ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Иван Иванов е изпълнителен директор на Университетската многопрофилна болница „Канев“ в Русе от септември 2019 г. Завършва инженерна специалност по радиоелектронна, радиолокационна, радионавигационна и радиотелевизионна апаратура във ВНВАУ “Георги Димитров” в Шумен. Има магистърска степен по финанси и квалификационен курс по Здравен мениджмънт от Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“ в Свищов.
Преминал е през почти всички йерархични нива във военната си служба и е достигнал до чин бригаден генерал.
-Не е често срещан факт бригаден генерал да е начело на лечебница. Разкажете за управляваната от Вас Университетска болница?
-Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД в град Русе е най-старата гражданска болница в България.
УМБАЛ „Канев“ АД е наследница на създадената преди повече от 150 години болница в Русе. След освобождението тя става Първоразрядна държавна болница. Впоследствие под популярното название „Държавна болница“ се развива и просъществува до 40-те години на XX-ти век. С новото административно делене на страната Русе отново става окръжен център и тя се преименува в Окръжна болница. През 1963 г. прераства в Единна окръжна болница, обединявайки окръжната и градска болница и всички медикосанитарни части, които съществуват към този момент Русе.
Да се разглежда историческото й развитие като първа гражданска болница е не само необходимост, но изадължение, с което ще се изрази почит към делото на хилядите болнични работници, отдали голяма част от своя живот в служба на страдащите хора.
В края на 2017 година след Общо събрание на акционерите е взето решението Университетска многопрофилна болница за активно лечение – „Русе“ АД да носи името на големия дарител с русенски произход и почетен консул на Република България в Мисисага, Канада Игнат Канев, а именно: Университетска многопрофилна болница за активно лечение включва и неговото име.
В момента функционират определен набор от клиники и отделения по диагностика, хирургия, АГ, ортопедия, неврология, педиатрия, офталмология, урология, оториноларингология, рехабилитация и др. Болничното заведение лекува пациенти, освен от осемте общини на Русенска област, така и също и такива от съседните административни области: Силистра, Велико Търново, Добрич, Търговище, Разград и др., като всъщност обслужва целия Северен централен планов район, което представлява като площ 14 647 км², с населението от над 1 300 000 жители. Към тази цифра могат да се прибавят и административните области в съседство, които не са част от плановия район.
-Предизвикателтво е процедурата по акредитация в болницата в университетска. Какви дейности са предприети по този повод?
-Създадохме специализиран отдел за научноизследователска и учебна дейност, който да подготви процедурата. Привлякохме едни от най-добрите специалисти и експерти в страната. Подпомагаме активно дейността по обучение на нашите докторанти в различни Висши училища. Разработваме нова структура и технология на работа, която предстои да бъде въведена от началото на следващата година.
Вече излезе първият брой на нашето ново научно списание „Общество и здраве“, което е съвместно издание с Регионална библиотека „Любен Каравелов“ в Русе. Научното електронно издание е поредният общ проект между двата института, залегнали в подписания между тях през март тази година Меморандум за съвместна дейност.
-Споделете за тази инициатива.
-Изданието популяризира идеите на изследователи в областта на здравните и социални науки. И причините за това са, от една страна – да провокира нагласи у изследователите към проучване на актуални проблеми, да насочи вниманието на автори от различни сфери на познанието към търсене на интегрирани решения, да увеличи добавената стойност от научните изследвания в избраните направления, да предостави работещи решения на въпроси от различен характер и не на последно място – да популяризира научните достижения на изследователите отвъд границите на страната ни.
Пилотният брой на новото научно списание е факт. Общата цел на болницата и на библиотеката, на целия научен и редакционен екип е да осигурим условия и възможност за създаване на нови знания, за споделяне на придобит опит и компетенции, за обмен на идеи и добри практики. Да представим свободен достъп до най-новите научни достижения и утвърдим списанието като техен проводник към по-широките световни научни среди.
-Организирате първия си научен форум. Как и кога ще се случи това?
-Международната научна конференция се провежда за седма поредна година. Изборът на тема „Еволюция срещу революция или за моделите на развитие“ беше обоснован с промените, които се случват и всеки един от нас наблюдава.
Целта на екипа, участващ в организирането на форума, е да ангажира учени и изследователи от различни сфери да интерпретират през призмата на областта, в която работят, еволюционните и революционни процеси в обществото, да представят моделите на развитие в науката, културата, социума, да представят различни теории, учения, доктрини, които имат важна обществено значима стойност и последствия в миналото и днес.
Привлечени от темата за еволюционните и революционни процеси в обществото участие до момента са заявили представители на публичния, частния и неправителствения сектори. Естествено – най-много са от страна на висшите училища. Заявки са изпратили преподаватели и докторанти от 18 висши учебни заведения, 3 от които са извън България. Свои доклади на конференцията ще представят преподаватели от ВВМУ „Никола Вапцаров“, НВУ „Васил Левски“, Стопанска академия „Димитър Апостолов. Ценов“ – Свищов, Медицинския университет в Пловдив, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, Нов български университет, Университета за библиотечни и информационни технологии, СУ „Св. Климент Охридски“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Югозападния университет „Неофит Рилски“ Благоевград, Русенски университет „Ангел Кънев“, както и представители на съорганизаторите от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив и Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе.
От чуждестранните участници ще споменем Университет ,,Хаджи Зека” Печ, Косово, МИТ Университет, Скопие, Северна Македония и Ростовски държавен икономически университет (РИНХ), Русия.
За поредна година е изключително силно участието и на представители на Българската академия на науките, като в тазгодишния форум до момента са получени доклади от Института за изследване на изкуствата, Института за балканистика, Института за държавата и правото, Института за исторически изследвания. По традиция в конференцията участват и представители на неправителствени организации.
Наред с утвърдените имена свои доклади са изпратили и над 30 докторанта.
В заключение – бих изтъкнал, че стремежът ни като организатори е форумът да представи възможност за колаборация между организации от различни сфери и области, за изграждане на нови партньорства и преосмисляне на новите възможности на създадените партньорски мрежи.
Когато говорим за еволюция и революция, независимо в какви области, неизменно става въпрос за исторически преходи и релация минало – настояще – бъдеще. За нас е изключително важно изследователи от различни области да представят своите гледни точки по въпроси за моделите на развитие както на отделния човек, така и на човешката цивилизация.
Работата на конференцията се организира в няколко научни секции, които обединяват разработки от различни области: история, теология, дипломация, културология, международни отношения, европеистика, изкуства и хуманитарни науки, образование, социални науки, социология, психология, литература, езикознание, антропология, археология, поп-култура, политика, техника, технологии, медицина, здравеопазване, мултидисциплинарни изследвания и др.
Не бива да пропускаме и факта, че форумът се посвещава на 170 години от рождението на видния български писател и общественик, летописецът на българските въстания – Захарий Стоянов. Участник в Русенския частен революционен комитет на Вътрешната революционна организация, член на окръжния съд в Търново (1880), а след това секретар на Апелационния съд и съдебен следовател в окръжния съд в Русе (1881), част от личната му библиотека се съхранява в русенската културна институция, така че в рамките на конференцията участниците ще могат да усетят духа и да се докоснат до непреходността на книжовното културно-историческо наследство.
Научният форум ще се проведе между 17 и 19 септември 2020 г. в Русе.
-Кои ще са основните пленарни лектори на този форум?
-Форумът ще бъде открит с пет пленарни доклада, представени от водещи имена в съвременната българска наука. Верни на целите на конференцията – да представи многообразието на гледните точки по една тема, пленарните доклади интерпретират въпроса за еволюцията и революцията в различни области и сфери.
Докладът на екип, ръководен от научния ръководител на форума – чл. кор., проф., д.т.н. Христо Белоев „ВИЗИЯ ЗА УНИВЕРСИТЕТА НА БЪДЕЩЕТО“ представя обстойно изследване върху актуални въпроси, свързани с промените във висшето ни образование, така че то да отговори на нуждите на цифровата икономика и общество. Докладът дава отговор и на въпроса: Защо трябва да говорим за университет на бъдещето и да си представяме, как ще изглежда той? За да знаем в каква посока да развиваме днешните университети.
Докладът е разработен от научен екип в състав: проф. Ангел Смрикаров, чл. кор., проф., д.т.н. Христо Белоев, проф. д-р Цветомир Василев, проф. д-р Цветозар Георгиев, проф. Стоянка Смрикарова, Анелия Иванова, Галина Иванова, Ваня Стойкова, Елица Арсова, Юксел Алиев, Павел Златаров.
Докладът с атрактивното заглавие „УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКЪТ: QUO VADIS?“ на проф. д-р Любима Деспотова-Толева от Медицинския университет в Пловдив се фокусира върху медицинското образование и основната цел, която носи в себе си – грижата за човешкото здраве като най-висшето човешко благо. Проф. Деспотова-Толева споделя натрупания от нея през последните години опит с най-новите компютъризирани симулатори и машини за виртуална реалност, прилагани не само за обучение, а и в клиничната работа. Докладчикът отчита предимствата и възможностите им, но ги определя само като методи за постигане на главната цел – здравето и благополучието на човека.
Проф. д-р Любима Деспотова-Толева е специалист по детски болести, обща медицина, а понастоящем е приключила и специализация по детска кардиология. Преподава обща медицина и води редица курсове за следдипломно обучение в тези области и други свързани области в Медицински Университет – Пловдив и в Медицински Факултет към Тракийски Университет в Стара Загора. Работи в сътрудничество с редица водещи университети, където специализира, провежда научни изследвания и изнася лекции (Оксфорд, Великобритания; Университет на Илинойс, Чикаго, САЩ; Токио, Япония; Швейцария, Австрия, Германия, Италия, Исландия, Финландия, Унгария, Гърция и други). Председател на Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина. Автор и съавтор на над 30 монографии, учебници и ръководства, над 130 научни публикации в чужбина и у нас. Член на бордовете на три европейски организации, научен редактор на европейско медицинско списание. Награждавана е за научната си работа и приноси. Основните й разработки са в областта на детското здраве, интензивната терапия и апаратната вентилация, общата медицина, продължителните грижи и палиативната медицина, електронното здраве, съвременната медицинска наука и преподаване и др. Ръководител на докторанти, част от които вече са защитили успешно научните си разработки под нейно ръководство. Ръководител, координатор и старши изследовател в множество европейски и национални изследователски и образователни проекти. Активно публикува не само в научната периодика, но и в различни медии.
Бизнес моделът като подход за дефиниране на стратегическите намерения на университетите разглежда докладът на проф. д-р Маруся Любчева от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас „РЕВОЛЮЦИЯ В ИНДУСТРИЯТА И ЕВОЛЮЦИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО ИЛИ ИНТЕЛИГЕНТНО РАЗВИТИЕ“. Разработката на проф. Маруся Любчева повдига актуални въпроси за дистанцията между Индустрия Х.0. и Образование У.0., за търсенето на модели на съответствие между образованието и индустрия и намирането на пътища за тяхното сближаване.
Проф. д-р Маруся Любчева е преподавател в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас и Председател на УС в Черноморския институт. Инженер-химик, доктор на техническите науки, проф. Любчева има десетки научни публикации в реферирани списания, в националния и местния печат. Била е общински съветник и зам.-кмет на община Бургас. Народен представител от „Коалиция за България“ в 40-то народно събрание. Член на ЕП и евродепутат от 2007 до 2009 и от 2013 до 2014 г. Участва в 4 комисии в Европейския парламент: Комисията по международна търговия, Комисията по бюджетен контрол (пълноправен член), и Комисията по бюджети и Комисията по правата на жените и равенството между половете (заместник-член). Тя е член и на Делегацията в комитетите за парламентарно сътрудничество „ЕС – Казахстан“, „ЕС – Киргизстан“ и „ЕС – Узбекистан“ и за връзки с Таджикистан, Туркменистан и Монголия и заместник-член в Делегацията в Комитета за парламентарно сътрудничество „ЕС – Украйна“.
„УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ БИЗНЕС МОДЕЛИ – ПРЕДИ И СЛЕД COVID 19“ е темата, която ще бъде представена от проф. д-р Маргарита Богданова, преподавател в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов. Докладът разглежда бизнес модела като подход за дефиниране на стратегически намерения на университетите и са обобщени най-успешните краткосрочни и средносрочни интервенции, наложили се в практиката на управление на университетите след възникване на глобалната криза Covid 19. Разгледани са особеностите на стратегическия анализ на риска при възникване на външни заплахи. Специален акцент се поставя на ревизирането на бизнес моделите в контекста на новите ограничения и нарушен баланс на приходи и разходи.
Проф. д-р Маргарита Богданова е автор на множество публикации в реферирани и индексирани списания в областта на управлението на проекти, стратегическия анализ, планирането и прогнозирането, публичната администрация. Участвала е в десетки национални и международни проекти, била е рецензент в множество научни журита, директор на Института за научни изследвания в Стопанска академия, научен ръководител на над 10 докторанта. Дългогодишен член на съюза на учените в България, главен редактор на Годишник на Стопанска академия, редовен член на Комитета по наблюдение на на INTERREG V-A Romania – Bulgaria, член на Техническия комитет по Управление на програми, проекти и портфолио към Български институт за стандартизация, член на Регионалния съвет за развитие на Северозападен район за планиране.
Проф. д.ик.н., д.н. (Национална сигурност) д.н. (Социални дейности) инж. Венелин Терзиев ще представи пред участниците и гостите във форума доклад на тема „НАУКАТА КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ“. Изследването обстойно разглежда въпросите за ефективността като социален феномен и акцентира върху методите и инструментите за измерване на науката като показател за нейната значимост. Дефинирането на социалната ефективност и социалната технология е в основата на методите и моделите за оценка, вземащи предвид широкия набор от обективни и субективни фактори. Методиките за оценка на ефективността на социалните програми (проекти) са свързани с насочеността на социалната система към социална защита и социално обслужване на населението и използването на процесния подход и прехода към програмно-целеви методи, очертавайки основни проблеми, механизми за социални услуги и задачи за измерване, определящи базовите изисквания към оценката на ефективността на социалното програмиране и различните етапи. Научната разработка предлага модел за оценка на ефективността на социалното програмиране, базиран на подхода на „организационната ефективност“, обхващащ съвкупността от определени елементи – система за придобиване на ресурси, избор на цели, оценка на въздействието на външната среда, избор на стратегия, спазвайки принципа „какво-ако“ и приоритетите в социалната дейност, произтичащи от динамичните промени в социалната среда.
Проф. доктор на науките Венелин Терзиев е редовен професор във Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в София и Русенски университет „Ангел Кънчев“. Проф. д.н. Венелин Терзиев е доктор на икономическите науки, доктор на науките (Национална сигурност), доктор на науките по социални дейности и действителен член на РАЕ. Има повече от 40 монографии, учебници и учебни помагала и над 800 научни доклади, статии и студии, публикувани в различни издания на български, руски, английски, френски и немски език, като над 200 от тях са в реферирани издания на SCOPUS и Web of Science. Неговите научни и изследователски интереси са свързани със социалното управление, социалните политики, пазара на труда, образователните политики и технологии, управлението на човешките ресурси, както и геополитика, политическа география и международни системи за сигурност. Изнася публични лекции и пленарни доклади в най-реномираните руски университети в Санкт Петербург, Ростов на Дон, Москва, Владивосток и Кемерово, както и в редица други европейски държави.
Получените доклади и научни съобщения ще бъдат публикувани в сборник, който ще бъде рефериран в Google scholar, Научная электронная библиотека (eLIBRARY.RU), SSRN, CEEOL (Central and Eastern European Online Library) и Националния център за информация и документация (НАЦИД), което създава отворен достъп и повишава видимостта на представените научни разработки.
-На какво партньорство ще разчитате във Вашата бъдеща дейност?
-Вече имаме сътрудничество, което е установено през последните години с Русенски университет „Ангел Кънчев“. През тази година подписахме меморандум и със Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“ в Свищов. Водим разговори и с още няколко висши училища, като надявам преговорите да приключат успешно.