Последни Новини

Български учени участваха в Международния фестивал „Научни хоризонти“ в Беларус

Д-р Димо Иванов прави регистър на българското сграфито
ноември 11, 2020
Награждават проф. Венелин Терзиев и Иван Александров с почетен знак „Златен век“ – звезда
ноември 16, 2020
Покажи всички

Български учени участваха в Международния фестивал „Научни хоризонти“ в Беларус

 

Проф.д.н.Венелин Терзиев: Проявата бе осъществена с партньорството на България, Русия, Украйна, Китай в Барановичкия държавен университет

 

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Барановичкият държавен университет в Беларус на 12 ноември бдомакин на международния фестивал „Научни хоризонти“. Проявата стана реалност с подкрепата на Иновационния фонд на Брестския регионален изпълнителен комитет, Министерството на образованието на Република Беларус, ОАО „Приорбанк“, профсъюзната организация на студентите от BarSU.

“Фестивалът представлява мултиформатна платформа, която включва пленарна научна сесия; панелни тематични сесии, постерни научни доклади, тренировъчни комплекси, майсторски класове, уъркшоп „Фактори за иновативно развитие на бизнеса“ с представители на реалния сектор на икономиката, предприемачи, обмен на бизнес контакти, конкурс на научни трудове в рамките на постерната конференция „Цифрова трансформация“; научна конференция „Психологическо наследство и съвременни вектори на развитие на научните идеи на професор А. Т. Ростунов по повод 100-годишнината от рождението му”, обясни пред “Труд” проф.Венелин Терзиев.

В рамките на пленарната сесия с доклад „Тенденции на социални и икономически трансформации на обществото” бе представен от заместник ректора по научните изследвания доц. д-р Владимир Климук.

“От руска страна в пленарната сесия участваха проф. д.н. Наталия Вовченко – заместник ректор по научните изследвания и иновации от Ростовския държавен икономически университет, Игор Петрищев, който е ректор на Уляновския държавен педагогически университет, както и заместник ректора по научните изследвания на Тулски държавен педагогически университет Константин Подрезов, заместник ректора по научните изследвания и стратегическото развитие на Вологодския държавен университет Алексей Ударатин. И ректора на Шадринския държавен педагогически университет Артур Дзьов”, поясни проф.д.н.Терзиев.

Той допълни, че Украйна е била представена от заместник ректора по научната работа на Международния икономически и хуманитарен университет “Академик Степан Демянчук” – Борейко Владимир Иванович.Президент на Северозападния университет по горите и земеделието Ву Путе пък е бил китайския представител.

По покана на организаторите България бе представена с пленарен доклад от проф. д.н. Венелин Терзиев от Русенски университет „Ангел Кънчев“ и Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в София. Неговият доклад бе свързан с науката, като инструмент за социално и обществено развитие.

„В последните години много се говори и пише за „измерване“ на науката, за качество, за оразмеряване по някакъв начин и намиране на елемент за нейното остойностяване, т.е определяне на нейната социална ефективност. Интересно начинание, както от професионална, така и от изследователска гледна точка. Страните на този процес са най-малкото две – тези, които създават науката и тези, които ще я оценяват или по-точно казано тези, които ще я потребяват. Вероятността отношението на двете страни към резултата да бъде различно е почти сигурна. За да не изглежда всичко това доста примитивно и консуматорски би следвало да разглеждаме всичко това като процес, който е твърде сложен, както за неговото отчитане, а още повече и за неговото остойностяване. В исторически аспект ползите от различни научни открития са идвали доста по-късно, та дори и след смъртта на техните създатели. Това поставя пред изследователите на този процес комплекс от сложни задачи, които трудно се дефинират, трудно се измерват и трудно се анализират”, казва проф.Венелин Терзиев.

По думите му отчитайки както историческите фактори, така и силната динамика на днешното ни обществено развитие трябва да се търси подходяща форма не само за оценка, но и такъв способ, който да отрази по подходящ и най-добър начин този научен и изследователски процес.

“Той не може да бъде отделен или дефиниран самостоятелно, защото самия живот го е интегрирал в съществуването ни и резултатите от него са част от него.Предизвикателствата да търсим отговор на въпроси от гледна точка на полезност, ефективност и ефикасност са свързани с определено и точно познаване на тези процеси и отражението им към целия социален процес в който те попадат или по-точно казано, са част от този социален процес.
Въздействието на науката (или нейното отражение) върху развитието ни е процес, който сам по себе си не се нуждае от доказване, защото резултатите са очевиден за всички.
Възприемането на науката, като нещо абстрактно и неразбираемо, по-скоро вреди или най-малкото не помага на процеса на нейното възприемане и оценяване”, подчерта проф.Терзиев.

Ученият поясни, че с тази тежка задача се занимават различни държавни и обществени институции, включително и Министерство на образованието и науката на България, което е призвано да върши тази дейност по реда на своите задължения.

“При прилагането и разработването на различни модели и технологии в тази посока винаги ще има доволни и недоволни. Това в никакъв случай не бива да плаши, обижда или обезкуражава всяка една от страните. Постигането на максимална справедливост е достатъчно силен мотив да се върви в тази посока на обективиране на същностните процеси, свързани с научните и изследователските дейности. Още повече, житейски доказано е, че прогресът е свързан с научните открития и те са част от човешкото битие.
Много често приемаме нещата доста прагматично от своята гледна точка, като се задоволяваме с обяснението, че те и сега вървят добре или са достатъчно приемливи. Промените са по-скоро нежелани или плащеши, защото са свързани с нас самите. Академичната общност е доста консервативна в своите разбирания и по някакъв начин се приема като себедостатъчна. Този приемлив начин може да е относително добър за определен период от време, но в никакъв случай не е приемлив и прогресивен за развитието тези процеси. Понятието „процес“ е достатъчно сложно в този смисъл в който го употребяваме, защото от една страна, той е с дълга продължителност във времеви порядък и има комплекс от  характерни особености, сложност и дори противоречивост. Той трябва да се разглежда, дефинира и дори осмисля от всички негови участници, но най-вече от тези, които ще го потребяват, т.е хората. Обратното ще бъде самоцелна игра на наука и ще носи удовлетворение на човека сам за себе си без да има полезност за околните. Ще се съгласите, че основното благо в тази посока е приложимостта на всичко, което правят учените и изследователите. В исторически план това се е повтаряло достатъчно много пъти в годините, като в немалко случаи научните открития са били приемани и оценявани в много по-късен период от време. Приемането или отричането на определена научна дейност изисква нейното разбиране, усещане или одобрение от обществото. Това невинаги е лесна и постижима задача от каквато и гледна точка, а понякога непосилна за един учен”, категоричен е проф.Терзиев.

Той допълни, че обикновено научните открития, изследвания или разработки се публикуват в специализирани издания, които са достъпни до ограничен кръг от потребители, които се занимават с тази дейност или тези издания не са достатъчно публични, т.е. имат ограничен достъп или в повечето случаи той е платен. Това допълнително усложнява процеса на одобрение или възприемане на обстоятелствата. Наложилата се необходимост научните разработки да бъдат публикувани в реферирани издания, т.е. такива, които съдържат научна информация с висока стойност и са рецензирани, ги е превърнала в издания от затворен или ограничен характер на достъпност на тази информация. Това също е разбираемо, като се имат предвид усилията и труда на съответните екипи или конкретни изследователи да получат обратна престация на своите усилия и да бъдат оценени по подходящ и достатъчно приемлив начин.

“От друга страна, работата на учените трябва да достигне до по-голяма общност, защото тя на практика е потенциалният ползвател на техния труд. Това принуждава или може би правилната дума е задължава учени и изследователи да представят своите тези, разработки и открития на различни форуми многократно, за да достигнат максимално бързо по различни информационни канали до потребителя. По този начин обяснено звучи доста опростено, но е относително вярно. Едно изследване понякога се представя, рекламира и показва на десетки научни конференции, кръгли маси, симпозиуми и изложения и се превръща в сложен, труден и продължителен процес на утвърждаване. Това с особена сила важи за обществените и социалните науки. Съпротивата от страна на научната общност в подобни случаи е много сериозна, защото търсенето на нетрадиционни подходи в утвърждаването на научните изследвания нарушава общоприетата рамка на бавност. Това „дразни“ научната общност, която е доста интровертна и дори закостеняла в разбиранията си за популяризиране на научните трудове.Моето разбиране е, че са приемливи почти всички варианти на представяне, стига те да дадат добър резултат и да осигурят надеждна и вярна обратна връзка и полезна информация в тази посока. Взаимоотношенията между автори (създатели) и ползватели трябва да бъдат повече от топли и искрени, за да се установят по достатъчно точен и коректен начин пропуски, негативи или несъвършенства“, поясни още проф.Терзиев.

Изследователят сподели, че българското участие е станало възможно с логистичната и техническата подкрепа на Регионалния телевизионен център на Българска национална телевизия в Русе и Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе.

„Заедно с нашите партньори от България, Русия, Украйна, Китай в онлайн форума бяха идентифицирани основните точки на взаимодействие за учебната 2020/2021 година. Подписани са споразумения за сътрудничество с нови партньори от България и Русия. Съвместно с проф. Венелин Терзиев  са разработени етапите на създаване на Център за интердисциплинарни изследвания на базата на BarSU през 2021 г. с партньори от България.С колеги от Русия е разработена „пътна карта“ за провеждане на научни и практически събития с участието на центъра за научна и проектна дейност – Boiling Points“, информира зам. ректорът на Барановичкият държавен университет в Беларусдоц д-р Владимир Климук .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!