ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

– Проф. Саконе, от над 2 години сте  президент на Европейския политехнически университет /ЕПУ/. Разкажете за впечатленията си от  работата Ви в България, как се справяте?

– Трябва да призная, че ми беше изключително трудно да приема това предизвикателство – Президент на Университет с много нисък рейтинг, почти унищожен от скандали и конфликти на всички нива в сферата на висшето образование и с огромни задължения. Като допълнение, първите няколко месеца в ушите ми кънтеше мантрата за България като най-корумпирана и най-бедна държава в ЕС. Бях напълно наясно, че няма да ми е лесно. Произхождам от род на военни военни. Баща ми е генерал на карабинерите /вече пенсионер, Славен корпус на италианската армия/ и както се досещате моят път бе предначертан – и аз завърших военен колеж, като навярно това е формирало в мен качествата, които ми дават сили да се справям с подобни предизвикателства в професионален и личен план.

Искам да призная, че основното, което ме мотивира при взимането на това решение бяха хората. Това беше водещият позитивен капитал на ЕПУ. Безспорно всеки Университет е богатство за държавата си, защото той е еманация на социалните отношения в обществото, което го прави за мен една благородна кауза.

– Какъв бе мотивът да инвестирате в България, в българското образование?

-Това е по-скоро въпрос, който трябва да бъде отправен към Президента на холдинга „Мултивърсити“, който продължава традицията на своето семейство, а именно да инвестира в образованието. ЕПУ е четвъртият университет, част от същата група.  Със сигурност образователната система в Европа ще се унифицира, като всички страни-членки на ЕС са поели по този път. В България тази сфера е все още нереформирана и ние се надяваме, взимайки най-доброто от двете системи – италианската и българската, да създадем един конкурентен продукт.

– Направете кратка ретроспекция за опита ви в България и по специално  с ЕПУ.

-Страхувам се, че няма да ни стигне времето, ако се впусна в детайли, но на този етап е трудно – имаме да преодоляваме доста препятствия от всякакъв характер. Важното е, че стабилизирахме Университета, получихме институционална акредитация, имаме акредитирани три успешни професионални направления, построихме нов лабораторен комплекс и продължаваме да разширяваме материално-техническата база. Всички професори и администрацията си получават редовно възнагражденията. Изплатили сме повече от 90 % от старите задължения към Националната агенция по приходите /НАП/ и други кредитори в размер на над 3 милиона лева. Работя по 15 часа на ден и вярвам, че с екипа ми ще постигнем добри резултати.

– Разбрах, че сте получили покана за участие в конкурса „Инвеститор за 2017 година“.

– Ние сме единствения чужд инвеститор в сферата на висшето образование в България, както и единственият частен технически университет, а аз – единственият италианец, избран за събитието. Това е изключително тежка задача, но ние имаме ясна концепция как да я реализираме – надявам се това да бъде оценено.

-Имате ли подкрепа от българската администрация и по-специално от Министерството на образованието и науката /МОН/?

-Надяваме се да сме изградили добра комуникация, но за нас образованието е един конкурентен отрасъл и сме наясно, че лобизма в България е много силен. Не бих искал да ме разберете погрешно: подкрепям комуникацията между бивши служители на държавни институции, включително и на Министерството на образованието и науката и Университетите, с които сътрудничат, но не знам къде е границата и дали я има. И както се казва – засега още не сме на трапезата, но със сигурност няма да сме и в менюто.

-Бихте ли ни разказали за обучението на учители във Вашият Университет?

-Това е курс за придобиване на професионална квалификация „учител“ , договорен още преди моето встъпване като Президент на ЕПУ. От Италия са предпочели България пред Румъния и Испания, където са били в ход подобни инициативи.

-Защо избрахте Великио Търново за партньор?

-Първото нещо, което направих след встъпването ми в длъжност, бе да обърна внимание на профила на Университета. Безспорно, като един частен Университет, имаме интерес да развиваме доходоносни програми, но моето решение бе да се фокусираме върху техническия профил. Ето защо закрихме всички хуманитарни катедри в Университета /чието съществуване в един технически университет като ЕПУ, бе необосновано/, като се договорихме курсистите да бъдат прехвърлени във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, съгласно чл. 20 от Закона за висшето образование.

Използвам случая да изразя моето признание към екипа на ВТУ, който показа изключителен професионализам и получи признание от италианските професори и студенти.

-Доволни ли са италианските специализанти от обучението в България?

-Казват, че са останали много приятно изненадани. Без да се повтарям, имиджа на България в чужбина не е особено висок и с първата група имахме безпокойство по отношение на пребиваването им в България. За наша радост всичко мина повече от добре и сега България има посланици, които ще споделят със своите възпитаници прекрасните си впечатления от времето, прекарано тук.

-Как ще коментирате скандала, в който бе въвлечен ВТУ?

-Убеден съм, че ВТУ ще докаже, че е действал законосъобразно. Мисля, че всичко ще бъде изяснено, включително и кой стои зад тази постановка. Освен това, като адвокат, не ми е присъщо да правя изказвания, докато е в ход съдебно разследване, особено когато не разполагам с необходимата техническа информация. Когато имам такава, няма да огранича коментара си. По този случай ще настоявам за намеса и от страна на италианските власти, освен на българските, за да защитя нашата инвестиция от безпочвени атаки.

Снимка-личен архив