раковите заболявания са толкова различни, особено при рака на гърдата, че болестта при всеки пациент може да се характеризира като индивидуална.
Доц.Маслянков събра в обемен научен труд, озаглавен „Карценом на гърдата“, натрупаните знания от над 20-годишната си практика в съавторство с д-р Мариела Василева и доц.Ася Консулова. Над изданието от 750 страници, търновецът и колегите му са работили 3 години. Внушителната книга съдържа много съвременна информация, а също и богат илюстративен материал, с конкретни случаи от практиката.
Доц.Маслянков подчертава, че гърдата е орган, който изисква комплексни познания и заради това в специализираното издание е ползван и опита на над 20 различни специалисти сред които са известни диагностици, лъчетерапевт, гинеколог и др. Като рецензенти са привлечени известни имена- хирургът проф.Георги Байчев, проф.Добромир Димитров, който е ректор на Медицинския университет в Плевен, онкологът доц.Димитър Калев.
„У нас все още гърдата не се лекува по световните стандарти, а се прилагат закостенели методи. Не е удачно пациентът да бъде поставен на операционната маса, туморът изваден с местна упойка и изпратен за изследване. Тази сгрешена тактика може да се окаже фатална, защото над 20 % от туморите са високорискови и изискват специфично лечение.  Необходимо е задължително чрез дебелоиглена биопсия да се докаже вида на злокачественото образувание. След това да се направи още по-задълбочено изследване с пет-скенер, който да покаже колко е напреднало заболяването и след това може да се пристъпи към лечение чрез предварителна химиотерапия“, споделя доц.Маслянков.
Медикът допълва, че операцията вече не е основен метод в битката с рака. Тенденцията е за намаляване на хирургичните намеси или премахване на самия карцином в чисти граници.
„Един от авангардните методи е маркирането на тумора по време на биопсията със специфичен метален клип с намерението ако образуванието се стопи при предоперативната химиотерапия, след това местото да е лесно за откриване от хирурга“, разяснява доц.Маслянков.
Той пояснява, че пациентите не умират от тумора, а от разрастването на разсейките. 
Според хирурга България не е с най-високата честота на заболеваемост от рак на гърдата, но дигнастицираните в първи стадий са едва около 15 % от пациентите, докато в други европейски страни са над 50 %.
„У нас липсват скринингови програми, чрез които може да се подобри състоянието на хора между 50 и 70-годишна възраст. Много от жените при наличие на тревожни симптоми търсят помощ от гинеколози и други специалисти, а това може да забави лечението. След 40-годишна възраст мамографиите трябва да са задължителни. По-младите пациенти да се преглеждат на ехограф, а най-добрият съвременен метод за трудни случаи е ядрено-магнитният резонанс“, съветва доц.Свилен Маслянков.
Специалистът допълва, че сред иновативните прийоми е сентинелната биопсия, при която се отстранява първият възел в подмишечната ямка и ако в него няма разсейки, вероятността наличието на такива на други места в тялото, е минимална. Според медика с тази концепция се минимализира травмата от хирургичната намеса, както и оплакванията от болка, нарушена функция, отоци на ръката и др.
По думите му заболяването се подмладява като най-младата му пациентка е на 23 години. При 78 % от случаите пък е генетично обусловено. Доц.Маслянков разказва историята на 34-годишна жена с такава генетична мутация.
„Дамата пожела гърдите и да бъдат ампутирани и след това поставихме пластика. Получи се изключително добър резултат след тази органо-пластичната хирургия“, изтъква доц.Маслянков.