Последни Новини

Проф.Андрей Захариев, декан на факултет „Финанси“ при Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в Свищов: Чрез интегрирани планове общините ще ускорят регионалното развитие

Млади програмисти създадоха индустриален робот
декември 17, 2020
Акад.Иван Юхновски дари планетарен скенер на градската библиотека в Севливо
декември 20, 2020
Покажи всички

Проф.Андрей Захариев, декан на факултет „Финанси“ при Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в Свищов: Чрез интегрирани планове общините ще ускорят регионалното развитие

Ученият споделя своя опит и оценка за разработването от българските общини на плановете за интегрирано развитие за периода 2021-2027 година и техния ефект върху регионите, градовете и селата

 

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

 

Как оценяваме изминалата 2020 год. в светлината на епидемията с COVID-19?

Изминаващата 2020 г. безспорно оставя своя отпечатък с епидемичната обстановка и битката на публичните и най-вече на здравеопазните системи с COVID-19. Втората вълна на епидемията напрегна до краен предел възможностите на националното здравеопазване и показа в критична светлина достигането на лимити за осигуряване на качествена и животоспасяваща здравна грижа.

Защо общините и общинските болници се оказаха фронтовата линия в битката с епидемията?

Добавяме и областните многопрофилни болници, където стотиците пациенти, съчетано с високи нива на заболеваемост на персонала от здравни специалисти надскочиха обективния капацитет за здравна грижа. След пандемията и след ваксинацията определено ще може да се създаде критична маса за вземане на важните решения за реформиране на структурата на здравната система и то в нейния най-близък до гражданите елемент – общинското здравеопазване. Именно в този социален аспект трябва да търсим и нов обществен консенсус в регионалното развитие, за което 2020 г. се явява не само реформаторска, но и чисто методически поставя на нова основа цялото регионално планиран и програмиране.

Какво е новото и различно в плановете за регионално развитие от досегашната практика и нормативна уредба?

Досегашната практика имаше за начало пилотни проекти, базирани на програмата на ООН „Възможности 21 век“, където се изготвиха стратегии за устойчиво развитие на общините с времеви хоризонт до 2006 г. С преговорния процес за присъединяване към ЕС се наложи бюджетната рамка на общността като рамка за регионално планиране и програмиране. Така от 2007 до 2013 година и от 2014 до 2020 година в страната се разработваха Общински планове и Областни стратегии за развитие. Успоредно с това, чрез Националния център за териториално развитие приеха и два нови документа с национален териториален обхват. Националната стратегия за регионално развитие (2012-2020 година) бе първия документ, с който се определи стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Година по-късно се представи и прие Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 – 2025 г. като средносрочен стратегически документ, който да формира насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория. С тези два документа се постави началото на интегрираното регионално планиране.

Как се въведе идеята за интегриран подход за развитие в нашата страна?

Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие се явиха едно допълнение към общинските планове за развитие за периода 2014-2020 год. В тях, чрез определяне на зони за въздействие в градовете се утвърди териториално профилиране и специализиране в три основни направления – зони на публични функции, зони с зона с преобладаващ социален характер и зони с потенциал за икономическото развитие. По този начин се постигна по-прецизна и работеща връзка между проектни предложения на общините и необходимите целеви ресурси за финансиране. Създадоха си и два национални фонда – Обединение „Фонд за устойчиви градове“ за макрорегион южна България и София и „Регионален фонд за градско развитие“ за макрорегион северна България, като и двата фонда оперираха със средства от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие. В северна България пилотно по механизма за интегрирано развитие се осигури проектно финансиране за 17-те най-големи градове между Дунав и Балкана. За южна България, освен столицата София средствата бяха насочени към още 18 най-големи областни и общински центъра.

Как чрез интегрираното развитие се ускорява растежа на българските общини?

С промени в Закона за регионално развитие от пролетта на 2020 г. се въведе методиката за интегрирано развитие като база за повсеместно териториално планиране. Така 265 местни администрации започнаха процедури по разработване и приемане на планове за интегрирано развитие на общините. По този начин се излезе от рамките на 39-те пилотни града, където интегрирания подход бе пилотно приложен в програмния период до 2020 год. и се въведе нова рамка за стратегическо териториално планиране и програмиране. С допълнителни указания от месец май се утвърди включване в новия общински планов документ и на общинските стратегии за развитие на туризма. Именно чрез териториално зониране на въздействието и инженерно планиране на териториалните дадености програмният период 2021-2027 година ще бъде и поле за междуобщинско и междуобластно партньорство. Съвместните проекти ще доведат до премахване на административните граници на общините и ще направят възможно съграждането на своеобразни мостове за икономически и социален интегритет. Личният ми опит и работа в екипи от консултанти за изготвяне на интегрирани планове е силно обнадеждаващ. Възможността за създаване на регионален туристически продукт практически накара общинските кметове да координират своите проекти за развитие още на етап обществено обсъждане и планиране. Силна активност проявиха и кметовете на населените места, общинските съветници и най-вече гражданите. Така новия подход за регионално планиране изпълва с качествено съдържание плана за интегрирано развитие още при формулирането на общинската визия, през стратегическите цели и приоритети, до разписаните проекти с източниците за финансиране. Създава се териториална добавена стойност, преодоляват се междурегионалните различия, ускорява се растежа на българските общини.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *