Последни Новини

Проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“: Орязаните преди години средства на висшите училища са много повече от обещаните 50 млн. лева

Росица Димитрова, директор на Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ при Община Велико Търново: В условията на пандемия социалните услуги в домашна среда, се увеличиха
септември 29, 2020
Специалисти практикуват микроблейдинг на коса, рисуване на ареола на гърди след операция, билкови терапии
септември 29, 2020
Покажи всички

Проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“: Орязаните преди години средства на висшите училища са много повече от обещаните 50 млн. лева

 

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

 

Проф. Христо Бонджолов е втори мандат ректор на Великотърновския университет.

Преподавател в катедра „Славистика”, председател на Академичния съвет, директор на Департамента за езиково обучение (до 2019 г.) и на Международния летен семинар по български език и култура. В периода 2005 – 2010 година е лектор по български език и култура в Университета в Ниш, Република Сърбия.

Между 2011 и 2015 година е декан на Филологическия факултет на ВТУ. Владее 4 езика на различни нива. Научните му интереси са в областта на българистиката и славистиката, балканските и славянските литературни процеси, история на славянските и на балканските литератури. Има близо 100 публикации, книги и монографии в български и чуждестранни издания.

 

– Проф. Бонджолов, Правителството обяви, че осигурява 50 млн. лева за увеличение на заплатите на преподавателите в университетите, а парите ще дойдат с бюджета за 2021 г. Това навременна мярка ли е?

– Свидетели сме на сериозен дисбаланс между средното и висшето образование у нас. Стигна се до там, заплатите на учителите да са двойно по-големи от асистентските. Парадоксът е, че тези, които обучават учители, получават два пъти по-малко от тях. Добре е, че Правителството дава 50 млн. лева за висшето образование, но съвсем не са достатъчни. Чувал съм и по-хубави неща. Преди време „развяваха“ виртуално едни 3,5 млрд. лева за наука, образование и интелигентен растеж по европейска програма. И както се говореше за тях, изведнъж потънаха и повече нищо не се чу. Това обаче бе много сериозен ресурс, с който можеше още преди години да се промени висшето образование в България. И ако го бяха направили не с такива средства, а дори с тези 50 млн. лева, които сега обявяват, резултатът щеше да е много добър. Решиха наболели въпроси в средното ниво, но се създадоха проблеми във висшето образование. Сега се опитват да компенсират нещата, като повишат поне малко заплащането във висшето образование, но ние вече сме изгубили години и много асистенти. Това са подготвени хора, които потърсиха препитание на друго място, и вече няма млади хора, които да дойдат да работят за заплата, два пъти по-ниска от учителската. Преди време давах нагледен пример с това, че не може да се санира единствено вторият етаж на една сграда не само защото е грозно, а и защото първият и третият етаж мразят санирания. Образованието е една сграда и ако се обновява тази система, трябва да се прави изцяло и да не бъде градена върху пясък. Наслушахме се на приказки какъв приоритет е висшето образование, а въпреки това заплатите на университетските преподаватели останаха твърде ниски. Създадени бяха проблеми на няколко нива. През 2009 г. съкратиха с 30 % бюджетите на университетите. Така и до днес не може да се оправи висшето образование. Орязаните преди години средства на висшите училища са много повече от тези 50 млн. лева. Бюджетът е политика. С наличните средства се мисли как да се развива едно учебно заведение. Ние имаме автономия, но държавата вече иска да сложи ръка и върху нея. Преди години се посегна на БАН, удар понесоха и университетите. Подхраниха надеждата за милиардни инвестиции в наука, образование и интелигентен растеж, но всичко остана на думи и както казват в Сърбия, „Продаваме мъгла“. Създадоха огромни проблеми във висшето образование и поставиха удивителни критерии за качество. Не може университетите да бъдат финансирани като количество, а да се иска качество.

– Редно ли е държавните висши училища, освен за образование и научна дейност, да мислят и как да привличат финанси, за да се издържат?

– Сведоха бюджета на висшите училища до там – 50 % осигурява държавата и 50 % от такси на студентите. От нас зависи дали ще имаме студенти, а от там и такси, за да осигурим половината от заплатите си. Ректорите на държавните университети трябва да са мениджъри, да мислят като частници, да печелят, за да могат да дават заплати на преподавателите и служителите. Учебните заведения, които имаха резерв от натрупани средства, не зависеха само от таксите. Великотърновският университет обаче беше оставен на минус и се наложи, когато поех управление му, да се търсят допълнителни средства.

– Вие и екипът ви успяхте да изведете университета от дълбоката криза. Как стана това?

– Трябваше да увеличаваме студентите, да намираме повече приходи от такси и да търсим пътища за финансиране, след като за 5 години не бе даден достъп на ВТУ до никакви европейски програми. По никакъв начин средствата от еврофондовете, които се разпределяха, не достигнаха до нас. С една дума, спасението остана в ръцете на давещите се. Трябва да подчертая, че държавата помогна на ВТУ на два пъти, като първо осигури част от средствата, с които да се погасят стари задължения, а преди една година премиерът Б. Борисов лично се ангажира за осигуряването на средства за довършване на ремонта на спортната зала. В крайна сметка се справихме. Опитахме се да увеличим максимално чуждестранните студенти. За съжаление хора от университета, които в момента са във властта, се опитаха максимално да ни попречат. Включително и чрез медиите предизвикаха скандал със свидетелствата на италианските студенти, обучавани в Центъра за квалификация. В крайна сметка италианските власти и партньори написаха официално писмо до премиера, до министъра на образованието и до други институции, в което заявяват, че са благодарни на ректора на ВТУ за обучението на италианските студенти. Прокуратурата се отказа да води наказателно преследване срещу мене, защото бе доказано по безспорен начин, че не е извършено престъпление. Само че загубихме огромна група студенти, която щеше да дойде при нас и за магистърска степен, а може би и като докторанти. Но същите тези хора видяха нашата идея и веднага я дадоха на частен университет, който реализира това, което ние не успяхме. Спряха нас, дадоха път на частното висше училище. На него осигуриха възможност да работи и да издава документи, въпреки че няма акредитации по Педагогика.

Ние обаче продължихме в тази посока и успяхме да увеличим максимално чуждестранните студенти. Благодарение на това нараснаха приходите в университета.

И втората ни добра идея беше саботирана: опитаха се да попречат максимално и отново да я дадат на същия частен университет, който да ни конкурира в чужбина. През 2018 г. заедно с партньорски университет от Република Северна Македония започнахме процедура за регистриране на филиал на ВТУ в гр. Свети Николе и вече сме на финала. И ще го постигнем! Уведомили сме МОН. Обаче нашите формуляри, дадени на частен университет, се появяват като конкуренция в Северна Македония с опит да изместят Великотърновския университет. Е, няма да могат да го направят. Целта ни е ВТУ да е първият университет в света с филиал в Република Северна Македония. Освен това със същото висше училище в Македония имаме вече над 50 докторанти. Работим заедно и е важно да реализираме поръчка за 100 магистри. Там съвместно ще обучаваме докторанти и от Косово, Албания, Южна Сърбия.

– Кои са тези, които пречат умишлено на такива каузи? Цитирайте имена.

– Не бива да се цитират имена в момента. Но тези хора се знаят, те са наши кадри и дори получават заплати от ВТУ. Откраднаха и предадоха идеите ни. Опитаха се да ни подменят зад граница, като явно не разбират, че това не е партийна политика. Но ние сме по-силни, защото целите ни не са комерсиални, няма корупция и далавери, а приятелство, сътрудничество и образование на високо ниво. Имаме договорености и с Китай. Тук беше една група от дванадесетокласници, които завършиха подготвителен езиков курс и след една година трябва да се върнат. Въпреки пандемията само във Великотърновския университет успяхме да проведем и традиционния Летен семинар по българистика, който беше изключително успешен.

– Как ще работи университетът в условията на пандемия?

– Стартираме учебната година присъствено. Решението е на Академическия съвет, чухме и Студентския съвет. Повечето от преподавателите и студентите искат присъствено обучение. Това откъсване цели 6 месеца от учебния процес и работата в онлайн формата не водят до високи резултати. За нас, преподавателите, е много важен реалният контакт със студентите, но и младите хора искат връщане към традиционния начин на обучение. Хубаво е да използваме и техниката, но само в извънредни обстоятелства. Когато тази ситуация продължи половин или една година, тогава вече се озоваваме в една ненормалност. И резултатите го показват, защото онлайн обучението не е същото като реалното. Не съм противник на отдалечения достъп, но не като основна форма – когато човек е в чужбина, при заболяване или други съществени обстоятелства, онлайн форматът за кратко време е добър вариант, за да не се губят часове. Образователният процес не е само написана лекция и предадени знания. Не трябва да се забравя и възпитанието. То не се получава дистанционно. Не случайно казваме „възпитаниците на Великотърновския университет“. Паниката, която се внушава в цял свят, се свежда до нивото на инстинктите: така да правим, за да оцелеем… Стига с оцеляването! Нека да продължим да живеем!

– Какви нови мерки и прийоми въвеждате в работата на висшето учебно заведение предвид заплахата от COVID-19?

– Организираме смесено обучение в университета. Ще стартираме с присъствена форма за бакалаврите. С магистрите също ще започнем по схема: присъствено 1/3 от обучението, а 2/3 онлайн. Това се налага, защото по едно и също време не можем да осигурим зали за всички с нужните отстояния. Университетът не е строен за извънредна ситуация, а материалната му база е за нормална работа. Освен това магистрите са хора, които съчетават работа с обучение. Повечето вече са изчерпали отпуските си по време на пандемията и се опитваме да не влизаме в конфликт с работодателите. Искаме да помогнем на хората да работят и да учат. И това взехме предвид, когато решавахме, каква ще е организацията на учебния процес, като не сме се ръководили единствено от интереса на университета. Има обаче и хора, които настояват обучението да е изцяло онлайн. Но никъде такъв тип образование не фигурира. Получават диплома за редовно, задочно или дистанционно обучение. Няма как да обучаваме само онлайн. Освен това голяма част от студентите с право казват: „Ние сме платили за присъствено обучение“. Затова се опитваме да намерим баланс за качествено обучение в безопасна среда. Най-големите трудности са свързани с практическите стажове на студентите в детските градини и училищата. Засега нямаме решение на този въпрос и не мисля, че някой има. Затова сме поканили на среща директорите на училищата, в които имаме такава подготовка. Искаме да продължим да работим съвместно, но трябва да решим в какъв формат да е. Дали методистът да е там, дали да бъдат предоставяни уроци, дали да се заснемат уроци и след това да се коментират пред студентите…

– Как ще се процедира, ако се разболее преподавател?

– Взели сме всички необходими мерки за защита срещу коронавируса. Изпълнили сме всички предписания и заповедта на здравния министър, че и повече от това. Осигурили сме индивидуални предпазни средства за всички преподаватели и служители, хигиенизиране, килимчета, напоени с дезинфекционен препарат, дезинфектанти, бойлери за топла вода. Апелирам към всички студенти и преподаватели да пазят себе си и другите. Ако някой не се чувства добре и има температура, да си остане у дома. Това, че ще загуби няколко дни от учебния процес или от работа, не е фатално, но ако дойде болен и зарази останалите, ще стане лошо. Ако възникне проблем, заразените ще бъдат карантинирани, занятията продължават онлайн, а през това време крилото от сградата и залите се дезинфекцират. По-трудният начин ще е, ако се разболее преподавател. Нямаме дублиращи преподаватели за всяка специалност, а много са само с един преподавател. Ако се окаже заразен, но е в кондиция, ще преподава онлайн, ако обаче не е в състояние, обучението прекъсва за две седмици и ще се компенсира в по-късен етап. Имаме готовност за гъвкава форма на провеждане на учебния процес. И това го установихме още в началото на пандемията. На втората седмица от извънредното положение университетът заработи онлайн. Разполагахме с техниката, с условията, имахме възможността и преди кризата, но никой не предполагаше, че всичко ще се промени толкова бързо и рязко. Една извънредна ситуация мобилизира всички, системата заработи, но това е извънредно и не бива да продължава постоянно.

– Как се отрази кризата на приема на студенти?

– На фона на всички предизвикателства отчитаме огромен прием на студенти. За последните 5 години това е рекорд. Причините са няколко. Много от дипломиралите се тази година, които трябваше да заминат да учат в чужбина, останаха. Проблемите са и икономически. Младите хора трудно намират работа и през това време се стремят да се квалифицират, което също е добре. Акцията за набиране на кандидат-студенти „Рано рани“ се оказа много успешна и на третата година даде завиден резултат. От своя страна държавата взе мерки за учителската професия, като осигури сериозно финансиране и я направи по-атрактивна. Събраха се много фактори за добрите резултати, но не подценявам работата на колегите. В момента имаме под 20 незаети места държавна поръчка, което в последните 5 години не се е случвало. Всъщност са останали 3-4 специалности, в които се запълват места по държавна поръчка за бакалаври. Сериозен е също интересът и към платеното обучение. Общият брой надхвърля 4500 студенти и специализанти само за първи курс. Такъв резултат не сме имали.

– Университетите са и храмове на науката. Какво се случва в изследователската сфера?

– Много неща се промениха във връзка с новия Закон за висшето образование. Преподавателите трябва да се регистрират в Национален център за информация и документация (НАЦИД) с научната си продукция. Това е добре, че има единна система, но тази процедура предизвика и много трудности. Напоследък се увеличиха публикациите, издаваме стойностни научни списания, някои от които са индексирани в световноизвестните бази данни. Университетът работи добре и това се вижда. Благодарение на доброто сътрудничество с аутсорсинг фирмите на територията на ВТУ вече са създадени 35 специализирани компютърни кабинета. На 1 октомври ще открием лаборатория по национална сигурност, компютърен център със свободен достъп за студенти в неравностойно положение и кабинет за интерактивно обучение.

Снимка-Веселина Ангелова

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 24 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!