Последни Новини

Жителите на ранновизантийския град Зикидева са страдали от артрозни заболявания

Престижен форум събра учени от България и Република Беларус
октомври 14, 2021
Хирургът доц.д-р Свилен Маслянков: Над 4000 българки са с рак на гърдата, лечението изисква мултидисциплинарен подход
октомври 15, 2021
Покажи всички

Жителите на ранновизантийския град Зикидева са страдали от артрозни заболявания

Това показва антропологичен анализ, извършен от гл.ас.д-р Надежда Атанасова на скелетите от ранно-византийския некропол в подножието на крепостта Царевец във Велико Търново

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

При жителите на ранновизантийския град Зикидева в зряла и старческа възраст се наблюдава висок процент на артрозните заболявания, които са засегнали, както гръбначния стълб, така и ставите на горните и долните крайници. Това показва антропологичния анализ, извършен от гл.ас.д-р Надежда Атанасова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към Българска академия на науките. Тя е изследвала скелетите от ранно-византийския некропол в местността Френкхисар в подножието на крепостта Царевец във Велико Търново.
При 7-годишните проучвания на култовия обект от археолозите проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново са открити тракийски некропол, ранновизантийска базилика и средновековен манастир.
През 2014 г., още в първите дни на разкопките, археолозите откриха църквата „Успение на света Богородица” от времето на Иван Асен II. Тя била разрушена и на нейно място е построен манастир през XIV век, покровителстван от Иван Александър. Вече е обстойно проучена църквата, която е богато стенописвана. В притвора проучвателите попаднаха на гробове на аристократи, висш военачалник и духовник, както и богато погребение на жена в зидана гробница, като една от хипотезите е, че е на видна болярка. Две години по-късно се оказва, че манастирският комплекс е изграден върху ранновизантийска базилика. По своите размери – 18 на 35 метра, тя е може би най-голямата постройка в ранновизантийския град Зикидева, разположен на територията на Царевец и Момина крепост – предходника на Търново. Най-логично било около нея да се развива и търсения през годините некропол. Усилията през последния археологически сезон са били да продължи разкриването му. Заедно с археологическото проучване, изследователите решили да се направи и антропологическо изследване, за да се установи пол, възраст и различни заболявания на индивидите. Проучени са 7 ранно-византийски гроба, а костният материал бил предоставен на антрополога д-р Надежда Атанасова за изследване.
“Антропологията е изключително обширна научна дисциплина, която се занимава със систематичното проучване на произхода, физическото, културното и социално развитие и разнообразие на човешкия вид. Изучават се древните култури чрез изследване на човешки костни останки, възстановени в определен археологически контекст чрез интердисциплинарно опознаване на културните особености и артефакти, като например тези, свързани с погребалните практики, палеодиетата, палеопатологията, различните ритуални въздействия, които могат да бъдат открити по скелета и т.н.”, пояснява д-р Атанасова.
Анализът, който тя е изготвила, е показал какво е половото разпределение на погребаните – четири от мъжки пол и три от женски. Във възрастов аспект преобладават индивидите, при които смъртта е настъпила в зряла възраст между 40 и 60 години, като дори при един от скелетите се идентифицират морфологични костни изменения, характерни за старческата възрастова група над 60 години.
“Мъжете се характеризират с по-нисък ръст и телесно тегло, с изключение на един млад мъж с „висок“ ръст около 180 см. Изследваните жени са със „среден“ и „над среден“ ръст според категориите за европейско население. В проучената скелетна серия се наблюдава изразен полов диморфизъм /системна разлика във формата между индивиди от различен пол и от един и същи вид/. Мъжките скелети са масивни, а женските – съответно грацилни, но трябва да се отбележи, че и при двата пола костният релеф на залавните места на мускулите не е силно изразен, което е показател за по-слаба физическа активност приживе”, обяснява д-р Надежда Атанасова.
Тя допълва, че в процеса на изследване на човешките костни останки от археологически разкопки основно значение имат проучванията на зъбно-челюстните заболявания. В по-голям процент от случаите зъбите са доста добре запазени, тъй като са най-малко податливи на влиянието на факторите на околната среда -влага, киселинност на почвата и т.н.Поради тази причина те са ценен елемент от изследването на индивидуалния здравен статус и хранителен режим, което ги прави важен източник на информация относно влиянието на социалните и културни фактори в древните общества.
“При извършения палеопатологичен анализ на серията от Френкхисар, се установи висок процент болестни изменения на зъбно-челюстния комплекс – кариеси, кисти и преждевременна загуба на зъби, която от своя страна води до промени в захапката, и до влошаване качеството на живот, поради затруднения при храненето. Тези резултати са в унисон с данните от антропологичните изследвания на некрополи от цялата територия на България, които показват нарастване честотата на срещане на зъбния кариес през римския период и късноантичната епоха, в резултат от увеличения прием на преработени и ферментиращи храни от населението”, категорична е д-р Атанасова.
При един от мъжките скелети от местността Френкхисар се регистрира ротация /завъртане/ на долните десни страничен резец и кучешки зъб.
Д-р Атанасова уточнява, че най-често появата на такъв вид аномалия се дължи на генетично детерминираните физиологични характеристики на зъбно-челюстната система, например по-тясна челюст. Причина обаче може да бъде и инцидентно нараняване или травма в детска възраст. При същия индивид тя е установила и точковидна хипоплазия на емайла на долните кътни зъби, представляваща плитка ямка върху букалната зъбна повърхност. Заедно с линейната хипоплазия-хоризонтални дефекти на зъбния емайл, която е регистрирана при друг от мъжките скелети от проучваната серия, са резултат от временен метаболитен дефицит в ранното детство. Той вероятно е бил предизвикан от промяна в диетата като преход от млечно към общо хранене или продължително боледуване.
“На този етап от проучванията в ранно-византийския некропол е идентифициран един случай на патологично костно изменение върху череп на жена на възраст от около 50-60 години при настъпването на смъртта, което е резултат от хранителен дефицит на желязо, желязна малабсорбция и загуба на желязо”, подчертава д-р Надежда Атанасова.
Според антропологът несъмнен интерес представлява откриването в част от гробните ями на следи от вар. Според проучвателите на ранно-византийския некропол във Френкхисар, този факт може да се свърже с късноантичната чумна пандемия или т.нар. „Юстинианова чума“, като опит за обеззаразяване на телата на една част от починалите.
“Категоричен отговор на този въпрос обаче ще се получи едва след извършването на лабораторен ДНК-анализ на взетите костни проби от човешките скелети, като такъв тип изследване ще хвърли светлина и върху произхода, и роднинските връзки на погребаните”, казва в заключение д-р Надежда Атанасова.

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!