Заради голямата си любов, племеницата на владиката Панарет Рашев загубва 60 000 франка наследство
ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Исторически роман, който излезе на родния книжен пазар, разкрива подробно и по вълнуващ начин отношенията между Христо Ботев и търновката Венета.
Автор на „Да каже нявга народът…“ е Бойко Беленски – журналист и доктор по история, дългогодишен изследовател и вдъхновен родолюбец. В новата си творба за революционера и гения-поет, след век и половина научни полемики, градски легенди и различни исторически тези, Беленски осветлява въпроси, които обикновено нямат еднозначни отговори и обвиват в митология личността на един от най-достойните синове на България. Образът на великия Ботев е интерпретиран художествено за пръв път в роман.
От куршум на враг или съратник загива Ботев? Къде е прострелян? Къде е заровена главата му, за да не я поругаят? По любов ли се жени за Венета, племенницата на владиката Панарет Рашев, или за да се сроди с имотна жена, за да финансира комитетските дела? Приятелство или вражда съпътстват отношенията му с Любен Каравелов?
Авторът има достъп до богат фактологичен материал и придържайки се стриктно към документите, успява да предаде правдиво последните години от живота на младия войвода, прекарани в емиграция. Включително и сърдечните трепети между него и търновката Венета. Изследвайки писма на Ботев до Киро Тулешков, Иван Драсов и други негови съратници, той обрисува реалистично отношенията между двамата. Те се срещат в момент, когато Венета е напуснала първия си мъж- сараф от Търново, разочарована от пресметливия си и студен съпруг, и е приютена в Букурещ със сина си Димитър от своя богат вуйчо – митрополит Панарет Рашев. Венета е по-възрастна от Ботев и не блести с особена красота , а за разтърсващи чувства между двамата трудно може да се говори. Грижовна домакиня, предана и със силен характер, влюбената жена му се посвещава напълно. Тя се среща тайно с Христо и започва да помага със средства и да се грижи не само за него, но и за негови съратници, които тънат в немотия и често нощуват при него в печатницата. Разгневен от връзката между двамата, владиката изгонва Венета и сина й от дома им и тя заживява с Ботев, за когото се оженва по-късно.
„Брате, безпаричието ще ме принуди да се оженя, за да може да работя, но недей да мислиш, че моята шея влиза в хомота!“, признава Ботев в писмо до Иван Драсов.
„Аз пресъздавам отношенията между двамата реалистично, без фалш. Пресилено е да се каже е, че Ботев е изпитвал към Венета разтърсващи и пламенни чувства. Докато тя със сигурност е била безумно влюбена в него, тъй като заради тази любов загубва 60 000 франка наследство от вуйчо си. Но Христо, когато тръгва с четата към България, оставя жена и бебе на 40 дни. Малцина са способни да оставят семейството в името на идеали. Най- голямата му любов си остава тази към Отечеството, тя надминава всичко останало“, споделя авторът.
Това е поредният исторически роман на Бойко Беленски, след творбите за други колоси в нашата история – Стефан Стамболов и Г. С. Раковски. За историческата проза споделя, че ползвал богатата библиотека на приятеля си ерудита Петър Велчев, секретар на Литературния институт към БАН. Той му е и съветник. Така авторът разполага с уникалната библиотека и изучава богатия фактологичен материал. А научната му работа определя подхода, методологията. Трябва да добавим и таланта на разказвач… „Въпрос на организация е самото писане, на организация, воля и много труд“, споделя Беленски.
Той признава, че е имал доста притеснения, за да изгради художествените образи на светините Ботев, Левски, Каравелов, а преди това и на Раковски: „Започнах с голям страх, тъй като никой не е посмял да ги интерпретира в чисто художествено отношение, да ги извае в прозата. Докато Раковски умира безлико от туберкулоза, Ботев има величава смърт, към която се е стремял…“, казва писателят.
За написването на „Да каже нявга народът…“ на Беленски са му били необходими близо 10 месеца. Книгата завършва на 2 юни миналата година, а излиза от печат от издателство „Атеа“ съвсем наскоро. Любопитна подробност от технологията на книгопечатането е, че изображението на корицата на книгата е първия триизмерен образ на Ботев, нарисуван от режисьора Георги Врабчев.
Книгата се оказва своеобразен поклон към Ботев, и още един щрих към съхранението на националната ни памет като древна нация. Бойко Беленски живо и пластично ни представя много релефен и земен образ на гениалния поет и войвода, светиня за поколения българи. В романа Ботев не е икона, но в никакъв случай не е демитологизиран.
Романът е въздействаща и патриотична творба, която заема достойно място в съвременната ни литература и може да вдъхновява и възпитава младите поколения. Книгата е достойно четиво за фондове на музеи, библиотеки и читалища не само у нас, но и за българските общности в чужбина.