Последни Новини

Обществените библиотеки са хранилища на знания за здраве

Организират научна конференция, изложби и спектакли по повод 200-годишнината от рождението на Георги Стойков Раковски
март 13, 2021
Силва Василева, зам.директор на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“в Русе: Обществените библиотеки са здравен информационен ресурс
март 21, 2021
Покажи всички

Обществените библиотеки са хранилища на знания за здраве

В Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе се съхраняват повече от 10 000 медицински издания

 

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Когато се заговори по темата за общественото здраве и обществените библиотеки, неизбежно на преден план излезе въпросът за съхраняваното във фондовете на културните институциите знание за здраве. Тема, която днешната пандемична обстановка изведе категорично като основен приоритет в ежедневието ни. Това споделя Силва Василева от Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе.
„Оказа се, че е изключително важно правилните хора и екипи да бъдат на правилното място, да си сътрудничат и предоставят висококачествени и ефективни грижи за своите пациенти – и тук визирам всички експерти, които са на първа линия в опазването на нашето здраве. Но това не е достатъчно. От съществено значение е те да използват правилните знания и доказателства в точното време. А това се постига чрез споделяне на знания, опит и практика, които да доведат до подобряване на резултатите в мисията на всеки един човек, независимо от сферата, в която работи или има интереси. И тук на преден план излиза ролята на библиотеките като място на съхраненото знание и прозорец за достъп до най-новата и актуална информация. Роля, която има дългогодишна история. И когато видим как това се е случвало в миналото, по-лесно и възможно ще бъде да преоткрием потенциала на библиотеките за предоставяне на знание за здраве днес“, коментира Василава.
Тя споделя, че в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе се съхраняват повече от 10 000 медицински издания, като тематичният и времеви диапазон е изключително широк. Особен интерес предизвикват периодичните издания от края на XIX и началото на XX в., които разкриват както обхвата на медицинските изследвания от този период, така и интересите на потребителите. Съхранените екземпляри, подвързани в красиви и устойчиви кожени подвързии, са най-достоверната, с почти фотографска точност снимка на своята епоха, на здравни въпроси, изследвания и достижения през отминалите години. Интерес представляват няколко издания, в които водещо място заема общественото здравеопазване и образование.
„Медико-педагогическо списание за здравно-социални и възпитателни грижи за детето и юношата“ получава разрешение да бъде издавано от Дирекцията на обществена обнова на 8 декември 1934 г. Излиза без прекъсване от 1935 до 1944 година. Негови редактори са д-р В. Шуманов и Ангел Петров. За сътрудници в изданието са привлечени 70 специалисти от цялата страна – лекари, педагози, психолози, социолози, видни общественици и др.
„Насочено към здравето и възпитанието на подрастващите у нас, изданието си поставя за цел да „води борба за здраво поколение и здрав народ“, което, според редакционния екип е „главният девиз на всяка модерна държава“.
Макар и да няма строго обособени рубрики, материалите са структурирани така, че винаги да има статии на водещи български и чужди медици, засягащи въпроси за телесното и психичното здраве на децата и юношите, като напр. статията на д-р М. Герасков „Социалната стойност на детето“, на д-р Д. Гарвалов „Душевни и нервни страдания в школната възраст“ и др. Особено място се отделя на училищната хигиена и хигиената на възпитанието и обучението („Ваканцията и хигиената на ума“ от проф. д-р Асен Златаров, „Хигиенно-възпитателно значение на училищните трапезарии“ от д-р Хр. Драганов), дефективните деца и помощните медико-педагогични институти („Деца с недостатъци в къщи и в училището“ от Гено Дочев, „Как да се постъпва при първото говорно обучение на слабоумните деца“ от Ст. Трайков), правните грижи („Задължителни здравни осигуровки за учащите се“ на д-р Зах. Бочев), медико-педагогически практики („Методи на общественото подпомагане в Германия“ от Райна Петкова), библиография на нови и полезни издания по въпросите на здравето, рецензии и кратки научни съобщения. На списанието е сътрудничил и писателят Стилиян Чилингиров – поддиректор и директор на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и патрон днес на регионалната библиотека в Шумен“, разказва Силва Василева
Тя допълва, че в русенската регионална библиотека се съхраняват 6 годишни течения на изданието – от 1935 до 1939/40 година. Книжните тела са подвързани специално за библиотеката, което личи от позлатения надпис на корицата „Р.Г.О.Б.“ – Русенска градска общинска библиотека и печата на библиотеката върху всеки брой. На гърба на корицата има текст „37. Книжарница Симеон Симеонов Русе“, което предполага и начина на получаване на изданието в библиотеката, както и абонатния номер.

„Макар и с няколко изречения – редно е да отдадем значимото на единия от редакторите, а именно д-р В. Шуманов. Той е водещ специалист от първата половина на XX век в областта на училищната хигиена и посвещава голяма част от живота си на работата с деца от помощните училища или както в „Закона за народното просвещение“ от 1891 г са наречени – „особени училища“. Под негова редакция, освен „Медико-педагогическо списание“, излизат „Медико-Педагогическа библиотека“, списание „Нашето дете“, както и „Училищна хигиена – кратко ръководство за лекари, учители и студенти“, публикувано в кн. 6 на Медико-педагогическата библиотека“ през 1942 г“, информира Василева.
По думите и широкият обхват на сътрудниците на списанието, както и темите, разглеждани в него, са безспорно доказателство за важността на хигиената и здравното образование от най-ранна възраст.
„Изумително актуално към днешния ден звучат думите на редакторите в предговора към втората годишнина на списанието, а именно: „Борбата за здрави деца, здрави поколения и цялостно развити личности трябва да се поведе и у нас. Крайно време е. За тази борба трябва да се мобилизират всички компетентни сили в страната ни. Да се извикат на предна позиция, да се обединят в една мощна армия, която да спре опустошителния марш на смъртта и израждането на българския народ. Да се поведе една генерална хигиенизация и оздравяване рода и бита на българското дете, юноша и народ чрез организирана здравно-социална дейност; чрез създаване оздравителни и повдигащи потенциалната мощ организации, заведения и учреждения; чрез пряко въвличане в тази борба на самата държавна машина с нейните институти имащи допир с българското дете“, коментира още Василева.
Тя подчертава, че споделяне на знание за здраве са насочени и материалите в „Медицински сборник. Списание на българските лекари“. Негови редактори са д-р Георги Золотович – един от пионерите в санитарно-хигиенното дело у нас, публикувал над 80 труда в тази област, и д-р Марин Русев, който поставя началото на борбата с туберкулозата в България и е един от авторите на Закона за опазване на общественото здраве от 1903 г.
Списанието е месечно и излиза от 1895 до 1899 година, като в русенската регионална библиотека се съхраняват четири от годишните течения на изданието – от 1895 до 1898 г. От текста на корицата „Годишен абонамент. За цяло Българско 7 л. За странство се прибавят и пощен. разноски.“ можем да съдим за амбицията на издателите то да бъде популяризирано не само в България. Не случайно наред със статии за наблюдения и практики на родни медици се публикуват и материали на водещи специалисти от различни държави. Публикациите обхващат широк диапазон от заболявания, като преобладават за туберкулозата, болести на дихателните органи, на нервната система, рак, инфлуенца, очни и зъбни болести и др. Специално място се отделя на информация за лекарства и лечебни средства. Могат да бъдат прочетени материали по народна и съдебна медицина.
„Целевата група, към която е насочено изданието, обяснява и специализираните статистически данни и информация, които могат да бъдат открити на страниците му. Такива са „Таблица за противоядията“ (противоотрови), одобрени от върховния медицински съвет, статистически данни за „ражданията и умиранията в градовете на Княжеството“, броят на „амбулаторните болни, прегледани от държавни и общински лекари“, както и „числото на явните и тайни проститутки, които се намервали в Княжеството“ и др. Засегнат е и така актуалният днес въпрос за ваксинацията. В кн. 5 от втората годишнина на списанието е публикувана статия по повод стогодишнината от откриването на ваксината срещу вариола (едра шарка) от бащата на модерната имунология – Едуард Дженър“, изтъква Василева.
Тя разкрива, че в библиотеката се пази и първата годишнина от едно от най-старите руски научно-популярни медицински списания „Медицинская беседа. Журнал общекгвенной медицины и гигиены“, основано на 2 април 1887 година. Изданието излиза от печат два пъти месечно и е насочено към разглеждане на въпроси по обществената медицина и хигиена. Негови редактори са А. X. Сабинин и В. И. Мирополски, които си поставят за цел чрез публикуваните материали да запознаят обществото с най-новите достижения в областта на медицината. Като основно средство за това те смятат, че са популярните статии по местни санитарно-хигиенни въпроси, информация за местни лечебни заведения и лекари и много други тематични беседи, представени на достъпен език. В периодичното издание се води медицинска хроника и има специално отделено място за народната медицина. През 1906 година издателите променят заглавието на „Помощник врача“.
Списанието излиза до 1908 година, а за ролята и значението му в областта на хигиената и здравеопазването през 1893 година е наградено със златен медал на Първото всерусийско изложение по хигиена, състояло се в Санкт Петербург.
„Краткият преглед на много малка извадка от съхраняваните в библиотеката издания, насочени към повишаване на информираността на различни групи и общности по въпроси за здравето, ни насочва към важността на това и днес да търсим знание там, където то е проверено и съхранено – а именно в библиотечните фондове. Защото здравето е отговорност обществена, но и лична, обща, но и индивидуална, на всеки от нас, а въпросите за неговото опазване са били и ще бъдат приоритет във всяко едно време и епоха. Така, както са особено важни и значими и днес“, убедена е Силва Василева.

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!