Ученият споделя своя опит и оценка за разработването от българските общини на плановете за интегрирано развитие за периода 2021-2027 година и техния ефект върху регионите, градовете и селата

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Как оценяваме изминалата 2020 год. в светлината на епидемията с COVID-19?

Изминаващата 2020 г. безспорно оставя своя отпечатък с епидемичната обстановка и битката на публичните и най-вече на здравеопазните системи с COVID-19. Втората вълна на епидемията напрегна до краен предел възможностите на националното здравеопазване и показа в критична светлина достигането на лимити за осигуряване на качествена и животоспасяваща здравна грижа.

Защо общините и общинските болници се оказаха фронтовата линия в битката с епидемията?

Добавяме и областните многопрофилни болници, където стотиците пациенти, съчетано с високи нива на заболеваемост на персонала от здравни специалисти надскочиха обективния капацитет за здравна грижа. След пандемията и след ваксинацията определено ще може да се създаде критична маса за вземане на важните решения за реформиране на структурата на здравната система и то в нейния най-близък до гражданите елемент – общинското здравеопазване. Именно в този социален аспект трябва да търсим и нов обществен консенсус в регионалното развитие, за което 2020 г. се явява не само реформаторска, но и чисто методически поставя на нова основа цялото регионално планиран и програмиране.

Какво е новото и различно в плановете за регионално развитие от досегашната практика и нормативна уредба?

Досегашната практика имаше за начало пилотни проекти, базирани на програмата на ООН „Възможности 21 век“, където се изготвиха стратегии за устойчиво развитие на общините с времеви хоризонт до 2006 г. С преговорния процес за присъединяване към ЕС се наложи бюджетната рамка на общността като рамка за регионално планиране и програмиране. Така от 2007 до 2013 година и от 2014 до 2020 година в страната се разработваха Общински планове и Областни стратегии за развитие. Успоредно с това, чрез Националния център за териториално развитие приеха и два нови документа с национален териториален обхват. Националната стратегия за регионално развитие (2012-2020 година) бе първия документ, с който се определи стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Година по-късно се представи и прие Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 – 2025 г. като средносрочен стратегически документ, който да формира насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория. С тези два документа се постави началото на интегрираното регионално планиране.

Как се въведе идеята за интегриран подход за развитие в нашата страна?

Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие се явиха едно допълнение към общинските планове за развитие за периода 2014-2020 год. В тях, чрез определяне на зони за въздействие в градовете се утвърди териториално профилиране и специализиране в три основни направления – зони на публични функции, зони с зона с преобладаващ социален характер и зони с потенциал за икономическото развитие. По този начин се постигна по-прецизна и работеща връзка между проектни предложения на общините и необходимите целеви ресурси за финансиране. Създадоха си и два национални фонда – Обединение „Фонд за устойчиви градове“ за макрорегион южна България и София и „Регионален фонд за градско развитие“ за макрорегион северна България, като и двата фонда оперираха със средства от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие. В северна България пилотно по механизма за интегрирано развитие се осигури проектно финансиране за 17-те най-големи градове между Дунав и Балкана. За южна България, освен столицата София средствата бяха насочени към още 18 най-големи областни и общински центъра.

Как чрез интегрираното развитие се ускорява растежа на българските общини?

С промени в Закона за регионално развитие от пролетта на 2020 г. се въведе методиката за интегрирано развитие като база за повсеместно териториално планиране. Така 265 местни администрации започнаха процедури по разработване и приемане на планове за интегрирано развитие на общините. По този начин се излезе от рамките на 39-те пилотни града, където интегрирания подход бе пилотно приложен в програмния период до 2020 год. и се въведе нова рамка за стратегическо териториално планиране и програмиране. С допълнителни указания от месец май се утвърди включване в новия общински планов документ и на общинските стратегии за развитие на туризма. Именно чрез териториално зониране на въздействието и инженерно планиране на териториалните дадености програмният период 2021-2027 година ще бъде и поле за междуобщинско и междуобластно партньорство. Съвместните проекти ще доведат до премахване на административните граници на общините и ще направят възможно съграждането на своеобразни мостове за икономически и социален интегритет. Личният ми опит и работа в екипи от консултанти за изготвяне на интегрирани планове е силно обнадеждаващ. Възможността за създаване на регионален туристически продукт практически накара общинските кметове да координират своите проекти за развитие още на етап обществено обсъждане и планиране. Силна активност проявиха и кметовете на населените места, общинските съветници и най-вече гражданите. Така новия подход за регионално планиране изпълва с качествено съдържание плана за интегрирано развитие още при формулирането на общинската визия, през стратегическите цели и приоритети, до разписаните проекти с източниците за финансиране. Създава се териториална добавена стойност, преодоляват се междурегионалните различия, ускорява се растежа на българските общини.