Последни Новини

Първото българско академично списание по икономика навърши 75 години

Специалисти практикуват микроблейдинг на коса, рисуване на ареола на гърди след операция, билкови терапии
септември 29, 2020
Свищовски преподавател стана Застраховател на годината
октомври 1, 2020
Покажи всички

Първото българско академично списание по икономика навърши 75 години

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Списание „Народностопански архив” е научно икономическо издание, което излиза без прекъсване вече 75 години. То се отпечатва в академично издателство „Ценов“, администрира и финансира от СА „Д. А. Ценов“. Негов главен редактор е проф. д-р Андрей Захариев, декан на факултет „Финанси“ в свищовската академия. За тези 75 години в списанието са отпечатани 2622 статии на автори от над 20 държави и над 100 научни организации, висши училища и институции. Начело на авторитетния международен съвет на списанието е проф. д-р ик.н. Михаил А. Ескиндаров, ректор на Финансовия университет при Правителството на Руската федерация, Москва.
Списанието излиза в 4 броя годишно в хартиен и електронен формат, на български и английски език (под името „Economic Archive), като се индексира в шест международни библиографски бази данни. Неговият електронен архив (https://www2.uni-svishtov.bg/NSArhiv/) поддържа пълнотекстов двуезичен свободен достъп до всички статии от 2013 год., а чрез ресурсите на Централно- и Източноевропейската онлайн библиотека (CEEOL) са достъпни всички статии от 2008 год. През последното десетилетие в три издателски години списанието е съфинансирано на база одобрени проекти на Редакционния съвет пред Фонд „Научни изследвания“ по конкурсни процедури „Българска научна периодика“.
Историческото решение за създаване на „Народностопански архив“ е взето на 1 октомври 1945 г., когато на заседание на Академическия съвет на Висшето училище за стопански и социални науки „Д. А. Ценов” е одобрен доклад на проф. д-р Тодор Владигеров с предложение за издаване на тримесечно научно списание в обем от 40 коли годишно. С това решение за първи главен редактор на списанието е определен инициатора на предложението проф. д-р Тодор Владиге¬ров, който по-късно е избран за член-кореспондент на Българската акаде¬мия на науките.
В летописната книга на висшето училище, водена от неговото създаване на 8 ноември 1936 год. решението на Академическия съвет е регистрирано под № 100. С пълно основание то се явява пионерно, защото води до създаването в България на първото академично икономическо списание. Наред с проф. д-р Тодор Владигеров подкрепа за списанието дават и останалите участници в това заседание на Академическия съвет: ректо¬рът проф. Димитър Бъров, професорите Анастас Бешков, Господин То¬шев, Васил Ранков и доцентите (тогава, а по-късно – професори) П. Спир¬ков и В. Гаврийски. След няколко месечна работа от страна на главния редактор в началото на 1946 г. излиза от печат и книга първа на списанието.
В редакцион¬ната статия са дадени мотивите за списване на изданието: „Институтът за стопански изследва¬ния при Висшето училище за стопански и социални науки Д. А. Ценов” – Свищов излиза с настоящето списание, за да даде своя принос в разисква-нията и решенията на онези проблеми в областта на стопанст-вото, които днес вълнуват обществото, и които са от значение не само за практиката, но и за теорията. Те стават от ден на ден по-сложни, тъй като са тясно свързани със структурните промени в стопанството и общест¬вото у нас и в чужбина. В решаването на тези проблеми, стопанс¬ката наука, по-специално политическата икономия, може да даде ценен принос. …
В библиографско изследване на проф. д-р ик.н. Радко Радков от 2010 год. е установено, че когато се взема решение за създаването на научното списание към висшето училище в Свищов, в България няма друго университетско икономическо списание. При създаването на списанието през 1945 г. то е наименувано „Наро-достопански архив”. От шестата му година (1952/53 г.) списани¬ето се преименува на „Известия на Финансово-стопанския институт – Свищов”. Решението за това обаче е взето от Академическия съвет още през 1949 г. Тринадесет години по-късно (1965 г.) списанието възвръща пър¬вото си название (с промяна само от една буква) – „Народностопански архив”.
Първата книга на списание „Народостопански архив” излиза през януари 1946 г. Тематиката и структурата на списанието е в пълно съответст¬вие с декларираните цели и задачи. Книга първа е структури¬рана в раздели: Статии, Прегледи, Документация, Рецензии, Библиогра¬фия и Приложения. Водещата научна статия е на проф. д-р Т. Владигеров „От военновременно към мирновременно стопанство. Стопанска свобода – стопанска намеса”. Тази статия можем да опреде¬лим като програма, тъй като очертава основната теоретическа насока на списанието в подкрепа на радикалните промени в стопанството и в общест¬вото след Втората световна война.
В този раздел са и статиите на Асен Кемилев, главен секретар на Върховната стопанска камара – „Екзистенц-минимум и национален доход”; на д-р Захари Статков, главен директор на Банка Български кре¬дит – „Индустрията и индустриалният кредит в народното стопанство”; на д-р инж. М. Герасимов, началник отдел индустриално производство при Министерството на търговията и промишлеността – „Значението на индустрията за българското народно стопанство”.
В раздела за прегледи са публикациите на: д-р Пейо Пеев, дирек¬тор на учреждението за Държавен надзор на частните застрахователни дружества – „Състоянието на застрахователното дело в страната”; на редовен асистент Стефан Станев – „Стопанското положение у нас през 1945 г.”; на Я. Алеков, Б. н. банка, София – „Спогодбата ни със СССР за вза¬имни доставки на стоки”. В раздела „Документация” има два материала: „Харта на обе¬ди¬не¬ните народи” и „Изхранването на Европа”. Следват разделите „Ре¬цен¬зии”, „Библиография” и накрая се завършва с Приложения, които се дават на оригиналния им език.
При създаването на списание „Народостопански архив” главен редак¬тор е основният инициатор и строител на списанието проф. д-р Тодор Владигеров. След преместването на проф. Т. Владигеров на дипломатическа работа, редактор¬ските отговорности за периода 1948–1951 г. се поемат от проф. П. Спирков и доц. (по това време) П. Мастиков. След това гл. редактор е доц. Чавдар Беязов (1956–1959 г.). Проф. М. Русенов е бил главен редактор през два периода: 1952–1955 и 1964–1966 г. Доц. Иван Дочев е бил главен редактор през 1967 г., доц. Делчо Порязов – през 1971 г., а доц. Димитър Панайотов – пред периода 1968–1972 г. (Тези редактори по-късно стават професори). Най-продължително задълженията на главен редактор на списани¬ето е изпълнявал проф. Величко Нанков – без прекъсвания от 1973 до 1986 г. След проф. В. Нанков главен редактор е доц. Св. Калчев – от 1987 до 1999 г. След него главен редактор е проф. Атанас Дамянов, който оглавява редакционния екип девет години (1999–2007 г.). След това главен редактор е доц. Андрей Захариев (2007–2010), а от кн. 2, 2010 г. главен редактор е проф. Радко В. Радков. От кн. 3, 2012 год. главен редактор е проф. д-р Михаил Дочев. От кн. 1 на 2013 год. главен редактор е проф. д-р Данаил Врачовски, а проф. д-р Андрей Захариев е зам.-главен редактор. От кн. 4 на 2014 г. главен редактор е проф. д-р Андрей Захариев. От кн. 3 на 2015 год. зам.-главен редактор е проф. д-р Георги Иванов, а от юбилейната кн. 4 на 2020 год. зам.-главен редактор е проф. д-р Йордан Василев.
През целия период от създаването на списанието научните ста¬тии се резюмират на основни международни езици. Отначало се възпри¬ема резюметата да са на три езика: френски, руски и английски (1946–1947 г.), след което се преминава към два езика – първоначално на френ¬ски и руски (1948–1951 г.), а след това – на руски и немски (1952–1972 г.). През 1973 г. резюметата са на три езика: руски, английски и немски. От 1978 до 1997 г. те се публикуват на руски и на английски език, след което се преминава към резюмиране само на английски език.
Периодичността на списанието от създаването му до днес е 4 книжки годишно. Тази периодичност се спазва през целия период – с малки изключения: за V и VI годишнина – 1950/51 и 1952/53 – излизат 4 книжки за две години. Това поражда разминаване между броя на календар¬ните години и годините на излизането от печат на четирите поредни книжки за съответната година. Ето защо през 2020 год., когато се навършват 65 години от решението за създаването на списанието, абонаментните години, отбелязани на корицата на списанието, са LXIII.
При създаването на списанието то се отпечатва в тираж 1000 бройки, което се запазва до 1953 г. След това тиражът варира в границите между 1300 до 1800 бройки. В книжка първа на 1964 г. е обявен тираж от 1800 книжки, след което се прекратява практиката да се обявява тиражът. С навлизането на електронните бази данни за достъп до библиотечна информация тиражът на списанието се ограничава до 100 бройки и се определя според редовните абонати и количествата за официалните институции и междубиблиотечен обмен.
От 2009 година при главен редактор доц. Андрей Захариев започва редакционна политика на списване на годишен пети брой на списанието с превод на английски език на статиите с най-голям читателки интерес от традиционните 4 тримесечни броя на български език. От 2013 год. след няколко промени в екипа на списанието отново при гл. редактор проф. Андрей Захариев списанието започва изцяло да се печата двуезично с „огледално“ разположени в книжното тяло раздели на български език и на английски език. Приети са и етичните правила на Комитета за публикационна политика на издателската корпорация Elsevier, която разработва и притежава най-голямата база за публикационно индексиране SCOPUS. Въведен е и режим на двойно-сляпо рецензиране, като всички постъпващи ръкописи се проверяват чрез специализиран софтуер за оригиналност. От 2020 год. за интегриране на статиите в базите на SCOPUS / Web of Science е въведено изискване за идентификация на авторите чрез техния научен профил в базата ORCID.
Брой 3 (юли – септември) на юбилейната 2020 година е посветен на кризата COVID-19 и влиянието й върху икономиката, социалната сфера и пазара на труда. Сред авторитетните автори в този тематичен брой са проф. д-р ик. н Димитър Иванов, проф. д-р. ик. н. Атанас Дамянов, проф. д.н. (Ик.), д.н. (Нац. сигурност), д.н. (Соц. дейности) Венелин Терзиев и др. Във последния брой 4 на 2020 год. се планират авторски статии на членове на Редакционния съвет с фундаментален научно-изследователски профил.

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 24 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!