Проф.Венелин Терзиев: Книжовните средища у нас са и културни центрове чрез образователна си функция

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Обществените библиотеки съществуват навсякъде по света. Библиотеки има в различни общества, при различни култури и на различни нива на развитие. Въпреки че разнообразните условия, при които работят библиотеките неизбежно предизвикват различия в предлаганите услуги и в начина, по който те се осигуряват, библиотеките имат и общи характеристики. Това казват проф.Венелин Терзиев и Силва Василева, заместник директор на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе.
„Обществената библиотека е организация, която е създадена, подкрепяна и финансирана от обществото чрез местната, регионалната или националната власт или чрез някаква друга обществена организационна форма. Тя осигурява достъп до знание, информация, учене през целия живот и творби на въображението чрез разнообразие на ресурси и услуги и е общодостъпна за всички членове на обществото независимо от техните раса, националност, възраст, пол, религия, език, специални потребности, икономически или трудов статус и образователно ниво.
Основната цел на обществената библиотека е да предостави ресурси и услуги чрез различни канали на комуникация, за да удовлетвори потребностите на отделните лица и групи от образование, информация и личностно развитие, в това число от развлечение и занимания през свободното време. Библиотеките играят важна роля за развитието и поддържането на демократичното общество чрез осигуряване на индивидуален достъп до многобройни и разнообразни сфери на знание, идеи и мнения“, категоричен е проф.Терзиев.

По думите му, за да има нужда от библиотеки, съвременното общество поставя пред тях нови изисквания, на които културните институции трябва да отговорят адекватно и своевременно. Те трябва да се превърнат в уютни места за информация и комуникация за всеки представител на общността, без разлика във възраст, пол, етнос или религия. За да бъдат привлекателни за хората и конкурентни на останалите публични и частни организации, развиващи дейност в сферата на културата, е необходимо библиотеките да предлагат разнообразие от възможности за образование, личностно развитие и за свободното време. Това налага наред с добре познатите традиционни библиотечни услуги в световен мащаб да се въвеждат и утвърждават различни нови практики, включващи все по-широк набор от услуги, свързани с възможности за обучение, самообразование, забавление и общуване, в т. ч. организиране на експозиции от оригинали и дигитални изложби, експозиции, включващи културно наследство от различни страни, туристически разходки и атракции.
„През последните години се преосмисли мястото и ролята на обществените библиотеки и в България. Културните институции все по-устойчиво се утвърждават като центрове на местната общност, предоставящи свободен и равен достъп до информация, знание, творчество и социално включване, превръщат се в пространство за учене, култура и социална комуникация. През 2009 година за пръв път е приет Закон за обществените библиотеки, с което се поставят и правните основи на действащата библиотечна система. Настоящият материал представя конкретен проект на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе в използване на библиотечното наследство при създаване на нови културни и туристически атракции с цел развитие и обогатяване на туристическите маршрути в града. Потенциалът на библиотеката е представен от гледна точка на възможността чрез привличането на туристи институцията да допринесе за съхраняване и популяризиране на запазеното културно-историческото наследство, както и възможностите за създаване на партньорства за включване на библиотеката в културни туристически дестинации“, подчертава Силва Василева.
Според нея оценени и правилно представени библиотечните ресурси могат значително да допринесат за развитието на туризма в дадено населено място. Самите библиотеки участват в туризма като теоретична инфраструктура, като културен център за местната общност и чрез своята образователна функция. Допълнително библиотечните съоръжения (сграден фонд, специфично съдържание на библиотеката, представяне на местно културно наследство, образователни инициативи и др.) могат да бъдат интересни като туристически атракции, като този случай това, което прави туристическият обект по-привлекателен, е неговата културна идентичност.
„Като главен документационен и информационен център за дадено населено място, обществената библиотека има предимството и задължението да събира, съхранява, запазва и предоставя за ползване информация и документи за местни забележителности. Именно съхраняваната в съвременните библиотеки културна среда е предпоставка и капитал за развитие на множество инициативи и дейности в сферата на културния туризъм. Въпреки тези дадености националните статистически данни сочат, че обществените библиотеки у нас не вземат мерки и не предприемат активности за създаване на потенциал за развитие на културния туризъм като инструмент за устойчивото им развитие. Липсват инициативи за промотиране на културно съдържание и привличане на посетители; не се прилагат инструменти за отчитане на интереса на публиките и не се разработват партньорства за преодоляване на тези дефицити. На практика липсват данни за посещения от страна на туристи в библиотеките. Данните на Националния статистически институт за 2019 г. сочат, че от общо регистрираните 12 552 152 посещения на чужденци в България 5 860 447 са с цел почивка и екскурзия, но няма нито едно регистрирано посещение в обществена библиотека с цел запознаване със съхраняваното в тях културно и историческо наследство“, подчертава Силва Василева.
Тя допълва, че в това отношение Регионална библиотека „Любен Каравелов“ в Русе не е изключение от общата тенденция. Въпреки че се помещава в сграда – паметник на културата, и че притежава най-богатата публична колекция от над 4 500 оригинални екслибриса, които са културна ценност от национално и световно значене с потенциал да се превърнат в туристическа атракция, до началото на 2020 г. тя не е обект на туристически маршрути от страна на местни и чужди туроператори. Единственият ѝ принос по отношение на интеграцията с туризма, е предоставянето на информационни услуги за други фирми и организации.
„За да представи запазеното и съхранено в библиотеката културно и историческо наследство и да се превърне в туристическа дестинация през 2019 г. екип на библиотеката разработи проектно предложение „Ролята на обществените библиотеки за популяризиране на културно-историческото наследство“. Проектът е одобрен за грант от Национален фонд „Култура“ към Министерство на културата на Република България, програма „Културно наследство“, модул „Културни индустрии и културен туризъм“. В основата на разработката бяха поставени даденостите, с които институцията разполага, а именно сграден фонд като архитектурно културно наследство“, изтъква Василева.
Библиотеките не само могат и предоставят информационни ресурси в сферата на туризма, самите те са туристически ресурс. Като символ на културата и историята, архитектурата на библиотечните сгради е тясно свързана с националните традиции и регионална култура. И в това отношение сградата на русенската регионална библиотека не прави изключение.
Построена през 1916 година по проект на завършилия в Париж арх. Никола Лазаров тази великолепна архитектурна творба е дом на първата в България търговско-индустриална камара, основана в Русе през 1890 г. Проектирана и построена в характерния за създателя ѝ стил Модерн, външните фасадни стени са богато украсени с барокови елементи. Под ъглова кръгла кула с купол между две йонийски колони се намира главният вход с масивна метална богато декорирана врата. В украсата на интериора, както и в центъра на витото стълбище, което води към заседателната зала на бившата камара, често присъстват чифт крила – символът на покровителя на търговията Меркурий.
През 2007 г. на сградата е поставен знак „Европейско наследство“, разказва Силва Василева.
Доказателство за интерес от страна на туристи към сградата на библиотеката може да бъде открито в мобилното приложение iLoveBulgaria, разработено в партньорство с министерство на туризма. В класацията на туристическите обекти за 2018 година русенската регионална библиотека е на престижната 47 позиция. За съжаление нямаме данни за това, че някой от харесалите сградата отвън е влязъл да разгледа самата библиотека и причината за това е изцяло в липсата на дейности за привличане на гости и туристи.
На върха на часовниковата кула е запазен в автентичния си вид часовник с външен камбанен механизъм. Старинният посланик на времето е произведен от фирма „J. F. WEULE“ в германския град BOCKENEM през 1922 г. Ювелирният механизъм е възстановен със средствата и доброволния труд на бивши ученици от русенско училище. Часовникът е от малкото съхранени в оригиналния си вид представители на тази марка, като и към днешна дата е запазено механичното му навиване.
Покорилите витите стълби посетители могат да видят как работи часовниковия механизъм, оригиналното махало със запазения знак на неговия производител – бухал с инициалите на фирмата и същевременно да научат още любопитни факти за историята на сградата, на часовника, както и за събитията, които са се случвали през годините. Кратки туристически образователни екскурзии (турове) се провеждат експериментално с ученици в рамките на учебната им програма по краезнание и местна история, а обратните връзки доказват интереса към подобни инициативи.
„Библиотеките съхраняват произведения на културното наследство, които насърчават осъзнаването на културната идентичност на дадена общност. С дейността си, която се проявява чрез техните културни, образователни и информационни функции, културните институции имат потенциал да допринесат за съхраняване на културната идентичност на местната общност и същевременно – да допринесат за икономическото ѝ развитие. За конкретния проект изборът ни се спря на богата колекцията от оригинални екслибриси – знак за принадлежност, разкриващ връзката между писател, книга, читател, време и история“, уточнява проф.Венелин Терзиев.
През 2005 година Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе стартира провеждането на международен конкурс за екслибрис. Целта на организаторите е да се отбелязват различни събития чрез уникалността на малката приложна графика. Форумът е ежегоден и днес, 15 години след началото, е една от културните емблеми на Русе, естествена част от артистичните традиции на града. Всяка година конкурсът печели все по-голяма международна популярност и авторитет и привлича нови и утвърдени имена на творци в областта на графичното изкуство от цял свят. До момента в него са участвали над 1 500 художници от различни графични школи от 55 държави от Европа, Азия, Австралия, Северна и Южна Америка. Представянето на това уникално за Русе и България съдържание в подходяща среда и по адекватен за времето си начин позволява да се умножи експоненциално достигането до колекцията от екслибриси от потребители на културен продукт, в т. ч. и туристи.
„Осъзнаването на единството на съхранената в библиотеката културна среда като капитал за развитие на инициативи в сферата на културния туризъм ни подсказа и идеята на проекта – да превърнем библиотеката в атрактивна туристическа дестинация, предпочитано място за посещения от туристи и гости на града. За постигането на тази идея бяха набелязани следните цели:
Създаване на модел и изграждане на капацитет за развитие на потенциала на обществена библиотека в сферата на културния туризъм.
Стимулиране на интерес в представители на туристическия и рекламния бранш и членове на общността към съхранявано в библиотеката малкопознато културно и историческо наследство.
Създаване на предприемачески инструменти за популяризиране на културна туристическа дестинация.
Изграждане на междусекторни партньорства между библиотеката и организации от частния, публичния и неправителствения сектори с интерес към туристическия и рекламния бранш за включване на институцията в културни туристически маршрути“, изброя Василева.
Реализирането на проекта стартира с изграждане на постоянна експозиция „Културно-историческо наследство“. За целта е създаден дизайн на експозиция и са подбрани образци на малката приложна графика, които да бъдат включени в нея. Така многообразието от теми, застъпени в различните издания на конкурса, придоби цялост, а творбите „имат“ своето постоянно място, където могат да бъдат видени от посетители и гости на града. Богатата колекция от екслибриси, с която библиотеката разполага, както и гарантираното, поради все по-високия интерес към конкурса, бъдещо нарастване на експонатите, дава възможност експозицията да бъде обновявана периодично и по този начин да се поддържа интерес сред посетителите. За се доближи още повече преживяването от досега с изкуството на малката приложна графика в часовниковата кула е позиционирана преса, където, за спомен от посещението си, всеки гост може сам да отпечата своя собствена линогравюра с изображения на обекти на културното наследство.
„С цел повишаване на капацитета на служителите на библиотеката при представяне на културно-историческо наследство част от тях преминаха обучение за придобиване на умения за популяризиране на туристически обекти. Сключено е партньорско споразумение с Професионална гимназия по туризъм, което предвижда ученици от специалност „Екскурзоводство“ да провеждат своята професионална практика в библиотеката и, съвместно със служители от институцията, да запознават туристите с историята на сградата, на часовника и на екслибриса, както и да представят неговата връзка с книгата. Включването на ученици в представянето на съхраняваното в библиотеката културно-историческо наследство надхвърля рамките на стажантските програми. На практика те са поставени в реална работна среда – изготвят туристически програми, представят културни обекти, водят туристически групи. Изборът на партньорство с професионалната гимназия по туризъм се обосновава от желанието учениците да придобиват своите професионални знания в сферата на туризма и екскурзоводството не просто в среда – обект на културното ни наследство, но и като имат възможност да използват източници с точна, проверена и достоверна информация, каквато се съхранява в библиотечните фондове“, информира Силва Василева.
Артистичният стил и специфична атмосфера в часовниковата кула са я превърнали в най-новото ново арт-пространство на града. В дългосрочен план там се предвижда да се провеждат културни и образователни събития, арт-ателиета и др. Изграждането на средата е само част от реализирането на проекта. За да бъде мястото привлекателно и да се поддържа постоянен интерес в публиката са разработени обучителни екскурзии (турове).
„Добре позната практика е библиотеки с отличителни културни и архитектурни особености да бъдат сами по себе си туристически атракции със стойност на учебно пътешествие. Нещо повече – за да насърчават използването на библиотечни ресурси от младите хора по време на учебни пътувания и обучителни екскурзии, редица библиотеки включват учебно-туристически образователни услуги в дейности по популяризиране на четенето. В нашия случай те са базирани на регионални културни преживявания, а до момента основните участници са ученици от основното и средното образование. С реализирането на настоящия проект идеята е тези услуги да бъдат предлагани на по-широк кръг от хора, като целта е да се привлекат туристи и гости на града, без да се загуби постоянната таргет група от ученици и студенти. Библиотеките като културни и информационни институции имат потенциала, на база своите собствени ресурсни предимства, да бъдат не просто връзката между туристите и културния туризъм, но и да представят себе си и популяризират съхраняваното в тях културно наследство. Възможността посетителят да се докосне до представяните обекти и същевременно да повиши знанието си за тях, както и сам да потърси и намери допълнителна информация, превръща туристическата обиколка в преживяване. Именно възможността да съчетаем в едно свободния достъп до обектни на културното наследство и първоизточници на информация за тях разшири идеята на проекта с включване в туристическите обиколки на виртуални посещения и обучителни беседи за две от специализираните ни колекции, а именно „Старопечатни, редки и ценни издания“ и личната библиотека „Акад. Михаил Арнаудов“, казва още Силва Василева.
Колекцията „Старопечатни, редки и ценни издания“ е оформена като самостоятелна единица през 1977 година (с понятието „старопечатни“ в България се обозначават всички възрожденски книги, издадени в периода 1806 – 1878 г.). Основно ядро в обособяването на този фонд е дарение на видния русенски книжар Никола Даков, както и на Михаил Халваджиев, Д. Тодорова и д-р Маслинков. Част от книгите са набавяни и по линията на книгообмен с библиотеката на Рилския манастир, библиотеката към Русенската митрополия и други в страната. Понастоящем фондът наброява над 1000 документа – книги и периодични издания, и представлява една трета от всички регистрирани старопечатни издания в България. Най-старото издание, което библиотеката притежава, е „Четвероевантелие“, издадено през 1690 г. в гр. Лвов.
Документите в колекцията имат общонационално значение. Една от тях е първата българска книга, отпечатана на новобългарски език „Кириакодромион“ или „Неделник“ на Софроний Врачански., издадена през 1806 г. в Римник, Румъния. Библиотеката притежава и първото издание на „Буквар с различни поучения“ на д-р Петър Берон, известен като „Рибен буквар“ и издаден през 1824 г. в Брашов, Румъния. Достойно място в сбирката заемат първият български учебник по химия от Димитър Енчев, създаден за нуждите на Русчушкото училище от 1871 г., първият български учебник по земеделие и др. Тяхното общонационално значение, историческа и културна стойност са в основата на интереса от страна на посетителите към съхраненото в библиотеката културно наследство.
Друга ценна колекция е лична библиотека на известния български фолклорист, литературен историк и етнограф акад. Михаил Арнаудов. Обособена в самостоятелен фонд от над 7 000 единици тя включва издания на повече от 25 езика, както и авторски ръкописи, снимки, лични документи и др. Сбирката респектира с разнообразието от автори, проблеми и теми, свързани с възхода на националната ни културна и литературна мисъл. Богатата съкровищница пази множество документи, събирани през дългогодишната научна дейност на изследователя и свързани с български и чужди творци, както и над 1 500 автографи и дарствени слова, посветени на видния учен.
„Интересът към тези колекции от страна на посетители и гости на града е изключително голям. В същото време изискванията за опазване на документалното книжовно наследство изискват съхраняването му в контролирана среда, като не се допускат посещения и пряк досег с експонатите. За да могат все пак посетителите да съпреживеят досега с това богатство едновременно с процесите по дигитализация на изданията се работи по създаване на интерактивни дигитални колекции и образователни беседи. За навременността на тези услуги говорят резултатите от проследяване на потребителското поведение в интернет сайта на библиотеката. За периода на проекта от август 2019 до края на май 2020 г. създадените дигитални колекции са посетени 1 580 пъти (спрямо 840 пъти за предходния период). Само през първите 5 месеца на 2020 г. тестовата версия на дигиталната изложба за акад. Михаил Арнаудов е посетена 211 пъти и са осъществени 18 беседи пред посетители. Общо за периода на проекта (01.08.2019 до 31.05.2020 г.) посещенията в сайта на библиотеката са се увеличили с 92,01% (252 708 спрямо 128 029 за предходния период)“, коментира Василева.
Проф.Венелин Терзиев е категоричен, че културният туризъм е едно от най-бързо развиващите се направления в туризма и предоставя нова възможност за интеграция на обществените културни институции и туризма. Библиотеките са важно място и платформа за хората, които желаят да обновяват знанията си и да се ангажират със собствената си самореализация.
„Библиотеките не само осигуряват информационни ресурси, те самите са част от туристическия ресурс. Като символ на културата и историята на своя град, регион и страна те са неразривно свързани с националните традиции и регионалната култура, което прави възможно и наложително разширяването на продуктите и услугите, които библиотеките могат да предлагат в сферата на туризма, а осъзнаването на стойността на съхраняваното във фондовете им културно наследство е предпоставка в бъдеще те все по-често да се насочват към пазарни дейности по представяне на притежаваните от тях културни забележителности. И ако до днес в България формите на туристическите услуги от страна на обществените библиотеки включват предимно събиране, показване и препоръчване на колекции, то развиването и прилагането на инструменти за представяне на съхраненото културно наследство е потенциал те да се утвърдят като устойчива туристическа дестинация със собствени приходи и стопанска дейност“, изтъква проф.Терзиев.
В заключение ученият обобщава, че културният туризъм осигурява богата палитра от впечатления, получени под въздействието от досега с постиженията на човешката цивилизация. Новото развитие на културата се фокусира както върху нуждите на местното население, така и върху нуждите на туристите и в този контекст библиотеките имат значителен потенциал да играят важна роля в развитието на културния туризъм, да бъдат център на събития и привлекателни за местните и чуждестранни посетители.