Последни Новини
Музикантите от „Джуниър Бенд“ правят фурор у нас и по света
август 18, 2019
Трети фестивал за възстановки на антични занаяти „Древна балканска земя” подготвят в Павликени
август 28, 2019
Покажи всички

Десетокласник шие народни носии

Младият родолюбец Иван Миронов реставрира старинни предмети и развива театрална дейност

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Десетокласник от Павликени е запален родолюбец и радетел на народните традиции, на българско културно и етнографско наследство. 16-годишният Иван Миронов шие на ръка народни носии, бродира сложни шевици и реставрира старинни мебели и аксесоари. Талантливото момче учи “Бизнес администрация” в Професионалната гимназия по аграрни технологии „Цанко Церковски“ в Павликени. В свободното си време младежът е напълно отдаден на страстта си към народните облекла и театралното изкуство.

Преди 3 г. се запалих по българската шевица. Тя пък предизвика обичта ми към българщината, претворена в народната носия. Случайно намерих стара риза в селската ни къща. Баба ми обясни, че шевицата е много богата и ми разкри нейната символика. Така пламна любопитството ми към закодираното във везбата тайнство. Възстанових ризата и шевицата“, споделя Иван Миронов.

Той допълва, че още от малък е запленен от историите за герои поборници, увлича се и по японската култура.

Като възстанових ризата, се замислих, че за цял костюм трябва да се добавят елек и другите елементи от мъжката народна носия. Исках елекът да е с падащите ръкави, но не можах да си купа готов. Разрових се в интернет, намерих сукно, шаяк, гайтани и лека-полека започнах да шия на ръка“, разказва находчивият ученик.

Той разкрива, че изработката на носията много зависи от духовната нагласа на човека. Около месец му е бил достатъчен да се справи с ушиването на елека от Пиринския край. Другият елек – чорбаджийски, който захванал да майстори пък е северняшки. Иван Миронов вече има ушити две мъжки народни носии и една женска. Негово дело са ризи, потури като едните са заимствани от снимка на хайдутин от същия регион. Изработил е елеци, бял четнически калпак с лъвче на челото, пояси, специален мъжки кожен колан за оръжия, наречен силях.

Младежът разказва историята на уникален червен елек, който е бил на турчин, но според преданията, когато хайдутите убият османлия на висок пост, обличат елека му като трофей и показват своето превъзходство. За да завърши носията си, Миронов купил шопски цървули, които преправил на северняшки. Набавил си и пищимал, който е част от женската северняшка носия, за да попълни колекцията си.

За изделията си, ученикът използва естествени материали. Купува платове, конци, прежди и гайтани от баби по селата, които от десетилетия пазят ръчно изпредените нишки.

В момента младежът реставрира стара дървена ракла за чеиз с метален обков, в която ще съхранява шивашките си материали. Иван Миронов усилено изучава историята на българските облекла. Възнамерява да възстанови и прабългарски одежди, които също са били богато орнаментирани.

Любимо занимание ми е снимането на клипове , които представят как се изработват отделни части от народната носия-шиене, бродиране, създаване на пищимал и неговата символика според етнографските особености. „Етнографията“ на Христо Вакарелски е моята библия“, изтъква Иван Миронов.

 

Момчето шие с различни размери игли като не крие, че влага много любов в това, което сътворява. Интересува си от т.нар. сукаено забраждане от Северна България. Информацията, до която достига, е, че болярките през Второто българско царство не са имали право да показват косите си извън дома, а само на мъжете си и затова са носели специални забраждения.

За Иван Миронов се разчуло в Павликени, когато поставил на местната сцена пиесата “Крали Марко в 21 век”.

Чрез театралното изкуство разказах за живота и делото на Крали Марко. В неговия образ събрах наивността на българина, но и готовността и решителността му. Искам българите да сме по-непримирими към недъзите в обществото, да осъзнаем, че съдбата ни е изцяло в нашите ръце, да бъдем достойни потомци на дедите си“, коментира даровитият младеж.

Актьорският състав бил от десетина ученици на възраст 15-19 години, суфльор, озвучител и режисьорът Христо Алексиев.Около 3-4 месеца били необходими на младите хора да се подготвят. Текстът е изцяло плод на творческата мисъл на Иван Миронов и не е подлаган на редакция. Това е първата му творба, самият той посочи, че не е писал дори стихове преди това. Въпреки съвременните изкривени представи за нуждата от оценки и тяхната значимост, Миронов е отличник по български език и, литература и история и както сам заявява: „Имам голямо въображение“.

Според него пиесата е продължение на това, с което се е захванал преди време – изучаването на фолклора.

Докато шиех носии, реших да направя нещо по-голямо, което да не е само за мен. Гледах стари филми и ми допаднаха архаичната реч, начинът на изразяване, характерите на героите. Хрумна ми, че и аз мога да покажа нещо от периода на българското Възраждане“, уточнява Миронов.

 

Според младежа на публиката и е омръзнало да гледа едни и същи неща, с познат сюжет. Според него често се играят постановки, които са доста далечни от българското мислене, защото са с френски, английски привкус. Като наръчник за пиесата ползвал книга за живота и делото на Крали Марко. Освен това попълвал знанията си с преподаваното в училище, и така му хрумва идеята да вплете образа на Крали Марко в нашето бъдеще. Искал да накара зрителите да сравнят мислено това, което е било в миналото, и това, което е сега. Да бъдат оценени хората, живели в предишни епохи, и да си дадат сметка дали са горди и достойни потомци на тези българи.

Отношението на публиката направило силно впечатление на младия талант.

В салона се възцари тишина, зрителите бяха втренчени в сцената, буквално онемели. На финала гръмнаха бурни аплодисменти“, обяснява Миронов.

За четирите действия на постановката били изработени различни декори – стара къща от периода на Възраждането, както и на чаршия /б.а.улица/. Част от облеклата на актьорите били ушити лично от Иван Миронов. Това били сценичните костюми на тримата турци – еничар, ходжа, аскер, както и на Крали Марко.

Рано ми е да кажа какво ще уча и работя. Иска ми се да съм от артистичните среди, заниманието ми да е в сферата на фолклора, на театъра, на популяризирането на българщината и народното творчество. Няма да замина в чужбина, виждам бъдещето си в България, но не в голям град, а в село или малко градче като Павликени“, подчертава десетокласникът.

Снимки-личен архив

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 24 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!