Калин Чакъров изследва кариерите за камък на древния римския град Никополис ад Иструм

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Добивът на суровини има своето значение за човека от най-дълбоки времена. Когато чуем думата концесия, обикновено я свързваме със съвремието, но и през Античността съществува право на отдаване на залежи за добив, както на частни лица, така и на държавата. Това е установил Калин Чакъров, археолог от Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Проучвателят разказва, че в началото на II век сл. Хр. възниква огромна необходимост от каменен матирал във Великотърновско. Причината е, че след победоносните войни на римляните срещу племето даки, император Траян решава да ознаменува победата си, построявайки изцяло нов град на брега на р. Росица, в близост до днешното великотърновско село Никюп.

„Именно заради това му дава и името „Улпиевият (родовото име на императора) Град на победата край река Истър (Дунав)“. С изключение на черноморските градове, в днешна Северна България няма традиция за строителство на градски центрове с монументална архитектура преди идването на римляните. Заради това възниква необходимостта от обособявене на места за добив на каменен материал за построяването на изцяло нов град като Никополис ад Иструм. Камъкът е от особена важност както за строеж да сгради и акведукти (б.а.водопроводи), така и за направата на колони и други архитектурни детайли“, уточнява Чакъров.

Археологът обяснява още, че за масовото строителство в римския град Никополис ад Иструм е използван по-мекият и лесен за добив пясъчник. Най-близкият източник на тази суровина се намира до с. Полски Сеновец, откъдето до средата на ХХ, а и през втората половина на същото столетие, е добиван качествен строителен материал за изграждането на къщи в съседните села. Вероятно и римският град е ползвал същите източници.

„За направата на множеството колони, плочи за улична настилка, водопроводни елементи, гробнична архитектура и други монументални градежи, е използван различен вид камък – доломитизиран варовик. Той е много по-твърд от пясъчника, има сивкав до кремавобял цвят. Голямата му здравина е причината от него да бъдат извайвани архитектурни детайли. От него са дялани и съставните елементи на каптажа на Западния акведукт на Никополис ад Иструм край павликенското село Мусина. Почти всички парчета от колони, капители, надгробни плочи, жертвеници и др., които все още се намират в ниви, където има римски селища, в дворовете на съвременни църкви и разбира се в самия Никополис ад Иструм музеите във Великотърновско, са направени от доломитизиран варовик“, изтъква Калин Чакъров.

Той е проучвал и откъде е добиван. По думите на археолога най-близките до Никополис ад Иструм кариери се намират между великотърновските села Самоводене и Хотница, където извличането на същия каменен материал, който римляните използват, продължа и до днес.

Югозападно от Самоводене, в местностите Могилките и Курнѝците, и в момента могат да бъдат видяни останки от незавършени архитектурни детайли, следи от добив върху скалите, както и високи над 10 м. могилообразни възвишения, образувани от човешка ръка вследствие на обработката на камъка.

„Именно поради последната причина нашите предци са нарекли това място „Могилките“. Кариерата е с площ от около 200 дка и все още впечатлява с мащабите си“, категоричен е Чакъров.

Изследователят допълва, че съседната кариера в местността Курнѝците е била не по-малка, като днес е около 35 дка.

„Един от пионерите на българската археология, Карел Шкорпил, я описва като най-голямата каменоломна на Никополис ад Иструм, а в туристическия пътеводител на Велико Търново от 1907 г. пише, че незавършените детайли са толкова впечатляващи, че все едно каменоделците току що са оставили своите инструменти и са напуснали мястото. Кариерата е известна още от 1859 г. благодарение на Петко Рачев Славейков, който пише, че тогава все още има големи „стени“, от където е вземан камък за древния град до с. Никюп, идентифициран няколко десетилетия по-късно с Никополис ад Иструм. Името на местността означава „място на изкоренена гора“ и идва вероятно от следите от добив, оставени от римляните. За съжаление голяма част от нея е унищожена през втората половина на ХХ в. при извличането на варовик на бившия Строително монтажен комбинат (СМК), а това, което е оцеляло до днес рискуваме да загубим заради продължаващите концесии в района и множеството иманярски набези“, предупреждава Чакъров.

Югозападно от Хотница (местностите Кайрака и Хотнишката курия) съществуват други древни кариери, използвани и до наши дни. Покрай тях се откриват следи от древни пътища, по които са транспортирани готовите произведения.

Южно и югозападно от великотърновското село Русаля пък има други древни каменоломни. Едната е в местността Мазите, а другата се нарича Маркова стъпка.

„Според местна легенда, записана още през 1872 г., юнакът Крали Марко стъпва с единия си крак на платото до Русаля, а с другия на възвишението Кутра баир до с. Лесичери, строейки величествения Марков камък , известен още като Лесичерски стълб. От тежестта на героя се е образувала вдлъбнатина, откъдето идва името на местността – Маркова стъпка“, разкрива Калин Чакъров.

Най-отдалечената кариера се намира до сухиндолското село Коевци. Тя е разположена на около 40 км от Никополис ад Иструм, но голямата необходимост от монументални градежи за новостроящия се град оправдава далечната инвестиция. Югоизточно от селото, в местността Дѝрменджика (в превод „Воденичището“) все още има огромни каменни блокове, основи за антични стълбове и други архитектурни детайли. Едно интересно разчертаване с форма на полуокръжност, известно сред местните хора като „Римския часовник“, е резултат от разчертан, но неизвлечен детайл.

„В района на павликенските села Бутово, Върбовка, Недан и Сломер, както и в близост до градовете Сухиндол и Левски, има вулканични образувания, известни като базалтови могили. Древните римляни добиват и от тях камък за строителство в бедната на този материал равнина. Застиналата лава има черен цвят, голяма здравина и трудна цепителност. Базалтовите могили са 11 на брой и се простират между свищовското село Драгомирово и Сухиндол. Една от най-впечатляващите е възвишението Чатала/Чатал тепе („Раздвоеният хълм“) между Бутово и Върбовка“, споделя Калин Чакъров.

Любопитен факт за доломитизирания варовик е, че с него работят основно каменоделци от малоазийската провинция Витиния и Понт (в дн. северозападна Турция). Те са преселени в провинция Тракия, заради това, че са изкусни майтори на обработката на камък.

„Изделията от техните работилници намират употреба не само в Никополис ад Иструм, но и във военния лагер Нове в Свищов, римски вили като Античния керамичен център край Павликени, тържището Дискодуратере между дряновските села Гостилица и Славийково, тоест основно в административната територия на Никополис ад Иструм. Интензивният добив на този вид камък е от 30-те години на II в. до 30-те години на следващото столетие, когато вероятно зачестилите варварски нашествия довеждат до свиването на мащабите на строителство на монументални градежи“, обяснява Чакъров.

През късноантичната епоха добивът на масовия каменен материал става от най-близката околност, а старите бляскави градежи от II–III в. се превръщат в леснодостъпен източник на суровина, тенденция, която се запазва и до по-късно. Един от премерите са вградените в царския дворец на хълма Царевец във Велико Търново римски надгробни плочи.

Кариерите за камък на Никополис ад Иструм са на близко разстояние до римския град. Любопитният турист може да отдели няколко часа в дните покрай четвъртия фестивал за антични възстановки „Нике – играта и победата“, който ще се състои на 13 август 2019 г. в Никополис ад Иструм и да разгледа тези малкоизвестни, но любопитни места.

Снимки-личен архив