Романът, който е съвместен творчески продукт с художника Чавдар Николов, бе презентиран в Музея на хумора и сатирата

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Писателят Асен Сираков и художникът Чавдар Николов представиха в Музея на хумора и сатирата в Габрово съвместният си творчески продукт – романът „Варницата“.
Събитието, обявено под надслов „Чук и чакла“, събра десетки почитатели на творческия тандем в Залата на жирафите във фаталния петък 13-ти, а известните наши творци представи Венета Козарева.
По думите на Сираков, за новия му роман най- подходящото място за премиера е Веселата къща.
„В крайна сметка имаме един Дом на хумора и сатирата, още повече че той не е открит като повечето други неща миналия понеделник, а е институция с традиции!“, заяви Асен Сираков.
И двамата автори са свързани творчески с това културно пространство. Асен Сираков е гостувал в музея, а Николов е участвал в организираните национални конкурси за карикатура, откривал е редица изложби там, а през тази година беше член на журито на Международното биенале на хумора и сатирата.
По време на представянето, един от най- известните наши карикатуристи уточни шеговито, че всички издания, в които е публикувал своите карикатури, вече са фалирали. Чавдар Николов призна, че с удоволствие е илюстрирал „Варницата“ и обобщи, че е „художник на Сираков и на Джеймс Джойс.“

Сираков пък, който от десетилетия се е наложил с неповторимия си алегорично- сатиричен стил, с вкуса към абсурдното, нестандартното и афористичното в романите си за възрастни, разкри, че „Варницата“ е „книга за българския преход, който никой не знае кога ще свърши, защото ние винаги сме в преход, неизвестно от какво към какво, но е винаги в преход. И най- важното, че в общи линии, никой не го притеснява особено и вътре всичките герои по някакъв начин оправдават и осмислят своето съществуване , защото основната цел на всички вътре е да се очовечат!“
Защо „Варницата“?
„Идеята за тази книга дойде от един български лаф – когато нещо не върви, когато нещо се „закучи“, когато всичко се настройва срещу тебе, да кажеш, че „пак сме у кереча“, тоест „пак сме във варта“ и чисто алегорично, независимо, че никой вече не гаси с вар и никой не измазва с вар, някои дори не знаят какво значи „варница“, независимо от това, в страната има такива стотици изровени трапове , било варница, било нещо друго, което вместо да бъде заровено, хората предпочитат да я заобикалят, да се чудят какво да я правят, на какво да я преустроят, вместо просто да я заровят!“, обясни авторът заглавието на най- новата си творба.
Сираков допълни, че „чакла“ е инструментът, с който се бърка варта във варницата..
Героите на романа– алегория всъщност са само животни. Средата, в която виреят, е „древна и високоцивилизована гора“ и читателят узнава, че всъщност тук хора няма!

„Кучета, къртици, хамелеони, динозаври. А хора? Ще попита някой. С хората въпросът бил много сложен, защото нямало единно мнение. Едни твърдели, че хората се били изнесли в чужбина по време на някакви Промени. Други твърдели, че именно по времето на едни по-стари Промени, хората били избити до крак като непригодни.Трети клатели отрицателно глава и научно доказвали, че да, имало е планов, справедлив отстрел на някакви недъгави хора, но в името на своето оцеляване на най- добрите техни индивиди, които пък полека- лека от Промяна на Промяна, били озверели. “Това се наричало Еволюция на Метафизиката и и че следващият етап бил Очовечаване.“
Стилът на новата творба е „парадоксален реализъм“, каквато запазена марка са и предишни творби на Сираков. И най- новият му роман отново е изпълнен с провокации, с тънък хумор за ценители и с характерния му притчов изказ.
Логично, че сред героите – животни авторът е скрил прототипи на лица от българския обществено- политически живот, но оставя на читателя да ги разгадае:
„Всеки читател си обича да си намира прототипи и аз съм сигурен че читателите ще намерят повече прототипи, отколкото съм се постарал да напиша. Защото всеки на някого му заприличва на някого и той си казва- аха, значи това е онзи! Но трябва да го разочаровам – не, не е онзи, а просто така му е заприличало!“ Сираков допълва, че оставя на читателя да интерпретира неговите персонажи, тъй като книгата не претендира за някаква историческа автентичност.
В подкрепа на замисъла на писателя пък, Чавдар Николов също не разкрива чрез великолепните си илюстрации приликата с действителни лица. Въпреки, че през годините е доказал със своите карикатури, че е ненадминат в това отношение:

„Като карикатурист цял живот рисувах хора, които са животни, а сега рисувам животни, които са хора! Любопитно ми е! А в книгата – за ръчичка ме води Асен Сираков, движа се след него, малко като Самуиловите воини – той е с едно око, аз съм абсолютно сляп, казва ми – тука има нещо интересно, можеш ли да го нарисуваш и аз го рисувам!
По време на събитието стана ясно, че българските издатели и автори все повече търсят карикатурата като илюстрация, че тя не остава само като жанр в медиите, и става част от художественото оформление на книги.
Провокирани от Венета Козарева, авторите споделиха и част от предстоящите си творчески планове. Сираков – че подготвя нов проект от четири отделни, озаглавени истории за всички възрасти, които ще бъдат обединени под общо заглавие и ще бъдат илюстрирани от български художници. Николов пък хвърли ръкавицата, че се готви да нарисува цикъл от карикатури, които да предостави на някой писател, който да напише по тях творба.