Талантливият Денислав Сираков освен с длетото, се занимава и с леене, интериорен дизайн, реставрация, реклама

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Само докато видя каменния блок и решавам, че от него могат да се изваят например две клони и купол. Този подход означава, че творецът умее да вдъхне живот на камъка и да го претвори в символ за вечни времена. Това споделя скулпторът Денислав Сираков от Велико Търново.
Даровитият търновец е завършил  Факултета по Изобрезителни изкуства във Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий“ и така реално наследил професията на скулптор на баща си Иван Сираков. Правил е изложби в София, Велико Търново, Пловдив, Бургас и други български градове. Носител е на множество отличия. Негови работи са притежание на много частни колекции в страната и чужбина.
Най-голямото признание обаче си остава възхищението на хората след експонирането на внушаваща пластика.
Негово дело е  уникален монумент, издигнат до гроба на майстор Колю Фичето в парк „Дружба“ във Велико Търново. Творението струва 120 000 лева и е по идея на Сдружение на старите зидари. Комплексът включва кът за отдих с чешма и е по проект на арх. Драгомир Йосифов. Камъкът е осигурен лично шефът на Националната камара на строителите инж. Илиян Терзиев.
Монументът онагледява един от архитектурните елементи на прочутия мост на Колю Фичето край Бяла. Каменната арка съдържа и всички елементи, които великият майстор е използвал в своите сгради.
„Идеята за този комплекс се роди отдавна, обсъждахме я детайлно с арх.Драгомир Йосифов и преди да бъде реализирана, отлежава 7-8 години. След като беше събрана необходимата сума, дарители доставиха два блока врачански варовик с общо тегло 17 тона, както и 5 тона гранит. Пренесохме материала до Твърдица и там започна обработката му“, разказва талантливият търновец.
В продължение на месеци Денислав Сираков дялал от камъка архитектурните елементи за монумента, които след това били монтирани върху метална конструкция, облечена в гранит. Цялостната изработка на комплекса отнела една година. Най-трудно било завъртането на купола.
На 28 май ще бъде експонирана друга негова творба, която изобразява първият български велосипед. Колелото е от месинг, с височина 2,10 метра и ще бъде поставено в центъра на Нова Загора. Изваяно е по поръчка на местния Ротари клуб.
„Тази скулптора ще напомня, че през 1880 г. В Нова Загора е изработен първия велосипед у нас. Негов създател е Генчо Стоянов-Арабаджията, който е бил майстор колар“, разказва Денислав Сираков.
Велосипедът е с различни по диаметър колела – предното е около 3 пъти по-голямо от задното. Затова наричали изделието на Арабаджията „Паяк“.  Колелото е било изработено от желязо и дърво. Оригиналът се пази в новозагорския Историческия музей, а пластиката е в двойно по-голям размер.
Неотдавна 44-годишният скулптор възстанови прочутия Багрилов надпис. Думите на надписа гласят:„Българино, помни, че ти, въ царуването на НВ. Фердинанд Първи царъ на българите се бори юнашки и освободи Македония на 29 -XI-1915 г., а Добруджа на 4-I-1917 г.“.
Словата са на Димитър Багрилов – виден търновски художник и общественик.
„Посланието е било поставено на видно място  на 10-годишнината от обявяване на Независимостта на България, за да напомня на поколенията за славните български битки и победи и стремежа към единение. Той обаче е бил заличен през 50-те години и от него бе останала само рамката. Реставрацията бе направена по инициатива на Ротари клуб във Велико Търново по идея на Николай Сираков“, припомня Денислав Сираков.
Даровитият творец е правил реставрация на паметника „Майка България“ в старата столица като е възстановил откраднати и повредени елементи. Възобновил е десетки военни паметници в региона, както и паметника на първия български генерал Сава Муткуров в болярския град.
Мраморният бюст, изработен в Италия преди 100 години по поръчка на наследниците на генерала, беше дарен на великотърновци от неговите правнуци.
„В момента се подема идеята за изработка на 8-метрова статуя на Аполон в Созопол, която да посреща корабите по подобие на скулптура, която е съществувала преди години. Фигурата на древногръцкия бог на светлината ще бъде изваяна от бронз. Идеята е била на покойния директор на НИМ Божидар Димитров “, доверява скулпторът.
Творческите планове на Денислав Сираков не се изчерпват само с изброените. Той възнамерява да участва доброволно в реставрацията на паметника Бузлуджа, който се приема за монументална скулптура. По проекта работи международен екип от реставратори, архитекти, художници, физици.
Мозаечните пана са запечатани, за да бъдат съхранени, но се обсъждат варианти за възстановяване на покрива на съоръжението.
„Имам разностранни интереси и освен със скулптора се занимавам още с леене, интериорен дизайн, реставрация, реклама.  Изработката на скулптури е най-печелившата, но и най-трудоемка дейност, която изисква прецизни изчисления и физическа издържливост. Оказва се обаче, че напоследък практикуващите този занаят у нас сме изчезващ вид. Вече втора година няма прием на студенти по тази специалност във Великотърновския университет“, споделя Сираков.
Той не крие, че е почитател на майсторството на Колю Фичето.
„Навремето строителят е използвал предимно ръчни инструменти, а сега се работи с машини с диамантен канап, с които се изрязват отделните елементи и след това се сглобяват като се залепват с химически анкери. Новите технологии все по-упорито навлизат в монументалното изкуство“, разкрива великотърновският Микеланджело.
Денислав Сираков уточнява, че арката, която бе поставена до гроба на Колю Фичето и египетските пирамиди са от един същ материал. Колю Фичето също е предпочитал да работи  варовик,  защото е мек и лесно се обработва. От него древния строител е дялал предимно колони на църкви.
Сираков проучва родословието си, защото има предположения, че прадядо му Недко, който се е славел като изтъкнат майстор на покриви, е бил ученик на Колю Фичето.
„В изработените от дядо Недко конструкции присъстват елементи, които е използвал Колю Фичето като например прочутата кобилица“, разказва Сираков.
И както е известно нищо не е случайно в този живот. Дядо Недко и младият скулптор са левичари. Синът и дъщерята на Денислав, които са на 12 и 6 години също имат афинитет към изобразителното изкуство.
„В къщи денонощно се рисува. Съпругата ми Христина също е творческа натура и ми е сериозен коректив в работата“, казва с гордост Денислав Сираков.