ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

-Госпожо, Евтимова, Регионалната библиотека в Русе създаде свой „патент“ в организирането на научни форуми с международно участие. Какво Ви коства подобно усилие, за да сте все по-добре приети като партньори в научните среди не само у нас, но и в чужбина?

-През 2013 година Регионалната библиотека в Русе отбеляза своята 130-годишнина. Искахме да внесем нещо ново в социално-общественото „портфолио“ на най-старата културна институция в града, да се погледнем през призмата на съвременния свят и стигнахме до идеята да организираме научна конференция. Да ни оценяват не само и единствено като институция с обществени ангажименти в областта на просвещението и духовността. Защото модерният човек днес обменя неимоверни масиви от информация. В този смисъл дори и пандемиите не могат да препятстват въпросното ускорение – примерът е особено актуален. Затова ние продължаваме да работим във всички посоки – без да пестим усилия за утвърждаването на библиотеката като място, в което е акумулирана, складирана, една постоянно преливаща се духовност. В библиотечните храмове на познанието се пресичат пътищата на науката, на научните открития, на културата, на всички видове изкуства, на целия човешки опит, на цивилизацията в сегашния ѝ вид. Партньорите ни от България и от чужбина вероятно са забелязали и оценили това задълбочено отношение към организацията и към темите на всяка една от досега проведените в Русе научни конференции, защото техният брой се увеличава с всяко следващо издание. Разширява се и териториалният обхват на нашите участници и в тазгодишното седмо издания свои доклади изпратиха представители на 6 държави – Румъния, Италия, Русия, Република Северна Македония, Косово и, разбира се, България.

–Темата на конференцията тази година е „Еволюция срещу революция или за моделите на развитие“. Амбициозна покана за дискусия в много посоки и особено актуална в условията на ограничената мобилност на иначе информиращия се все повече и повече свят?

-Нашите конференции по традиция се провеждат през месец април, когато природата се събужда за нов живот. През пролетта сме в поредния вододел на отиващото си старо и настъпващото ново време. Извън символиката, в измеренията на сегашната обстановка и не само заради ограниченията от пандемията, нашата, за първи път есенна конференция, носи особен заряд, защото предлага съвършено нов модел на развитие на един научен форум. Събитие, което еволюционно се приспособи към предизвикателствата на времето. И тази принудителна „безтегловност“ заради карантината беше превърната от нас в предимство. Намерихме много нови партньори, приятели и последователи. За първи път научният форум се провежда в партньорство с Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив и Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД – Русе. Стана така, че върху платформата на досегашните форуми надградихме ново академично съдружие, което пък съвсем логично предизвика интереса и на нови участници, както и разширяването на контактите ни на международно ниво.

-Какво Ви донесе работата с новите партньори и как се променя в движение хоризонтът пред следващите ви научни конференции?

-Конференцията тази година, пак ще го повторя, буквално се променяше еволюционно не само заради карантината и удължаването на извънредните мерки за борба с пандемията. Ние наситихме онлайн пространството с повече съдържание по отношение на форума. Удължихме срока за подаване на заявките за участие и уплътнихме максимално интернет страниците на институцията в социалните мрежи. Екипът рабо̀ти всеотдайно и с креативна енергия в деловите контакти с партньорите ни. Като резултат имаме невероятен масив от доклади, научни съобщения и разработки, а присъствието в Русе на известни имена от научните среди може само да ни радва. Научен ръководител на форума е ректорът на РУ „Ангел Кънчев“ чл. кор. проф. д.т.н. Христо Белоев. Свои пленарни доклади ще представят и проф. д-р Маргарита Богданова – преподавател в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, ръководител на катедра „Стратегическо планиране“; проф. д.ик.н., д.н. (Национална сигурност), д.н. (Социални дейности) инж. Венелин Терзиев – редовен професор във Военна академия „Г. С. Раковски“ – София и РУ „Ангел Кънчев”; проф. д-р инж. Маруся Любчева – преподавател в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас и Председател на УС в Черноморския институт и проф. д-р Любима Деспотова-Толева – преподавател в Медицинския университет – Пловдив.

–Какво очаквате от разговорите, дискусиите и пленарните заседания?

–Очаквам нови теми за размисъл и, разбира се, нови посоки на конференциите през следващите години. Опитът на цивилизациите от древността до днес е неизчерпаем извор на вдъхновение, на вглеждане в бъдещето, но с реализъм и оптимизъм, без да се отричат или пренебрегват горчивите поуки на историята на погубени преди нас цивилизации. Човекът на XXI-ви век е тотално и глобално различен от предходниците си, но и много еднакъв с тях. В надежда съм, че е по-изобретателен и по-съобразителен, може би малко позанемарен в духовен план, но това едва ли е точно така. Защото технологичното ни превъзходство не означава непременно липсата на духовност. Може би я търсим по нов, по-особен, непознат и несподелян досега начин. В докладите има неизчерпаема палитра от тълкувания, предложения и посоки за размисъл, търсени са нови подходи към стотици области на познанието, на науката, на приложната социология, на изкуствата, философията, антропологията.

Както се казва, има хляб и на нашата трапеза! И този есенен хляб е замесен от добри майстори, с дъх на зрялост и на човечност, което ме радва и ми вдъхва надежда, че форумът, който се открива днес, ще акумулира онази положителна енергия, толкова необходима на всеки един от нас, за да преживее своята собствена еволюция.