ПРОФ.ПОЛК./о.р./Д.Н.ИНЖ.КРАСИМИР ЕНИМАНЕВ

Някога, когато на света и неговите форми и предмети се гледало ка­то на свещени, всеки занаят, освен технически умения, притежавал и свои собствени ритуали, свързани с работата, които преобразявали занаятчията в труженик и посветен. Занаятите навлизали в сферата на свещеното, като придали пълен смисъл на библейското предписание: „Ще изкарваш хляба си с пот на челото.“ Този израз трябва да се разглежда както в духовен, така и в буквален смисъл, и когато се отнася за някаква трудова дейност, означава постигането на действителен резултат в материално и духовно отношение.

Всеки занаят имал свой собствен ритуал на посвещаване, нещо което позволявало на всеки да получи духовно въздействие, което превръща професията не само в необходимото средство за развитие на индивидуал­ните способности, но и дава тласък на духовната реализация на човека. Занаятът бил необходим за материалното съществуване на човека, но също и за неговата трансценденция. Чрез упражняването на свещения занаят всеки индивид се стремял да достигне усъвършенстване на сво­ите духовни възможности. Разбира се, още в най-ранни времена, ако свещенодейственият занаят бил от сферата на езотеризма, посвещаването, макар и да влияело действително върху духовността на всеки, не позволявало пълна духовна реализация.

Всички били посветени, но повечето условно. Малцина били избрани.

В своите форми, средства и цели Посвещаването било Целокупно в Духа си, но разнородно в прилагането на присъщите за всяка професия техники, и позволявало на занаятчията чрез Мъдростта, предхождаща разумното създаване на Творбата, чрез Силата, позволяваща реалното й осъществяване, и чрез Красотата, даваща на всеки творящ Любовта, която е Познанието, да се превърне в нов човек, творец на предмети и копач на ново бъдеще, най-сетне хармоничен.

Сред първите занаяти на света бил този на строителя, независимо дали използваните материали били дървесина, грубо скрепени, необра­ботени, или в различна степен обработени камъни. Първият строителен материал – дървото – със своята лекота подхождало на доста прими­тивни начини на живот, числящи се към номадството.

Масони и Масонство

През XIX век българското съзнание преживява преход от патриар­хална затвореност към европейските идеи и либерализма. Наред с просвещението то се обогатява с предания, легенди, събитийност и пре­работка на различни влияния. В общия водовъртеж попадат свободно- зидарските идеи. По невидими пътища се изработва критично отноше­ние към латинизма, масонството и други западни идейни течения. Тези процеси се развиват по време на Кримската война (1853—1856). Във „Война и мир“ (1869 г.) се обрисува образът на масона Пиер Безухов .

Налице е подсъзнателна, интуитивна и незрима духовна абсорбация, която действа подземно, необяснимо, независимо. Изглежда, че в българското съзнание Кримската война се е възприемала като война на правоверните с неверниците. Известно е, че четири хиляди българи участват в нея като доброволци, П. Р. Славейков провокира народното съзнание в друга плоскост: „…българите католици няма да станат, но бедата е в това, че те са безверници и езичници . Това е парадокс, който характереризира съзнанието на нацията. От една страна, я предпазва от предразсъдъци, суеверия и фанатизъм, от друга, стимулира верска индиферентност. Това са деформации, породени от исторически катаклизми….”

В народностното съзнание битува спектър от представи за свободното зидарство, заредени с поляризация. Многопластовите течения се възприемат еднозначно и едностранчиво. Става въпрос за доктрина и институция, която израства не само на фактологична, но и на символична и библейска основа. Влияе се от духовни наслоения и ритуали, които съдържат метафоричност и имат дълбоки корени.

Масонството не е само училище за наука и дискусии, чрез търсене на истината, то прилага учение за развитие на добрината, усъвършенства нравите в обществото.

„Всеки свободен зидар трябва да умее да говори на народа, това е средство в допълнение на другите и човек, който не го притежава, не е съвършен” , казват предците ни.

Следователно, надали има друга подобна организация, която да се занимава с тази деликатна и сложна дейност.

Науката е истинския духовен водач, която би спасила човечеството. Тя извършва великото си дело, тогава когато творенията на Божия свят страдат от природни и физически сили. Затова трябва да опознаваме и обичаме науката над всичко. И точно поради тази причина масоните защитават навсякъде научните постижения.

Това е цел, разбираема от всеки мислещ човек.Идеал, към който се стремят интелигенциите – толерантност и морално богатство.

Битуващият негативизъм към масонството свидетелства, че неговата поява се кръстосва с повратностите на националната съдба. Противоборстват контрастни геостратегически фактори. Неразвитостта на общест­во и слабостта на интелигенцията, липсата на традиции и посветителски опит са част от препятствията, които спъват разпространението на масонството. Има и още нещо: докато свободното зидарство изживява своето съществуване в собствените си рамки, докато се занимава с вът­решните си проблеми, докато търпи алчни личности, които използват институцията, за достигане на себични цели, негативизмът към масонството в  България едва ли ще секне. Само когато избраните, посветените, горните слоеве на обществото жертват от себе си, когато се появят ма­сонски болници и сиропиталища, масонски стипендии за даровити деца, помощи за бедстващи ученици и творци, тогава българинът ще се изпъл­ни със съзнание към великата мисия на свободнозидарското братство.

В общия контекст, голям факт за масонската институция е членството в нейните редици на Захари Стоянов.

Джендо Стоянов Джендов, познат на всички нас като Захари Стоянов, е роден през 1850 година в село Медвен. До 20 годишна възраст е овчар. След това активно участва в освободителното движение.

От 1878 г. Княжество България е свободно и виждаме Захари от 1879 г. като помощник – секретар при Апелативния съд в Русе.   Брат Захари Стоянов е сред учредителите на ложа„Балканска звезда” в Ориент Русе, патентен № 134 от Великия Ориент на Португалия – първо внасяне на Светлината в редовна свободнозидарска работилница в новоосвободена България.

В  книгата си „Превратът“ той оставя следните редове: „Аз бях честит да се познавам почти с всич­ките, с някои от тях имахме и минали връзки. Така например с Въл­чанова преди неделя от 27 април бяхме се целували по устата, бяхме се клели върху девизата ,,Братство, равенство и свобода“. Трябва да ви кажа, любезний читателю, че ние с г-н Вълчанов принадлежим на масонската ложа, та затова сме искрени и откровени един към други .”

На 1 февруари 1880 г. с прякото участие на Пълномощника на Великия изток на Португалия и първомайстор на букурещката ложа „Дунавска звезда” – капитан Константин Моройо, е установен съставът на русенската ложа със следните сановници: Иван Ведър – почетен майстор, Върбан Винаров и Тома Кърджиев – надзиратели, Захари Стоянов – попечител и Марин Маринов – касиер. Точно месец и половина по-късно, на 15 февруари, в дома на Иван Ведър, делегация от попечителската румънска ложа внася светлина в русенската ложа „Балканска звезда”, която е записана под № 134 в каталога на Великия изток на Португалия.След създаването си на 18. 02. 1880 г. тя заживява пълноценен организационен живот – до 1882 г. членовете й достигат 27 души. От тях заслужава да се припомнят още и имената на видните дейци на нашето Национално освободително движение, посветени в Масонското тайнство – Ангел Кънчев, Никола Обретенов, Драган Цанков, Ради Иванов, Христо Кръстев. По-късно се включват и други русенци като Добри Немиров, Никола Мушанов, Михаил Арнаудов, Венелин Ганев и др.- част от плеядата Строители на съвременна България.

Максималният брой на посветените през XIX век достига стотина членове. Образователният ценз е висок. Голяма част са завършили в чужбина. Европеизмът и модернизмът са квинтесенцията на хората, които се срещат в ложите. Техните възгледи и обреди са от старошотландската школа. Нравите са ожесточени и партизанщината парализи­ра универсализма. За да избуи многоцветието, трябват усилия, среда, атмосфера. Това е и причината свободното зидарство да блесне и да угасне като метеор. Неговото влияние са единиците, а не масовостта, но те са равни на съзвездия. Те са белязани е имената на Иван Ведър, Ангел Кънчев, Константин Стоилов, Захари Стоянов, Константин Величков, Димитър Карамфилович, Алеко Константинов, Тома Кърджиев. В тяхно лице виждаме първите прогледнали през широк хоризонт. Това са пламващи кълнове. Те раждат полъха на глобалното светоусе­щане. Посетите зърна са спорадични, класовете са малко, но качеството и екстрактът на постигнатото като мироглед, тенденция, духовност е трайно. В това е смисълът на стореното, а не в социално или друго влияние. Пробивът е направен в духовната област чрез делата на първенците.

Идеята е прегърната от редица български революционери, които си дават ясна сметка, че борбата не се води само с пушката манлихера и сабята дамаскиня, но и чрез контакт с външния свят, чрез установяването на връзки, които могат да помогнат, макар и с малко, на националноосвободителното и обединително движение.  Българските герои са демонстрирали обществено съзнание, далеч надхвърлящо епохата им, като разширяват своите възможности за съпротива. Потайността на масонските ложи не им е чужда- все пак те самите основават или стават част от тайни комитети, целящи промяна на несправедливия начин, по който живеят българите.

От най-далечни времена масоните се занимават с благотворителна дейност и още от момента на създаването си, масонството обгрижва вдовиците и сираците на братята. То препятства да има бедни братя, подпомага ги да станат независими, че при смъртта им семействата да не се измъчват без средства. Докато някои от благотворителните дейности на масоните са насочени предимно към масоните и техните семейства, други правят значителни дарения на немасонски организации. На местно ниво ложите предоставят значима подкрепа за различни каузи.

Масонството  показва  два принципа, които  осветяват  работата в ложите – любовта към прогреса и търпението.  Принципите на човещина се възмущават при съществуването на противникови лагери , когато всички хора са братя.Масоните заедно се усъвършенстват и никой не се хвали, или въздига със своите добри дела, тъй както е написано в Светата книга:

„Лявата ръка да не знае какво върши дясната”

„ В това е смисъла на приемствеността на доброто, защото ако успеем да го защитим днес, му осигуряваме бъдеще утре.”

„Вървете сред хората, усъвършенствайте се и бъдете толерантни, и – докато „агнетата станат лъвове”.

Приложение

Биография

Захари Стоянов

Роден е през 1850 г. в семейството на овчаря Стоян Джедев Далакчиев от село Медвен, Сливенско. Рожденото му име е Джендо. Учи в църковното и класното училище в родното си село (1856 – 1862).

Работи като овчар в село Инджекьой (днес Тополи), Варненско и в село Подвие, Бургаско (1866 — 1870). Отива във Варна да се учи в светското училище, но не го приемат. От там отива в Русе. Докато чиракува за шивач в Русе, се включва в Русенския частен революционен комитет на ВРО (1871 – 1872). Чиновник-маневрист в Баронхиршовата железница на гара Търново-Сеймен (дн. Симеоновград, 1873).

Захарий Стоянов участва в Старозагорското въстание (1875). Един от ръководителите на IV-ти Пловдивски революционен окръг по време на Априлското въстание (1876). От самото начало на въстанието става част от Хвърковатата чета на Бенковски. След разгрома на въстанието, заедно с Георги Бенковски, отец Кирил и Стефо Далматинеца прехвърлят билото на Стара планина, но са предадени и попадат на засада в Тетевенския Балкан. Георги Бенковски е убит, а Стефо Далматинеца и отец Кирил, който е ранен, са заловени. Захарий Стоянов успява да избяга. След няколкодневно скитане из Стара планина е заловен край с. Терзийското, Троянско. След няколко месеца, прекарани в Троянския, Ловешкия, Севлиевския, Търновския, Еленския, Сливенския и Новозагорския затвор, се озовава в Пловдив, а по-късно принудително е изпратен в с. Медвен. Нелегално отива в освободения вече град Търново (1877).

След Освобождението от османско владичество е член на окръжния съд в Търново (1880), а след това секретар на Апелационния съд и съдебен следовател в окръжния съд в Русе (1881). През този период с публикациите си във вестниците „Независимост“ и „Работник“, на който става и редактор, той придобива известност като представител на радикалното крило в Либералната партия. Негова статия в „Работник“, разглеждаща убийството на император Александър Пкато възможност за либерализиране на режима в Русия, предизвиква шумен скандал и е използвана от княз Александър като аргумент, за да получи руска подкрепа за преврата от април 1881 година.М

При Режима на пълномощията отива в Пловдив, където е служител в Дирекцията на правосъдието на Източна Румелия (1882 – 1885). Оглавява Българския таен централен революционен комитет, който организира съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885). Установява се в София от 1886 г. Включва се активно в дейността на Народнолибералната партия.

Народен представител в V-то Обикновено Народно събрание (1887). Негов подпредседател (1887) и председател (1888 – 1889).

По случай двегодишнината от встъпването на престола на княз Фердинанд I Захарий Стоянов е удостоен с Княжеския орден „Св. Александър“ I степен (1889).

Умира на 2 септември 1889 г. в Отел дьо Суез в Париж от разкъсване на червата, вследствие на отравяне.