Последни Новини

Проф.Венелин Терзиев: България изостава в научната област

Откриха зала за психомоторно развитие и практика за деца във Велико Търново
февруари 5, 2020
В естетичен център „ДЕРМА Корект” заличават бръчки с дермални филъри с хиалуронова киселина
февруари 7, 2020
Покажи всички

Проф.Венелин Терзиев: България изостава в научната област

Научноизследователският ни състав  е значително по-малък – от 20%  от Словакия и до два пъти  от Гърция и Словения

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

България значително изостава в научната област. За това предупреждава известният учен проф.Венелин Терзиев, който е доктор на науките по национална сигурност и икономика. Редовен професор е в НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново и Русенски университет „Ангел Кънчев“. Научните му интереси и публикации са свързани с проблематиката на икономиката, националната сигурност и социалното управление.
„Животът е странно нещо, той ти предлага низ от изпитания, които те водят в определена посока. Влияейки със своите действия на тази посока, ние определяме в каква плоскост ще се движим – дали тя ще бъде с положителен или отрицателен оттенък. Не винаги нашите желания са в синергия с нашите възможности и не винаги, което искаме се случва. Случва се онова, което по някакъв начин сме подготвили да се случи. Така е и с науката. Тя за мен е онази страст, хоби или развлечение чрез което търся възможност да споделя, разкажа или да помогна да се случват неща по един по-добър и по-различен начин. Разбрах, че това е трудно начинание – не само защото е особено предизвикателство, но и се случва по един доста забавен, труден и дори някога неприятен начин. Случващото се нещо ново е непривично и неприемливо в повечето случаи от околните и така то среща обичайната съпротива. Социалните науки са тези, които опитват начина ни живот и търсят възможности той да се подобри и реализира по един по-сполучлив начин. В българското общество те са пренебрегвани  или по-точно омаловажавани. Факт е че част от изследванията и  проучванията имат доста интересен и значим характер и би следвало да се приложат чрез адаптиране на законодателство, технологии, планиране и други инструменти, но е факт, че това не се случва. Вероятно причините за не случването са и в двете страни на този доста сложен и непрекъснат процес“, обяснява проф.Терзиев.
Той казва, че едва ли може да прави обобщения какво и как се случва в българската наука. Но споделя своето виждане и мнение.
„В последните години ние съсредоточихме инвестициите в тази област предимно в столицата и далеч по-малко в страната. Всичко това има известна логика – най-малкото заради това, че голяма част от научния ни капацитет е съсредоточен в София. Това води до ситуация с определени дисбаланси, както за развитието на научноизследователската инфраструктура, така и непряко за развитие на съответните региони. Тази тенденция се задълбочава през последните няколко години и се оформят два водещи академични центъра в София и Пловдив. Много изостават тези във Варна, Русе и Бургас. Всичко това е свързана с процесите на планиране и реализиране на подходящи политики в тази насока. Очевидно те не са се случили през последните години и това неминуемо се отразява и в развитието на тази дейност. Планирането на такъв род социални процеси, като научните се извършва доста трудно. Предимно това е съпроводено със създаването на подходящи условия за развитието на науката, което във всички нейни направления е отстъпление от позициите, които България е имала в предходни периоди. Дори сравняването ни със съизмерими държави като Гърция или страните от Прибалтийския регион не е в наша полза. Това са ясни сигнали, че реализираните политики в тази посока не са добри или не са достатъчно ефективни. Търсенето на промяна  тази посока отново е дълъг процес, който не може да се осъществи толкова бързо. Академичната общност не е податлива на резки промени и това се доказва през годините. Дори и да има известни проблясъци в позитивна посока, те по-скоро са израз на определени индивидуални възможности и изяви. Фактите и цифрите говорят за обективно изоставане в тези процеси“, подчертава проф.Терзиев.


Именитият изследовател уточнява, че в последно време много активно се говори за видимост на науката, за отразяване в реферираните системи и т.н. Това е предпоставка за определен напредък. Противниците в тази посока са също толкова, колко и привържениците.
„Ние българите не обичаме да бъдем оценявани, а обичаме да даваме оценки. Всичко това ни прави експерти без съответната експертиза и ни дава самочувствие, което в действителност е доста измамно. В тази посока на мисли, въвеждането на някаква критериална система за оценка е постижение в правилна посока. Винаги ще има дискусии за нейната точност и прецизност на измерване. Хората, които се занимават с проучването и изследването на подобни процеси знаят, че социалните процеси са най-трудно оразмерими, като количествените характеристики не винаги са еднозначни. Това би се случвала с изследването и  остойностяването на всеки един такъв социални процес, който има подобни характеристики. Научната и изследователската работа  са безспорно пример за такъв процес. Споровете в академичните среди ще продължат в доста дълъг период и трудно ще се намерят най-добрите измерители, но отчитайки приноса на България в тази посока – който е относително малък, то ние сме принудени да съобразим с тенденциите, които се налагат не само в Европа, но и в света“, коментира ученият.
По думите на проф.Венелин Терзиев, България изостава значително в сравнение с Гърция (приблизително 4 пъти) в публикуваните научни резултати като документи в Web of Science и от всички други страни (от 20 до 50%). Докато българският научноизследователски състав е сравним с този на Хърватска, то в сравнение с другите страни той е значително по-малък – от 20% (Словакия) до два пъти (Гърция, Словения), отнесено към активното население в тези страни. Коефициентът за нормализираното въздействие на цитиранията за периода 2008-2018 г. за някои сравними с България страни-членки на ЕС и Сърбия показва, че научното въздействие на получените резултати в България е над средното световно ниво с 15% и по този показател България изпреварва значително Хърватска, Сърбия и Словакия .
„При резултатите от наблюдението на научната дейност, осъществявана от висшите училища се очертава, че основните научни организации са съсредоточени в столицата и това е не само логично, като се има предвид, че и основната научна инфраструктура е в София. Висшите училища с интензивна научна дейност са Българска академия на науките, която е безспорен лидер, следвана от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Медицински университет в София, Технически университет в София и единственото извънстолично висше училище – Медицински университет в Пловдив. С добре представена научна дейност, която се доближава до лидерите в това отношение са Химикотехнологичен и металургичен университет в София, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Селскостопанска академия, Медицински университет „Д-р Параскев Стоянов“ във Варна, Тракийски университет – Стара Загора и Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград“, изброява проф.Терзиев.
Той допълва, че в групата на задоволително представителите са големи университети, като: Университета за национално и световно стопанство в София, Университет „Проф. Асен Златаров“ в Бургас; УНИБИТ в София, Университет по хранителни технологии в Пловдив, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Медицински университет в Плевен, Шуменски университет „Еп. Константин Преславски“, Нов български университет, Лесотехнически университет в София, Аграрен университет в Пловдив, Технически университет във Варна, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, УАСГ в София, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Минногеоложки университет „Св. Иван Рилски“ в София.
„Най-лошо е състоянието на научната дейност или тя е определена, като спорадична в следните висши училища (подредени по низходящ ред): НСА „Васил Левски“ в София, Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“ в Свищов, Икономически университет във Варна, Национален военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново, Военна академия в София, Технически университет в Габрово, Национална художествена академия в София, Бургаски свободен университет, Висше училище по застраховане и финанси в София, Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ в София, Национална музикална академия в София, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, Висше училище по мениджмънт във Варна, НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в София, Международно висше бизнес училище в Ботевград, Висше строително училище „Любен Каравелов“ в София, Академия на МВР в София и Висше училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив.
Прави впечатление, че едва 11 висши училища покриват приемливите критерии за интензивна и добра научна дейност, а 19 са с критично ниско ниво на същата“, коментира проф.Венелин Терзиев.
По думите му критерий за научните резултати и тяхното научно въздействие ситуацията е относително същата, като към групата на лидерите се включва: Химико-технологичен и металургичен университет в София, Селскостопанска академия и Тракийски университет в Стара Загора, които по научна дейност са във втората група на добре представена такава.
В групата с лоши и критични резултати се включват отново 19 висши училища, като техния състав е относително непроменен.
„Във връзка с резултатите по ефективност извеждат на преден план организации с малък до среден брой изследователи пред организациите с голям брой изследователи. При тези класации винаги трябва да се проверява, дали доброто представяне на организациите в класацията е плод на системна работа през годините или е резултат на стечение на обстоятелствата през годината, за която се прави класацията. Научните организации с академичен персонал, под 150 души не са представени“, разкрива проф.Венелин Терзиев.
Той изтъква, че научни организации получили отлична оценка за ефективност над 1.0,  са лидерите в българската наука. Това са Българската академия на науките, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Медицинският университет в София. Това са научните организации, даващи облика на българската наука. Методиката на оценка се отразява донякъде неблагоприятно на показателите на Техническия университет в София, тъй като инженерните списания са с по-ниска цитируемост. В групата на организации с отлична оценка попадат и три университета с високи коефициенти на ефективност. Те обаче са с академичен състав под 200 души, което най-често благоприятства получаването на по-високи коефициенти.
„В годишният доклад на Министерство на образованието и науката се посочва, че устойчива позиция във всички четири класации намират очаквано Българска академия на науките и Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Убедително място едновременно в топ 10 по показателите за научни резултати и тяхното въздействие, възпроизводство на научен капацитет и обществено-икономическо въздействие заема също така и Технически университет в София.
Сред топ 10 лидерите в общата класация, както и в класациите по научни резултати, тяхното въздействие, и научен капацитет се нареждат Медицинските университети в София и в Пловдив с трайна тенденция към увеличаване броя на публикациите, което закономерно следва възпроизводството на академичния персонал“, пояснява проф.Терзиев.
Той допълва, че въвеждането на подобни системи за оценка също би породило ред въпроси и критични бележки. Първият от тях е кой и по какъв начин ще прави тази качествена оценка.
„Към настоящия момент приетата технология е h индекса, който отчита съответните брой позовавания на определена статия и другия времеви показател, който се използва той да бъде определен за последните 5 години. Различните системи биха показали различни цифрови измерения, защото информационните бази данни са с различна пълнота и достъпност. За различните области на висше образование и професионални направления могат да се използват различни, които отново ще дават относително вярна и точна информация. Някои ще кажат, че е по-добре да има някаква система, отколкото да няма никаква и ще бъдат абсолютно прави. Липсата на система от измерими критерии доведе до ред парадоксални различия в нивата на оценка. Не бих могъл да кажа дали това определя качеството на самия кандидат за определена академична длъжност, но то е своеобразен атестат за експертността на съответната комисия. В случая – научно жури, което да оцени и класира кандидатите. Обикновено конкурсите у нас се провеждат само с един кандидат. Това за някои професионални направления е просто липсата на други кандидати, но понякога е и невъзможност да се заема съответната длъжност по ред обективни обстоятелства. Тези обстоятелства са свързани със затруднения в развитието на академичния състав в последните десетилетия, неатрактивност на направлението или липса на финансиране за научни изследвания. Понякога за кандидатите е неприемливо и местонахождението на съответното висше училище. В друг случай се толерират само кандидати от вътрешната среда, независимо от това, че възможният набор от външната среда би бил достатъчно голям. В този случай работата на експертите би била доста по-трудна и конкуренцията – по-голяма. Възможният избор би се спрял на повече от един кандидат. Друг въпрос на коректност е последващият избор от научния и факултетния съвет. В много случаи те са доста разнородни като направления и интереси, убеждаваното става трудно и невинаги е свързано с обективна преценка и в крайна сметка – с правилен избор. В този случай се пита дали същите са достатъчно компетентни да променят с изора си крайния резултат, независимо че това е вменено в правомощията им“, разяснява проф. Терзиев.
Според ученият търсенето и намирането на подходящи кандидати на този твърде ограничен пазар на труда на учени и изследователи довежда до затворен цикъл.


„Промяната, към която сме тръгнали, търси определена справедливост и точност, но едва ли ще я постигне само с тези корекции в законодателството. По-скоро тя трябва да бъде свързана с такива в управлението на системата. Много често се говори за мандатност, креативност, стратегии и т.н., в общия случай е свързана с моделиране на нагласите на общите събрания по определен начин, който в някои случаи граничи с нормите на морала и закона. Въпреки това процедурите са законни и не особено морални. Доказателства в тази посока има много и постоянно. Невинаги демократичните правила избират най-способните и най-компетентните, а понякога дори и не дават възможност за изява на част от учените по ред причини. Това е проблем от общ характер, който с по-голяма сила е приложим за академичната общност. Тук индивидуалностите са много и в различни посоки. Обединяването понякога е за сметка на избор, който е свързан по-скоро с други обстоятелства, а не с качествата на индивида. Промяната в тази посока е възможна, ако при този избор има конкурс, почиващ на максимално обективни критерии“, убеден е проф.Терзиев.
Изследователят е категоричен, че в настоящото развитие на обществото наука самостоятелно няма как да се прави, както и съществуването на науката сама за себе си е невъзможно. Това налага работата в по-широки екипи и сътрудничеството в различни направления. Също така налага и развитието на интердисциплинарния подход и развитието на учения в различни посоки и плоскости. Тава не прави човека/учения „пенкилер“, а го прави далеч по-способен да отговори на динамиката на изискванията на бързо променящата се среда.
„Промените в Закона висше образование налагат и промяна в обществените отношения в тази област. Може би това са най-съществените промени в последните тридесет години, които се очаква да промени модела в определена посока. Разграничаването на академичната, от административната и финансовата автономия поставя ред въпроси, които тепърва ще намерят отговор. Министерство на образованието и науката придобива съществена роля в управленските процеси, като сключва договор с ректора на университета и следи за изпълнение на програмата му. Та тази програма трябва не само да отговори на стратегическата рамка за развитие на висшето образование, но и да отговори с конкретни действия в четири годишния мандат. Това поставя и въпроси как и по какви критерии ще бъде оценена тази програма, експертизата на тези, които ще я оценяват дали ще бъде достатъчно висока или ще има съответния субективен елемент. Последващата оценка на какво ще се базира и какви ще бъдат последствията от една такава оценка. Все въпроси които ще търсят своето място в изменения правилник на закона и други документи“, подчертава проф.Терзиев.
Той казва още, че безспорно е ясно, че съществуващият модел боксува и създава неприятното усещане на загубено доверие в системата на висше образование.  Разпиляването на и без това малкия и ограничен потенциал създава предпоставка за количествени изменения- наличия на много висши училища, създаване на безброй факултети и набор от много специалности в различни професионални направления. И ако обяснението на местните университет, че това налага регионалната икономика и това са изискванията на местния бизнес са съвсем неверни  и неточни. Планирането на процесите е пренебрегвано и  омаловажавано, което и доведе до реализирането на тази не особено позитивна ситуация.
„По-жалкото на всичко това е че „бавната  смърт“ на създадените по-рано ще продължи десетина години и последствията ще бъдат усетени на един по-късен етап.В последните години имах възможността да чета публични лекции и пленарни доклади м страни и градове пред аудитория, която е несъизмерима с българската действителност. За съжаление оценката на това аз и моите колеги правим дойде най-вече от чужбина и най-малко в българската академична среда. Като че ли ние сме скроени по тясно и виждаме само в определено поле. Друго което прави впечатление – ние сме едни в нашата среда и много по-различни и не до там подготвени пред външната среда“, споделя проф.Терзиев.

Според него това говори многозначително за затворения характер на системата и за високата ни вътрешна оценка, която обаче не кореспондира с външната. Тези ситуации ще бъдат преодоляни много трудно и много бавно, защото са свързани както с личностните модели на поведение, така и с политиката на съответните висши училища.
„В тези години на осъзнаване на потребността от това което правим, от необходимостта от полезност и възможната значимост, се срещнах не само със злоба и недоверие, но понякога отношението стигаше до измерения извън нормално приетото. Това еднозначно говори за липса на зрялост и за липса на възможност за приемане на новото и различното. Примери в тази посока много могат да се посочат, но те едва ли са интересни за широката аудитория“, добавя в заключение проф.Венелин Терзиев.

Снимки-Минчо Тодоров

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!