Проф.д.изк. Анелия Янева: Изданието е полезно четиво за специалистите, за които описанието и анализите на танци от различни периоди ще са приложими и в професията им – за балетни, оперни, театрални и кино-изпълнители, както и за преподаватели по танц и пластика

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Маша Илиева е позната като примабалерина на Софийската опера – със завидна техника и лек скок, който й позволява да изпълнява въздушни партии в „Силфида”, „Лебедово езеро”, „Жизел”. С ярък темперамент, обагрил успешните й роли в балетите „Кармен”, „Дон Кихот”, „Пахита”. С изграден с годините актьорски натюрел, който я прави интересна интерпретаторка на драматични партии като Маргарита Готие, Мадам Ортанс и др. Щастливо стечение на обстоятелствата е, че Маша Илиева може да предаде натрупания изпълнителски опит и на следващите поколения – като преподавател в НМА „Панчо Владигеров”, педагог в Националното училище по танцово изкуство и в създадената от нея балетна школа „Мария Илиева”, като репетитор в Софийската опера.Това споделя проф.д.изк. Анелия Янева.
Плод на преподавателската дейност на Маша Илиева е четвъртата и книга „Исторически танци”, публикувана от издателство „Атеа“.
„До сега в България няма издадена книга за исторически танци. Според Маша Илиева целта на представяното издание е да обедини знанията за историческите танци, като добави и своя опит на преподавател по исторически танци в НУТИ и в НМА. Базирайки се на наученото в Русия и на основополагащи трудове – на Ивановски от преди повече от 60 години, на Василева-Рождественская от преди 30 години и на Мелузин Ууд, книгата на Маша Илиева надминава първоначално заявените намерения“, подчертава проф.Янева.
По думите и текстът е разположен в три раздела. Първият раздел-„Произход на танца” е въвеждащ. Анализират се съставляващите на танца – движение, жест, мимика и особено последните две, чието правилно изпълнение нерядко е знак за епохата и подтекста, който прозира във взаимоотношенията между кавалера и дамата.
Във втория раздел -„Приложение на танците през вековете” се прави историческа справка за развитието на танца – първоначално от гледна точка на връзката му с ритуала, а впоследствие като средство за забавление. Анализират се народните танци (бранли) и модификациите им в басданси (ниски танци), когато навлизат в дворците на Западна Европа. Изясняват се и значенията на променящите се термини – наричаните днес „исторически танци” първоначално са се именували басданси, впоследствие – бални танци, доколкото се използвали по време на баловете в двореца. По-късно ги определят като салонни танци тъй като вече се проявяват не само в дворците, но и в салоните на по-богатите персони.
„За определен период те са именувани историко-битови танци, за да се акцентира върху техния развлекателен характер, свързан с бита на народа и забавленията, валидни не само за дворците и салоните. А последното им наименование, прието и в България, е исторически танци – защото дават представа за определена историческа епоха и така се разграничават от школуваните класически, характерни и модерни танци, които изграждат цялостни музикално-сценични произведения“, обяснява проф.Янева.
По думите и Историческите танци запазват функцията си на танци за забавления. Проследявайки тяхното развитие през вековете, Маша Илиева се спира на доминиращи през съответната епоха танци и основни техни елементи, като не пропуска да коментира и два определящи фактора- мястото, където се развива танца (на площада, в двореца, в салона) и костюма, доколкото в голяма степен промените в облеклото предопределят и възможните изменения в танците, особено при дамите, чиито дълги и натруфени рокли ги лишават от множество ефектни движения. През призмата на този процес е обсъдено развитието на историческите танци в Западна Европа (12-20 век).
„Третият раздел се спира на моделите на обучение по исторически танци при студентите от специалност „Балетна педагогика” в НМА, но той е валиден и за професионалните училища, а би могъл да се използва и в любителски танцови школи. Материалът е групиран в три години на обучение, според степените на тяхната трудност. Първоначално се изучават танците от края на 19 и началото на 20-ти век; следват танците през 18-ти век, а в последната година на обучение се усвояват танците от 16-ти и 17-ти век, които се оказват най-трудни и поради своята отдалеченост във времето и заради множеството нюанси, забравени през вековете“, изтъква проф.Янева.
Тя допълва, че от първия период са описани, снабдени с множество рисунки и детайлно коментирани основни движения от историческите танци като Pas glisse, Pas chasse, Polka, Pas de basque, както и танците френски кадрил (първите три фигури) и полонез. През втората година на обучение се изучават валс, шакон и кадрил (четвърта и пета фигура). През последната година се усвояват танците Бранли, Буре, Волта, Павана, Менует, Гавот от епохите Ренесанс, Барок и Рококо.
„Книгата е илюстрирана с цветни фотоси на танцови костюми през вековете – много красиви и подбрани така, че да се проследи олекотяването и облекчаването на костюма от затрудняващи танца украси. Освен това книгата е изпъстрена и с чудесни авторски рисунки – дело на Жаклин Драганова, които дават представа за танците през различните епохи, за отделни движения, наклон на корпуса, на главата, характерни жестове и поведение“, категорична е проф. Анелия Янева.
Тя е категорична, че със своето изящно изпълнение, елегантност, и занимателно представяне на многовековната танцова история, изданието на Атеа „Исторически танци” с автор Маша Илиева е чудесен подарък за всички, които се интересуват от танца. Книгата е и полезно четиво за специалистите, за които описанието и анализите на танци от различни периоди ще са приложими и в професията им – за балетни, оперни, театрални и кино-изпълнители, както и за преподаватели по танц и пластика.