ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Образованието, науката и бизнесът трябва да работят в синхрон. Това заявава проф.Маруся Любчева от Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас.

Преди дни тя разви тази проблематика на престижен форум в Русе, на който говори за „Революция в индустрията и еволюция в образованието или интелигентно развитие“.

„Бях провокирана от темата на VІІ Международна научна конференция „Еволюция срещу революция или за моделите на развитие“ в Русе. Винаги съм считала, че моделите на развитие са тези, които водят обществото и трябва да създават знанията, уменията и компетентностите и с тях хората да боравят и да управляват тези модели. Реших, че като човек, който се занимава с образование, е важно да определя елементите на тези модели, които да благоприятстват взаимодействието между обучението и бизнеса“, сподели проф.Любчева .

Тя припомни, че често се говори за това взаимодействие и ние все не намираме точния модел и съответствие.

„Образованието все е в дефицит по отношение на индустрията. Хората, които излизат от системата на образованието трябва да умеят да управляват бизнеса по начин, който да ни изведе на много по-прогресивно място в обществото. Оцених, че е важен баланса. Нивото на знанията, уменията и компетентностите са от съществено значение, за да можем да отговорим на този бум в индустрията, на който сме свидетели напоследък“, коментира проф.Любчева.

Като изследовател тя е категорична, че имаме фундамент, който не можем да изведем от системата на образованието, който е стоял векове и ще стои още години. Но имаме една периферия, която се движи много бързо.

„За нея трябва да подготвяме колегите и използвайки базата, да могат да формират знание, което ще води индустрията напред. Говоря за станалия вече много популярен триъгълник на знанието между образование, наука и бизнес и който ние не успяваме да приложим в добрите си практики. Нито една от тези системи не може да достигне определен връх.

Стигнах до извода обаче, че този триъгълник трябва да се развие като пирамида. На върха да стои полезността, защото ако създаваме продукти, които не са полезни на обществото, то те нямат смисъл. Затова ни е необходима промяна и има фактори, които определят каква да е тя“, разсъждава проф.Маруся Любчева.

Тя обръща внимание на съдържателността на образователния процес.

„В повечето случаи преподавателят влиза в час, прочита урока, показва някоя графика и счита, че с това е решил дигитализацията на образованието, а реално не е така. Другата част, която считам като много много важна е структурата на образованието, което определих като диверсификация на образованието. За една нощ превърнахме висшите учебни заведения, институти, колежи в университети. А всички елементи на обществено-икономическото развитие имат нужда от различни специалисти с различна образователна степен. Затова смятам, че е важно да върнем структурата на висшето образование и то в такъв ракурс, който да осигури разнообразие“, казва още проф.Любчева.

Тя е убедена, че свръхквалификацията, която дават университетите не е полезна например за операторите на машини и на различни системи.

„Няма нужда човек да учи 5-6 години, за да стане оператор в Нефтохимическия комбинат. От тази гледна точка сме длъжници на системата за обществено-икономическо развитие. Смятам, че нито една стратегия няма да ни реши проблема ако не направим този анализ за нашето образование и неговото участие в управлението на обществото-политическите, административните, организационните сфери“, категорична е проф.Любчева.

Тя препоръчва да се цитират български учени и да се следват техния пример и разработките им.

„Когато застана пред студенти в първите часове, цитирам български учен, свързан с темата, по която дискутирам. Изключително е важно да има примери за приноса на родни изследователи за развитието на страната ни. Важно е са пазим и ценим нашите корени, нашата специфика, нашата традиция, а не непрекъснато да се сравняваме с САЩ, с Брюксел и т.н.

На практика обаче всички модели, по които трябва да трансформираме образованието си, не произлизат от нас. Някак си все догонваме нещо, което някой друг е казал“, споделя проф.Маруся Любчева.

Професор Маруся Любчева е завършила образованието си с професионална квалификация „инженер-химик“, специалност „Технология на полимерите“. От 1972 г. е докторант във бургаския Висшия химикотехнологичен институт „Проф. д-р Асен Златаров“. През 1977 г. доктор и има над 50 научни публикации в реферирани списания, множество публикации в националния и местния печат.

В периода между 1977 и 1987 г. е научен сътрудник. Доцент от 1987. От 1989 до 1991 г. е декан на Отделението по следдипломна квалификация в Университет „Проф.д-р Асен Златаров“. Била е декан на Факултет „Органични химични технологии“ от 1991 до 1993. След това до 1995 г. е ръководител на Катедра „Материалознание“ в същия университет.

От 1991 до 1995 г. е бургаски общински съветник. От 1995 до 2005 г. е заместник-кмет на Община Бургас. От 2005 г. е депутат в 40-ото народно събрание. На 1 януари 2007 г. става член на Европейския парламент от България до 2009. От 2013г. до 2014г. отново е евродепутат.

Доц. Маруся Любчева е член на 4 комисии в Европейския парламент: Комисията по международна търговия, Комисията по бюджетен контрол (пълноправен член), и Комисията по бюджети и Комисията по правата на жените и равенството между половете (заместник-член). Тя е член и на Делегацията в комитетите за парламентарно сътрудничество „ЕС – Казахстан“, „ЕС – Киргизстан“ и „ЕС – Узбекистан“ и за връзки с Таджикистан, Туркменистан и Монголия и заместник-член в Делегацията в Комитета за парламентарно сътрудничество „ЕС – Украйна“. Тя е почетен професор.