ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Подготвят уникална изложба в Художествената галерия „Борис Денев” във Велико Търново, с която ще бъден почетен рождения ден на нейния патрон. Борис Денев е един от най-разпознаваемите български художници, известен със своите пейзажи, както и някои портерти и фигурални композиции.
На 12 февруари в Старата столица ще бъде открита експозиция в която за пръв път ще бъдат показани негови фейлетони и статии, публикувани на страниците на различни издания в периода между двете Световни войни. Успоредно с това ще бъдат представени и рисунки на именития творец. В своите публикации, той засяга теми на обществения живот, повлияни от динамичните събития от 30-те години на ХХ-век. Освен събитията около войните, Борис Денев разглежда и проблеми свързани с градоустройството, изкуството, грамотността и правописа – неща свързани с личния му живот. Художникът обръща особено внимание на унищожаването и обезличаването на малките градчета по Черноморието и родното Търново. Друг акцент в неговите публикации са опитите по онова време за замяна на чужди названия с български.
Борис Денев е роден в Търново на 7 февруари 1883 година, той се изявява като самоук художник през 1909 г. с първата си самостоятелна изложба. През 1909 – 1914 г. специализира живопис в Мюнхен при проф. Лео фон Льофтц, Карл фон Маар и Анджело Янк. Става доброволец в Балканската война. През 20-те години на миналия век работи известно време в Италия.Бил е учител в Първа мъжка гимназия в София, а от 1931 г. се отдава на свободна практика.
Членува активно в дружеството „Родно изкуство“ и участва в организирането на няколко наши изложби в чужбина, включително в качеството на комисар на българския павилион на Венецианското биенале през 1942 г.
След Деветосептемврийския преврат на 1 ноември Борис Денев е арестуван от новата власт. След пет месеца в Софийския затвор и пет месеца в Дупнишкия лагер е освободен, без да бъде съден. Изключен е от Съюза на българските художници. През 1956 г. Борис Денев е възстановен в СБХ, а през 1967 г. е напълно реабилитиран и удостоен със званието „Заслужил художник“, но едва през 1980-те години СБХ организира негова изложба.