ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Атестирането, в т.ч. и във висшите учебни заведения, е процес, който има за цел да установи и оцени равнището на извършваната дейност (научноизследователска, приложна, учебно-образователна, административноорганизационна и експертна) от учените и преподавателите в даденото висше училище или университет. В това отношение Русенския университет „Ангел Кънчев“ не прави изключение. Или може би напротив – прави изключение. Защото именно на последната процедура по оценяване на преподавателите в крайдунавското висше учебно е поводът за коментар от проф. Бранко Сотиров, декан на Факултет „Машинно-технологичен“ при Русенския университет „Ангел Кънчев“ през периода 2011-2019 г., и който публикуваме без промени и съкращения.
“В последните месеци наблюдавам с интерес и тъга поредните актове на академично пропадане в русенското висше учебно заведение. Бях приел, предвид някои събития от последните години, че сме стигнали дъното, но, както наскоро се изрази един колега, вече започнахме и да го сондираме. Заседанието на ФС на МТФ от 17 юни е поредното доказателство за това, като традиционното вече нарушаване на действащи нормативни правила и изисквания е по-малкия проблем”, споделя проф.Сотиров.
Той твърди, че казусът с т. нар. „атестации“ на проф. Венелин Терзиев и неговата трайно се е превърнал в нискоразрядна трагикомедия.
“Това свали окончателно няколко маски и според мен има знаков характер, защото съм убеден, че епилогът ѝ тепърва предстои. В този контекст тук много по-важни са изводите, а не резултатите. Защото, както вече заявих наскоро, както аз, а още повече проф. Венелин Терзиев, приемаме доста снизходително т. нар. „атестационни оценки“ и „резултати от гласуване“, дори и по причина, че ние вече сме получили своите истински оценки.
Строго погледнато този казус има две страни – съществена и формална.
Ще започна със съществената. Преди 3 – 4 години проф. Терзиев, почти сам, благодарение на публикационната си дейност, изведе 2 професионални направления от университета на първо място в ежегодната рейтингова класация. Финансово това означаваше няколкостотин лева допълнително в бюджета на Русенския университет. Когато обърнах внимание на тогавашния ректор проф. Велизара Пенчева на този факт с тайната надежда, че това може да се отрази по някакъв начин на незавидното, според ръководството, финансово състояние на факултета, последва гузно мълчание. От тогава тази сума нарасна съществено и по приблизителни оценки днес съставлява седемцифрена сума и е тема табу за университетското ръководство.
Ясно е, че след режисираната „атестация“, „становища“ и т.н. тези пари няма да постъпят в бюджета на университета. За това пък от същия бюджет ще бъдат отделени 2 000 000 лв. за строителството на новия корпус. Сметката е проста, а след нея пак ще ни разправят как няма пари, студенти и т.н.”, разказва проф.Сотиров.
По думите му индивидуалният финансов принос на проф. Терзиев е несравним с приноса на когото и да е в Русенския университет.
“В замяна на това, по силата на вече познати и достойни за съжаление практики и похвати, той беше охулен чрез една жалка поръчкова статия, публикувана двукратно в някакъв партиен вестник и претиражирана като тема в едно интервю за Българското национално радио. Последва и трагикомедията „атестиране“, „прекратяване“ и т.н.
И само наивник не би се досетил кой е истинският режисьор на тази постановка.
За да съм по-ясен ще разгледам по същество дадените му атестационни оценки.
1. Учебна дейност – проф. Венелин Терзиев е създал 6 напълно нови дисциплини по 2 специалности за последните 5 години. Всеки лесно може да прецени колко е това. При това, нека да припомня – учебна дейност за четвърт щат, което означава, че някой на цял щат с подобна оценка би трябвало да е създал четирикратно повече дисциплини. Знаем много добре, че други, които са на цял щат, са създали доста по-малко дисциплини за много повече години, а някои именити професори дори не влизат в лекции (справка – учебен разпис на занятията).
2. Научно-изследователска дейност – проф. Терзиев е представил продукция, надхвърляща многократно, съгласно национално установени критерии, наукометрията на който и да е преподавател в Русенския университет. По-голяма дори и от наукометрията на няколко факултета взети заедно.
Ще допълня само следните 3 неща:
знайно е, че той ежегодно изнася двуцифрено число пленарни доклади на авторитетни международни конференции у нас и в чужбина;
канен е и продължава да бъде канен на многобройни национални и международни форуми;
цитиранията му в публикации, реферирани и индексирани в световно известни бази данни с научна информация са над 400, а издадените книги, монографии и студии вероятно са повече от цялата продукция на Русенския университет или поне са приблизително толкова. Известно е, че ползите от този факт за Русенския университет като цяло са огромни.
Абсурдно и невероятно, но за всичко това проф. Терзиев и по този показател получава „оценка“ „задоволителна“!
Неудобният въпрос тук обаче е каква оценка тогава могат да получат тези, които тепърва ще бъдат атестирани? И съпоставими ли са оценките на вече атестираните? Ако трябва да сме справедливи, по този показател на всички атестирани колеги от тук нататък следва да се дават само незадоволителни оценки.
3. Управленска, стопанска и обществена дейност. И по този показател нещата не са по-различни. Няколко човека още помнят, че проф Терзиев през отчетния период управляваше стопанско предприятие с приблизително 1000 човека персонал – повече от щата на Русенския университет, като за няколко години, преди COVID кризата, увеличи неколкократно оборота му. Успоредно с това управляваше и няколко проекта. Сега е директор на дирекция в Министерството на културата, помага и в управлението на Университетска болница „Канев“. Ръководил е 20 докторанти.
Нито в нашия, нито в ред други университети, има човек с по-голям, богат и доказан в различни сфери управленски капацитет. Разностранната му дейност е признавана с двуцифрено число награди и отличия, много от които не са присъждани на никой друг от Русенския университет. Тези факти също са и могат да бъдат от съществена полза за университета ни. Разбира се, независимо от това, по силата същия сбъркан светоглед, той трябва да бъде оценен подобно на човек, непознат и неизвестен, не оставил и следа след себе си.
4. Допълнителна квалификация и академична етичност – мнозина от нас помнят, че за отчетния 5-годишен период проф. Венелин Терзиев защити още две дисертации за доктор на науките съответно в СА „Д.А. Ценов“ гр. Свищов и Бургаския свободен университет. Бе избран и за редовен професор в 3 известни национални университета. Ако приемем, че това не е придобиване на допълнителна квалификация, тогава можем спокойно да обявим неграмотността и простотията за добродетели. Това може би по едно време бе на път да стане и национална политика.
В едно само мога донякъде да се съглася с ония колеги, които са му дали ниска оценка за академична етичност. В последните няколко години проф. Терзиев ежегодно помага в кандидатстудентската кампания при запълването на специалностите ни – било като намираше конкретни кандидат-студенти, било като заплащаше студентски такси при станалото вече масов спорт т. нар. „записване на студенти“. И за това добро, което прави за катедрата и факултета си, той трябва да бъде упрекнат! Защото така в края на краищата помага в колективното мамене на държавата, което всички практикуваме от години, насърчавани неотклонно от съществуващите правила, нагласи и политика в това направление. Предполагам, че тази година, получаващият наготово студенти и цели специалности Ивелин Иванов, заедно с Велина Боздуганова, ще заместят проф. Терзиев като сами запишат и заплатят таксите на няколко кандидат-студенти в спец. „Строително инженерство“, изтъква проф.Бранко Сотиров.
Според него посочените факти и данни са несравними с аналогичните на който и да е преподавател в Русенския университет, каквито и титли и звания да притежава той.
“И комплексната оценката за тези неудобни за нечие его факти е „отрицателна“.
В науката метрология също има оценки, които се поставят при периодични проверки и калибрирания посредством еталони и референтни материали. В случая се спазва едно задължително условие – точността на използваните еталони трябва да превишава неколкократно точността на проверявания измервателен уред. Съотнесено към този факт ми се струва, че някои колеги влязоха в ролята на джобни ролетки, оценяващи еталонни краищни мерки за дължина.
Във всеки друг университет на никой нямаше и през ум да му мине да оценява професор Венелин Терзиев и той щеше да получи само похвали, награди и благодарност. Във всеки друг, освен в Русенския, който разбираемо и обидно някои наричат „феодален“. И тук, въпреки че денят за прошка отмина отдавна, искам да заявя, че му дължа огромно извинение. Защото аз настоявах през годините той да остане в университета, вярвайки и продължавайки да вярвам, че може да бъде полезен както никой друг.
Резултатът и наградата му са дълбоко огорчение, граничещо с отвращение.
Ще изложа няколко факта и по формалната част на казуса. Тя, разбира се, е доста по-маловажна, но пък е доста показателна за други съществени неща.
Бях доста изненадан от отправените към проф. Терзиев и към мен обвинения за т. нар. дублиращи публикации – термин, който, признавам, до скоро не ми беше известен. Разбира се, ако Атестационната комисия бе използвала правото си да изиска допълнителна информация, щеше да разбере, включително и от официални документи, че докладите, публикувани в някои електронни издания на конференции се оценяват допълнително и най-добрите от тях се препечатват в други издания по решение на организаторите, че други публикации от особен интерес се канят изрично от организаторите и на други конференции и т.н.
Щеше, ако целта на т.нар. „атестация“ бе да разберем истината. Вместо нея трябваше да злепоставим поръчково неудобните професори Терзиев и Сотиров.
Доскоро не знаех откъде идва терминът „дублиращи статии“, използван и от Христо Белоев в официалния му сигнал до Етичната комисия на МОН, по-късно повторен и от други, включително и от Ивелин Иванов. Наскоро, разглеждайки заглавия на публикации на Христо Белоев в публичната система „Публикации“ на Русенския университет, изведнъж се досетих за произхода на неизвестния ми термин. Там ясно се вижда, че около 40 негови публикации се повтарят като заглавия, които в действителност са 18 (осемнадесет). Шест от тях са представени редовно на различни форуми само по веднъж, но той ги е посочил в системата по два пъти, сякаш за да увеличи и без това немалкия им брой.
Разбира се, това най-вероятно е техническа грешка, за която аз няма да сезирам като него Етичната комисия на МОН, нито пък ще се заяждам на дребно като Ивелин Иванов. Други 12 публикации, обаче, са представяни по два, а в някои случаи и по три пъти на различни места, при това напълно съзнателно. Защото заглавията са превеждани от български на руски или английски (не знам за немски, защото не го разбирам), други са незначително редактирани включително чрез разместване на думи, а трети са препубликувани направо с едно и също заглавие. За това може да се убедите сами от Приложението в края на становището.
Предполагам също, че с част от тези публикации той е участвал и в някои конкурси. Не знам дали това е правилно или не, предполагам, че може да съществува основателна причина. Ивелин Иванов обича да се рови в такива неща дори и без да му влиза в задълженията и можеше да се досети първо да погледне публикациите на най-титулувания в университета човек, преди да хвърля обвинения към други. Разбира се, той можеше да бъде предупреден за тях и от самият Христо Белоев. Както и да е – когато отново се съберат, за да кроят нещо, сами да уточнят кой кого е трябвало да предупреди, за да не изпадат в положението на оня, който най-силно вика „Дръжте крадеца!“.
На мен лично ми е прелюбопитно какъв ще е отговорът на Етичната комисия на МОН на сигнала на Христо Белоев. Защото, ако тя прецени, че са налице нередности, Христо Белоев също трябва да бъде даден на същата комисия, тъй като с част от същите тези „дублиращи“ публикации той е регистриран и в НАЦИД!”, коментира още проф.Сотиров.
Той допълва, че на основание изложеното, съгласно чл. 22 (3) от Вътрешната наредба за атестиране на академичния състав, Факултетният съвет на Факултет „Машинно-технологичен“ е можело да върне на Атестационната комисия атестационния лист на проф. Венелин Терзиев, за да бъдат разгледани отново и оценени внимателно и обективно всички факти и доказателствени материали по казуса.
“Известно е, че за такъв акт се изискват кураж и качества, каквито доста колеги и най-вече ръководството на факултета, като изключвам доц. Мария Николова, очевидно не притежават.
Основателят на Дубай, шейх Рашид веднъж споделил, че баща му е яздил камила, внукът му кара Land Rover, но правнукът му също ще язди камила, защото: „… трудните времена създават силни хора, силните хора създават лесни времена. Лесните времена създават слаби хора, а слабите хора създават трудни времена.“
На факултета предстоят трудни времена. Опасявам се, че епилогът на тези събития най-вероятно ще бъде доста тъжен, защото за мен те са началото на края на Машинно-технологичния факултет на Русенския университет.
Убеден съм също, че подобни неща стават възможни и винаги ще ни застигат, когато откажем да поемем и/или не можем да носим отговорностите, които времето, мястото и историята на Машинно-технологичния факултет изискват от всеки от нас”, казва в заключение проф.Сотиров.