ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Теодора Евтимова е завършила Държавния библиотекарски институт – София. Има две магистърски степени – по библиотекознание и библиография през 1995 г. и по финанси през 2002 г., във ВТУ „Св. Св. Кирий и Методий“. Работи като специалист-библиотекар в различни културни институти на Русе. Тя е ръководител, член на екип и експерт на регионални, национални и международни проекти към Общинска фондация „Русе – град на свободния дух“; към Програма за трансгранично сътрудничество Интеррег Румъния – България V-А, към Фондация „Глобални библиотеки – България”, към Община Русе Програма „Култура“; Национален фонд „Култура“ към Министерство на културата и др.

-Госпожо Евтимова, как работи Регионалната библиотека в Русе по време на карантина?

–Работата продължава и при затворени врати за читатели. Затихнаха читалните и заемните, остана пуст любимият на децата Библиотечко. Бяха отложени всички масови събития и прояви.Библиотечните специалисти се съобразяваме с изискванията на националния щаб за опазване живота и здравето на своите читатели, близки, а и на самите себе си, и спазваме стриктно условията на социална изолация. Но това не спира нашата реална професионална дейност. В седмиците без пряк контакт с читателите, ние сме единствената обществена библиотека, която работи 95% дистанционно онлайн. Това е възможно благодарение на въведената в библиотеката преди няколко години уеб базирана платформа КОНА. Системата обхваща библиотечния процес изцяло – от въвеждането на новополучени книги, документи, дарения, депозити и др., през обслужването на читатели в заемната, читалните и останалите секции на институцията, до регистрация на потребители, справки и др. Процесът е непрекъснат поради това, че системата КОНА дава възможност да се работи с нея от всяка точка, в която има достъп до интернет. Така не се нарушава библиотечният процес. Русенската книгохранилница е готова да отвори врати за посетители в момента, в който приключи извънредната ситуация.

-Как се поддържа книжният фонд?

-Поддържа се по всички изисквания на нормативната уредба. Книгите се съхраняват в подходяща среда в специализирани хранилища и се почистват срещу прах и вредители с отговарящи на нормативите етерични масла и смеси.

-Отчитате ли отлив от читатели заради извънредното положение?

-От началото на кризата ползвателите нямат възможност за физически достъп до книгите и периодичния печат, но за загуба или отлив на читатели не може да се правят изводи. Библиотечният софтуер позволява на читателя да създаде свое потребителско име, чрез което да презаписва заети книги, да дава мнения и предложения. Презаписването на книгите става автоматично и ще продължи до края на извънредното положение, което улеснява допълнително читателите. Поддържаме официален сайт и страниците ни в социалните мрежи, където каним читателите на виртуални срещи, разговори и даваме поле за предложения, мнения и въпроси. При необходимост читателите могат да получат сканирани документи, библиографски справки и др. на посочен от тях електронен адрес.

-Библиотеката се слави с богата история и активна настояща дейност. Разкажете за богатите фондове и даренията на институцията.

-Регионална библиотека „Любен Каравелов“ съхранява над 650 000 книжни единици. Голяма част от тях достъпни за домашно ползване. Депозити и периодични издания са на разположение на ползвателите в приветливите читални, оборудвани с компютърна техника и с безплатен интернет. Книжовно богатство в началото е подхранено с дарения на видни русенци. Колекцията от старопечатни и редки издания включва възрожденски книги от периода 1806 – 1878 г. В основната си част той е попълнен чрез дарения, като най-голямото е на книжаря Никола Даков – 257 книжни единици. Сред тях са първото издание от 1824 г. на Бероновия „Рибен буквар“, екземпляр от „Кириакодромион“ или „Неделник“ на Софроний Врачански, издаден през 1806 г. в Римник, Румъния и др. Най-старото, съхранявано във фонд „Редки и ценни книги на библиотеката“, издание е „Четвероевангелие“, излязло от печат през 1690 г. в Лвов, Русия. През 1936 г. дъщерята на Захарий Стоянов – Захаринка Стоянова-Громбах подарява на библиотеката част от книгите и списанията на баща си – 115 тома на български, руски и френски. През 1973 г. роденият в Русе акад. Михаил Арнаудов поверява на библиотеката по-голямата част от личния си архив. Обособен в самостоятелен фонд, той наброява над 7000 единици и документи: авторски ръкописи, книги и отпечатъци, периодични издания, писменото си бюро, стол и мастилница. От 2019 г. се работи по създаване на тематична дигитална колекция в интернет среда, която представя избрани автографи и дарствени слова от личната библиотека на акад. Арнаудов с инструменти за проследяване на потребителско поведение. С част от посланията и автографите ще бъдат изработени книгоразделители с QR код, който да води към дигиталната колекция, както и ще се отпечата интерактивен албум с 3D добавена реалност.

-Какви са перспективите и проектите, по които работите, за да отговорите на сериозните предизвикателства на съвремието ни?

-В динамиката на общоевропейските процеси библиотеката се стреми да отговаря на специфичните потребности на модерния човек от 21-то столетие. За това използваме възможностите, които дават различните национални и европейски фондове и проекти. През 2019 г. бяхме единствената институция с два одобрени проекта от Национален фонд „Култура“. Освен споменатият „Послания на времето. Академик Михаил Арнаудов – познат и неизвестен“, работим и по проект „Ролята на обществените библиотеки за популяризиране на културно-историческото наследство“, който предвижда превръщането ни в туристическа дестинация – част от туристическите маршрути на града. В кулата на библиотеката ще се подреди постоянна експозиция от екслибриси на тема Културно-историческо наследство. Едновременно с това туристите да могат да видят и един от малкото запазените в България работещ часовник с камбанен механизъм, произведен през 1922 г., който е и паметник на културата.Продължава изпълнението на дейности по проект „Писмените съкровища на Долен Дунав“. Той се реализира с подкрепата на програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег Румъния – България V-А. Водеща организация е „Фондация Глобални библиотеки – България“. Партньори са Регионална библиотека „Любен Каравелов“ и Окръжна библиотека „Александру и Аристя Аман“ – Крайова. В резултат на проекта ще бъде повишена осведомеността за литературното и писмено наследство на румънско-българския Трансграничен Регион чрез нов интегриран туристически продукт „Долна Дунавска трансгранична дестинация за литературен туризъм“. За първи път у нас писменото и литературно, материално културно богатство на трансграничния регион ще оживее във виртуалната реалност. Историята на библиотеката, обектите на книжовното наследство от колекциите и архивните ни фондове ще бъдат представяни чрез реалистични 3-D изображения и техните холограмни изображения. Проектът се докосва до най-високите точки на съвременните аудио-визуални средства, сред които е и т.нар. Fog screen технология, с възможност обектите на културното наследство да се прожектират върху екран от мъгла. Така посетителите ще мога да докоснат обектите, да преминават през тях, да бъдат част от тях. Проект „Писмените съкровища на долен Дунав“ е насочен към подобряване на устойчивото опазване и използване на писменото и литературно материално културно богатство на трансграничния регион и валоризирането на това наследство чрез създаване на условия за развитие на устойчив трансграничен туризъм. Именно новите технологии са инструмент, който библиотеките от крайдунавския регион ще използват за популяризирането на несметните богатства, които се пазят в техните фондове и хранилища и до които публиката няма директен достъп. Съвременните 3D средства са възможност да дадем нов живот на литературното наследство, да го направим достъпно, интересно и привлекателно за хора от всички възрасти, както и да го превърнем в стойностен туристически продукт. „Обществените библиотеки в област Русе – място за професионализъм, знание и иновации“ е проект, финансиран от Министерството на културата, в рамките на който бяха внедрени високотехнологични облачни услуги за повишаване на потребителската удовлетвореност. Беше повишен капацитетът на библиотечните специалисти от региона и популяризирана ролята на съвременните библиотеки при изследване и съхраняване на местната история.Изключително полезен и интересен за деца и възрастни е приключилият миналата година проект „Архитектурно-строителна работилница за деца. От играта към знанието”, който се реализира с подкрепата на програма “Знание и растеж” на Общинска фондация “Русе – град на свободния дух”. Дейностите по проекта бяха предназначени за деца от 8 до 12- годишна възраст за придобиване на знания и информация за професии, с фокус архитектура и строителство, чрез игри, практически занимания и средствата на съвременните технологии. В инициативата се включиха общо 180 деца .

-Кои са най-значимите събития в културния афиш и сред научната дейност на институцията?

-Едно от най-значимите събития в културния афиш не само на Русенската библиотека, но и на града, е Международният конкурс за екслибрис, чието петнадесето издание “Ex LIBRIS – Ex CINEMA” се проведе през 2019 г. През изминалите години форумът печели все по-голяма международна популярност и привлича нови и утвърдени имена на творци в областта на графичното изкуство от цял свят. В него са участвали над 1530 творци от различни графични школи, от 51 държави от Европа, Азия, Австралия, Северна и Южна Америка. Притежание на Русенската библиотека е колекция от 4600 екслибриса. Само за миналата година получихме 613 екслибриса от 416 творци, представители на 38 държави. За пръв път имаме участник от далечна Кения. Международният конкурс за екслибрис се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата и на Община Русе по Програма „Култура“ за подкрепа на проекти в областта на изкуството и културата. През 2020 г. предстои 16-то издание на конкурса на тема „EX LIBRIS – EX INVENTIONS” (изобретения).Повечето от събитията в културния афиш на библиотеката са собствени прояви. Част от тях са в рамките на национални инициативи. Сред тях са Вечер на книгите на Хари Потър, Нощ на литературата, Национална нощ на музеите и галериите (Нощ на библиотеката), Нощ на учените. В националната екоинициатива „Стара хартия за нова книга“ миналата година 2720 русенски деца предадоха 14,3 тона хартия за рециклиране и, като изключим столицата, са безспорни победители в надпреварата за опазване на околната среда. За съжаление, поради извънредното положение, отпадна Осмата Нощ на Андерсен в библиотеката. За поредна година в края на март ние щяхме да се включим в международната инициатива, посветена на рождения ден на великия писател. В Нощта на Андерсен 16 предварително избрани деца прекарат незабравима нощ в библиотеката с различни игри, загадки и творчески задачи. По друг проект подсигурихме материали, с които през тази нощ библиотечните пространства се превръщат в палатков лагер и лабиринт, където децата изживяват незабравими приключения, мигове на близък досег с приказките и историите на Андерсен, а и създават приятелства помежду си. Някои от предстоящите ключови научно-изследователски събития за 2020 г. са седмото издание на международната научна конференция „Еволюция срещу революция или за моделите на развитие“, която ще е на 17 и 18 септември. Пленарните доклади са на чл.-кор. проф. д.т.н. Белоев, който е и научен ръководител на форума, проф. д.ик.н. д.с.н. д.в.н. инж. Венелин Терзиев, проф. д-р Маргарита Богданова и проф. д-р инж. Маруся Любчева. Съорганизатор на форума е Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Канев“.За първа година, съвместно с РУО – Русе, организираме и Национален младежки форум „Арнаудови срещи“. Той е насрочен за 27 юни. С него се опитваме да привлечем вниманието на младите изследователи върху значимостта на делото на акад. Михаил Арнаудов. Ще отдадем почит и на значими годишнини, като 170-годишнината от рождението на Иван Вазов и Захари Стоянов. По традиция на датата на учредяването на нашата библиотека – 11.02.1888 година – открихме изложба, посветена на 140 години от рождението на проф. Венелин Ганев – български юрист, дипломат, политик и академик, роден в Русе. Продължава работата ни и по изграждането на „Библиотечко“ – нашето ново царство за децата, за което разчитаме на помощта на всички жители и приятели на Русе и библиотеката. Месец преди Нова година преместихме детския отдел в просторното помещение от 450 кв. м. Така не само отговаряме на съвременните изисквания за пространствена хармония в културната институция, натоварена с нови социално-комуникативни функции в забързания технологичен свят. Направихме го най-вече за малките ни читатели – да бъдат улеснени в общуването си с книгите, да имат светло и уютно пространство за четене, обучения и игри. Радостни сме, че нашият Библиотечко вече доби популярност и все повече малки читатели използват възможностите, които той предоставя, за интересни и полезни събития.

-За Вас библиотеката е мисия. С какви награди е отличена културната институция?

-Вървим по пътя на създателите на Русенската библиотека, с проникновението на нашия патрон и духовен апологет Любен Каравелов, според когото: „ Действие и противодействие — в това се състои сичката история на человеческото. Напред се хвъргат хората затова, за да се върнат утре или вдруги ден назад; а измъкват са назад само затова, за да са съберат със силите си и да прескокнат голямо пространство напред…”Библиотеката е носител на много местни и национални награди. Още през далечната 1954 г. Детският отдел получава приз на Първия национален преглед за работа на библиотеките в България. По случай 24 май през 1968 г. с Указ на Президиума на Народното събрание и във връзка с 80-годишнината си, русенската библиотека е наградена с орден „Кирил и Методий“ – първа степен. Ние сме носители и на националната награда „Христо Г. Данов“ – 2005 г., за принос в българската книжовна култура в категорията „Библиотеки и библиотечно дело“. Гордеем се с Награда „Русе“ за 2013 г. в категория „Творчески екипи или културни организации“. По случай 24 май през 2018 г. Министерство на културата ни удостои с грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и с почетен знак „Златен век – печат на Цар Симеон Велики“ – златен. Това са само част от многобройните признания за самоотвержения труд на библиотечните специалисти и изпълнението на обществено полезната им мисия.