Последни Новини

Проф.д.н. Венелин Терзиев: Научни ли са научнопрактическите конференции

Обитатели на Център за настаняване от семеен тип и Дом за хора с умствена изостаналост се грижат за 8 декара стопанство
септември 16, 2021
Напълно е разкрита архиерейска резиденция от XIII век на крепостта Трапезица
септември 21, 2021
Покажи всички

Проф.д.н. Венелин Терзиев: Научни ли са научнопрактическите конференции

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Много документи определят взаимоотношенията и позициите в образованието и науката – от закони и поднормативни документи, до правилници, стандарти, обикновени правила и още много други. И всеки един такъв документ си има точно и определено място по смисъл и съдържание. В определената рамка всеки се развива, свързан с тези системи – учител, преподавател, учен … Което е необходимо, но и недостатъчно условие, за да бъдеш добър учител, преподавател и учен. Учителят, преподавателят, ученият преподават, разпространяват, споделят знание. А то, знанието, е особена категория. То не е плод или зеленчук, който да продадеш или размениш. Знанието е „велико събитие“ и към него така и трябва да се отнася човек – като към нещо велико. Това заявява проф.д.н.Венелин Терзиев.
Ученият пояснява, че в Оксфордския речник знанието е дефинирано като „факти, информация и умения, придобивани чрез преживяване или образование, теоретичното или практическото разбиране на субекта, или това, което се знае в дадена област като цяло или осведоменост, запознатост придобити чрез преживяване на факт или ситуация“.
“Да знаеш означава и много, и малко. Дори и да знаеш много, ако знанието остане затворено само в личното пространство, то то си остава единствено индивидуално притежание. Носи относително малка полза за околните и за обществото. Силата на знанието е в неговото споделяне – изречено, разпространено, преподадено или написано. Колкото по-голямо пространство заема знанието, толкова по-полезно е за обществото и за неговото развитие. Така то се превръща в живот. Споделеното знание стои в основата на човешкото оцеляване и развитие. Споделеното знание ражда нови идеи, създава възможности и перспективи, премахва граници, създава нови продукти, отваря врати на всяко развитие. В бизнес средата споделеното знание е безценен ресурс и е двигател за функционирането на пазарните взаимоотношения, от което винаги печели крайният потребител.
И не е случайно, че се създават отворени образователни, научни пространства, които дори влизат в рамките на политически и социални инициативи (единно европейско образователно пространство, единно европейско изследователско пространство и т.н.).
За да споделиш знанието – трябва да го владееш, трябва да имаш не само чуждото знание, което си осъзнал, осмислил, върху което си разсъждавал, но трябва да добавиш мнение, коментар, или свое знание, постигнато чрез собствените ти усилия. Знанието се споделя по много начини, дори често неопределени като такива. Преподавателската и научна работа се определят като основни в споделянето на знание”, коментира проф.Терзиев.
По думите му, за да преподаваш, разпространяваш и споделяш с други знание, се изискват много други неща-умения, опит, компетенции, владеене на комуникационните канали, различни усилватели и др. Те няма как да се прочетат или открият в законите и правилата. Отвъд документите се изисква определена и качествена творческа енергия, отдаденост, себераздаване, разбиране, съпреживяване, съпричастност, неутолима жажда за познание, неукротим дух, откривателство, неуморимост, непрекъснат стремеж към усъвършенстване, непримиримост и много други чисто професионални (професиографски) характеристики. Да бъдеш добър преподавател не е необходимо да прочетеш страниците на учебника от катедрата, да зададеш правилните въпроси, за да оцениш ученика или студента, да прекараш нормативните часове в аудиторията и лабораторията и да напишеш определен брой публикации, с които да вървиш по пътя на академичното израстване. Да бъдеш добър преподавател и учен е мисия, която носят в себе си малцина. И неслучайно казвам, че да бъдеш добър преподавател, значи да умееш да споделяш знанието така, че то да достигне до много и да достигне по начин, който ще провокира ново знание. Тогава има смисъл и значение да се живее за и със знанието. За споделящите знанието това е същност и смисъл, то е тяхно верую. Дали всеки е способен на това? Да се отдадеш до степен на изчерпване или да не си способен на това. А дори и да нямаш – по редица причини – тази възможност, е въпрос на същностно развитие.
“Но не само с преподаването се споделя знание. Споделяне на знание се осъществява по много начини извън училището и университета. И тези методи съвсем не са по-маловажни, защото именно те създават среда и мрежа за непрекъснатост на процеса. Отдавна това е измислено и ние прилагаме тези методи без да се замисляме върху значимостта, която носят, върху ефектите, които създават, върху влиянието, което определят. Конференции, семинари и конгреси са местата, където се споделя знание. Едно и също знание може, и е добре, да се споделя на много и различни форуми. И в това няма нищо лошо и неестествено. Едно и също знание може да се опише в много научни, и не само научни, списания и в това също няма нищо лошо. Така то достига до много по-голяма и разнообразна аудитория, като намира своите ползватели и потребители. Така то провокира нови идеи и създава последователи”, казва още проф.Терзиев.
На въпрос нуждае ли се знанието от последователи, ученият заявява:”Да – за да бъде споделено, знанието трябва да има своите последователи. В противен случай как определени идеи, мисли, съждения или тези ще достигнат до определена общност и как те ще се превърнат в необходимост от потребяването им. И това е принос, който не всеки може и умее да прави. Много модно е днес да говорим за „инфлуенсъри“. Няма по-голям „инфлуенсър“ от споделеното знание. Стига да му дадем шанс и да не го ограничаваме – поради неразбиране на смисъла и стремеж да го поставим в рамки. И още по-лошо – да му сложим вериги, които ще го задържат само и единствено там, където някой е решил, че е неговото място. Имало е и такива времена и периоди, но днес, се надяваме, че те вече са отминали”.
Според проф.Терзиев в прехода на автоматизираните системи към дигитални, разпространението на знанието се осъществява по различни начини, способи и методи от преди век. Естествено, най-важният от тях е ученето – формално, неформално, информално, което се осъществява в и извън училище. Нещо повече – училището е подпомогнато от изключително много допълнителни методи за разпространение на знания – организирани или неорганизирани, индивидуални или групови. Много преподаватели, учени, изследователи, управленци и различни специалисти разсъждават по тази тема и винаги има нещо различно и интересно в техните мнения по отношение на различните видове знания и различните пътища на тяхното разпространение.
В същото време много администратори не само разсъждават, но и създават правила, по които знанията се разпространяват и споделят, а когато всичко се постави в определена рамка, то залинява и носи относително малка принадена стойност. Когато администратори създават рамката „ти можеш – ти не“, „ти получаваш – ти не“ и тази рамка се формализира до степен на фаворизиране или елиминиране, до степен на създаване на приятелски кръгове, до степен на създаване на една академична прослойка без особен принос към знанието, но с възможности за разпределяне на влияние – тогава и знанието губи основното си предназначение, губи страшно много. Губи, защото администраторът си „изработва“ бонус от всеки, който стои под него в йерархичната зависимост, за да стане „видим“. Няма значение на кое място в списъка на авторите си, важна е бройката.
“Истинското знание не признава този модел. То се опитва да излезе на повърхността по друг начин – неформално, лично, със собствен почерк. То влиза в собствените си обувки, влиза в нови аудитории, излиза пред нова публика и изпълнява мисията на споделянето и разпространението. Дали този тип знание ще получи титла или признание е въпрос на подход. Може би, но не е много сигурно! Дали този тип знание е полезно? Да, защото създава. Не е ли споделяне на знанието участието в различни конкурси, чрез които се стремим да привлечем млади хора към учителството или към науката? Защо го правим? Защото днес сме в дефицит на лидерство в знанието. Младите хора се привличат с авторитети, не с администратори. Авторитетите не споделят, за да се харесват, а за да създават последователи на знанието. Те са новатори, те са различни. Биват харесвани, ако са атрактивни, ако знаят много, ако умеят да общуват, ако носят харизмата на знанието, което притежават. И не е ли това нов прочит?
Знанието, което се разпространява чрез различни форми – като книги, списания (от най-различен характер), вестници, електронни платформи и интернет, означава запознатост с определено съдържание, информация, относно фактология от най-различен характер и позволява да се прояви разбиране, асоциативност, разсъждения, възприемане, откриване. От знанието тръгват определени и различни процеси. Естествено, всички тези разсъждения не провокират нарушаване на правилата, но търсят онази промяна, която ще създаде нови модели на споделяне на знанието. Управлението на знанието, изкуственият интелект са част от този неочакван, но и незаобиколим процес”, разсъждава професорът.
Той е категоричен, че всеки използван метод за разпространение на знание може да се нарече споделяне на знание.
“И според мен, именно споделянето на знанието го прави живо, активно, полезно, работещо, ефективно, осигуряващо развитие не само на съответния фактологичен ресурс, но и изграждащ нов такъв. Всяка преподавателска дейност, независимо къде – в училище, университет, център за обучение, научна структура – е дейност по разпространение и споделяне на знание. Но не всеки, който го прави, стига до върха на споделянето. Споделянето на знанието е мрежова дейност, като мрежата се разраства до огромни размери, изискващи строга систематизация и окрупняване по тематичност, за да може да се обхване и да продължи развитието. От една страна, преподавателите и учените споделят натрупаното до момента знание, а от друга – изразявайки собствено мнение, добавяйки собствени изследвания и проучвания, те го обогатяват и доразвиват. При малко по обем знание, каквато е била ситуацията в началото на натрупване на същото, всяко новооткрито знание обикновено е носело името на този, който го е добавил. Така са се появили много закони в науката, които носят имената на откривателите си. Така викът „Еврика“ е достигнал до много хора, но дали един подобен вик днес е постижим с една публикация, която ще се прочете от ограничен кръг хора (а в някои случаи – само от авторите)? При натрупването на огромни бази знание, които дори трудно се систематизират, това не винаги се случва, или се случва само при особени случаи на сериозни открития и приноси. Признаването на приноса на всеки, който е добавил макар и малко ново знание, се осъществява по друг начин. Така цитирането на приноса се превръща във важен елемент от оценката на приноса в развитието на знанието”, подчертава проф.Терзиев.
То допълва, че днес, когато знанието и науката заемат огромно пространство в икономическия, социалния, научноизследователския живот и въобще в общественото развитие, то проследяването на приносите става все по-трудно. Да оцениш приноси за развитието на знанието преди теб, преди твоята собствена работа, е не толкова важно за документирането, колкото е важно от гледна точка именно на признанието, на етичността в отношението към всеки, дал част от своето собствено развитие на развитието на знанието. Затова оценката на приноса е неразривно свързана със споделянето на знание. Разликата в оценката и споделянето се състои в това, че оценяваш и предаваш оцененото знание като оригинал, но в споделянето влагаш собственото разбиране или създаваш „ново развито знание“.
Проф.Венелин Терзиев цитира Силвина Фурнаджиева: „Смятам, че всеки от нас има полезни знания, които може да сподели с другите и трябва да го прави при всяка възможност, за да помогне на следващите, поели по същия професионален път – така, както и той е получавал помощ и напътствия от свои по-опитни колеги в началото. Опитът ми показва, че най-добрите програмисти, дизайнери, бизнес собственици, коучове и др. много обичат да отговарят на въпроси и да помагат на хора, които тепърва започват професионалния си път, сменят кариерата си или имат нужда от друг тип помощ. Те обаче рядко са питани, защото много хора смятат, че тези експерти са „недостижими“ и се притесняват просто да им пишат и да зададат въпроса си“.
Ученият уточнява, че споделеното знание става част от всеки творчески път, т.е. – можеш да споделяш с различни аудитории, правиш го по различен, адекватен на тези аудитории начин и това е част от участието ти в процеса. И тук всеки начин е важен, всеки начин е стойностен.
“Понякога споделянето на знание не би било възможно, когато едно научно изследване е публикувано единствено в собственото ни университетско издание и то само на български език. Безпристрастната оценка би потвърдила, че ползвателите на подобно знание се ограничават в кръга от наши колеги и много малък брой от външната среда. Усилвател на това знание могат да бъдат различни канали. То може да бъде предавано чрез публикуване и разпространение в различни издания, платформи, чрез представяне на различни конференции и семинари и не на последно място – публикувано на различни езици. Ограниченото ползване на български език представлява своеобразна бариера и дори пречка за предаването на знание. Примери в тази посока могат да бъдат дадени както с редица българските писатели, които са преведени и съответно четени и познати в различни страни, така и с научни специалисти, преподаватели и изследователи, които представят научно съдържание в различни държави. И в двата случая става въпрос за едно и също съдържание – дали на руски, румънски или португалски, романът на Георги Господинов е винаги един и същ. Тогава къде е проблемът, когато един учен представи една и съща тема, над която е работил години наред, на руски, румънски и португалски. Или на английски едно и също съдържание в различни научни издания и в различни държави? Изследователската платформа SSRN предоставя подробна информация от такъв характер, което на практика се оказва ефективен усилвател за предаване на знанието. В противен случай то ще си остане в една затворена система, а то има нужда от възприемане, утвърждаване и не на последно място – от доказването му в обществената среда”, подчертава проф.Терзиев.
Той е убеден, че за практичната страна на науката и доколко грамотно използваме езика си можем да съдим навсякъде и по всичко – от надписите в кварталния магазин до табелите на кое и да е родно летище. И ако в кварталния магазин, не че е допустимо, то все някак ще преглътнем надпис с грешен правопис, то неграмотният надпис на аеропорта със сигурност ще ни накара да се изчервим. Но когато и в претенциозните обяви и покани на десетки научни форуми срещнем разнобой и вариации на една и съща дума, горчивината от разминаването между претенциозността и познанието не може да се подмине ей така.
„Национална научнопрактическа конференция за разпространение на добри практики в областта на изпълнението на целите на…“, „Научно-практическа конференция „Глобални и регионални…“, Международна научно-практическа конференция „Устойчиво развитие и социално-…“ (от уважение към колегите не изписвам пълните имена на форумите).
“Училищните спомени ми припомнят, че ако сложното прилагателно означава научен И  практически, думата се пише полуслято – научно-практически. Но тогава, когато сложното прилагателно се отнася до понятието научна практика – сиреч, тези практики бъдат представени на научен форум, изписването е слято. А какво, ако не научни постижения и практики, съдържат докладите, представяни от учени и изследователи на научен форум, организиран от университет? Водеща, безспорно, е науката. Научните конференции, организирани от висши училища, нямат обособена отделно изцяло практическа част, а само научна, в която се представят научни постижения и изводи, правят се прогнози, чертае се бъдеще. Така че, дори и да не съм филолог, апелирам – нека конференциите ни бъдат научнопрактически.
А практиките – те са онази добавена стойност, която осмисля науката и ѝ придава човешко лице. Важни и особено нужни, те са живото продължение на науката. Но нека тогава и само тогава, когато някой някъде организира събитие, в което практиката е изнесена, показана, демонстрирана като отделна, самостоятелна и неразривна част от цялото, организира научно-практически семинар, практикум и др.п.
Белезите на грамотността могат да бъдат търсени и намирани във всичко. Да бъдем грамотни – можем поне да опитаме”, апелира проф.Терзиев.

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!