Иван Спиридонов: „Не искам бъдеще с безполови, безрасови, безродни и безмозъчни членове“

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Не искам да си представям подредено уж от само себе си анархокапиталистическо общество, съставено от трансхуманизирани безполови, безрасови, безродни и безмозъчни членове, които трудно могат да бъдат наречени хора. Това заявява бившият зам.областен управител на Велико Търново и енциклопедист Иван Спиридонов в книгата си „Сатанизъм Unlimited“ , която преди дни излезе от печат.
В творбата си авторът прави анализ на съвременната действителност, а на места рисува апокалиптична картина за държави и нации.
„Не искам да си представя как в съвсем обозримо бъдеще внуците ми са в компанията на същества, за които не знаят андроиди ли са, киборги, генномодифицирани организми, конструирани от нанороботи химери или мелези между Homo Sapiens Sapiens и свиня“, изтъква Спиридонов.
Авторът се слави като популярна личност в старата столица. 52-годишният иродиран мъж е с богата биография, има магистратури по история, география и икономика, активист от СДС, участник в студентските стачки в зората на демокрацията, дългогодишен журналист.  За себе си казва, че винаги се е вълнувал от обществените проблеми, а в момента е далеч от безумната тълпа.  Не случайно избрал стряскащо заглавие на книгата си, която подготвял с прекъсвания почти 4 години.
„Сатанизъм Unlimited“ означава безграничен, неограничен сатанизъм, настъпление на сатаната и сатанисткото без почти никаква възможност за тяхното възпиране.
Озаглавих така книгата си, защото все по-често не мога да си отговоря може ли живи хора с кръв във вените, Homo Sapiens, да са способни на толкова мерзост, мизантропия и отвратителност? Възможно ли е човек – смъртен, тленен – човек от плът и кръв, да мрази толкова много ближните си, ако не е обладан от някаква наистина зла сила?
Знам, че пишейки за бяла раса веднага могат да ми лепнат клишето „расист”. Не съм такъв!“, категоричен е Спиридонов.

Той споделя, че вярва в съществуването на различни човешки раси, които Бог е създал.
„Аз съм човек от бялата европеидна раса. Никога не съм бил негър, жълтокож или индианец, за да разбирам съдбата им или да мога да обсъждам общностното им бъдеще.  Бялата раса е нашата цивилизационна общност. Тя обхваща тези държави, чието население, все още,  в мнозинството си има бяла кожа.  В моето разбиране това са народите, които все още, поне на думи, изповядват вярата в триединството Бог-Отец, Бог-Син, Иисус Христос и Свети Дух. Това са белите християнски народи – католици, православни и всякакви видове протестанти. „Към” тази общност добавям белите  атеисти и богоборци, дарвинисти, антифа, либерали, социалисти и анархисти. Деструкцията  засяга всички и ще е фатална за цялата общност,“, разсъждава Иван Спиридонов.
Авторът уточнява, че в книгата си е синтезирал глобалната ненормалност, в която са затворени съвременните хора.  Само слепец може да не вижда простата математическа сметка, при която след 20 години белите хора ще са малцинство в собствените си национални държави, а на много места, за съжаление, ще бъдат малцинство в градовете и дори в собствените си семейства.
„Не само ще бъдем малцинство, а ще бъдем презряно малцинство.Атомизирани индивиди, лишени от история, от расова, полова и културна идентичност, от родова  принадлежност и от способност за критично мислене, формират обществата в съвременните „бели“ държави“, смята авторът.
Той предвижда, че в Западна Европа до 15-20 години  няма  да има държави, а много огнища на граждански войни, защото във Франция, Белгия, Холандия процесите на самоунищожение са необратими.
Спирдонов изследва всички видове обществени, политически, икономически и дори антропологически принципи, които според него доведоха съвременния свят до ситуация, в която не можем да разграничим добро от зло, нормално от ненормално и правилно от грешно.
Авторът е убеден, че хората не могат да разберат какво се случва. Сред най-страшните неща, които идват, са настъпващият трансхуманизъм, който поддържа идеята за подобряване на човешките умствени и физически възможности, използвайки новите технологии, и загиването на бялата раса.
За самия себе си казва, че е бунтар по душа.
„Усещам се българин и се определям  като „гюромихайловист“ – българският еквивалент на шовинист, тъй като българският герой Гюро Михайлов за мен е еквивалент на французина Никола Шовен. Не съм професор или доцент в никой университет. Живял съм в два съвсем различни обществени строя – социализъм и неолиберализъм – и емпирично мога да анализирам плюсовете и минусите и на единия, и на другия. Имал съм възможност да видя реалния живот на белите хора в почти цяла Европа в първите две десетилетия на ХXI век. В книгата си съм споделил преките си впечатления от тези пътувания“, разкрива Иван Спиридонов.
Той подчертава, че приема написването на този текст като личен ангажимент към бъдещето на децата си и на всички други бели деца.
„Притеснен съм или по-точно съм ужасен от пътя, по който се движим. Не искам да си представям бъдещето на света такова, каквото ни го подготвят общностните лидери, които наричам слуги на сатаната.Очевидно е, че общностните водачи, които, според мен ни водят по пътя към Aпокалипсиса, са изключително силни. Зад гърба си те имат неизчерпаем финансов и властови ресурс“, казва Иван Спиридонов.
Авторът подчертава, че няма единствено мъже и жени, а още безброй джендъри.
„Трудно е да разбереш кой какъв е. Няма нормални семейства. Всички или не се женят или се женят само еднополово, както и с животни, сгради, роботи, растения, виртуално, трансцендентно, сингуларно или групово…Няма нормални деца. Всички са получени по изкуствен или полуизкуствен път, а част от тях са „произведени по поръчка” с подбрани гени, размери, ДНК и т.н. Няма нормална любов. Ако някой младеж да се влюби в момиче веднага бива низвергнат и обявен за ретроград, комунист, фашист и т.н. Нормално изкуство. Няма такова. Няма художници, които рисуват пейзажи. Нормалното изкуство ще е от типа на невидимите картини на онази изкукала американка или ошарени тоалетни чинии. Също ненормална е всяка музика с ритъм и такт. Дори рокендролът е ненормален. Нормално е само някакво трансхуманистично кибертехно, в което вместо ритъм  има бучащ звук.Няма да има и нормални държави, а псевдосоциални пирамиди от полуфеодален тип.
Няма нормална политика и нормални политици. Ето това такова ще е обществото на победилата ненормалност“, пише в книгата си Спиридонов.
Търновецът прави прави апокалиптични изводи. Предупреждава, че белият човек е заплашен от масирано и многомилионно нашествие в земите си от други раси. „Пренаселването на Африка и демографския бум там са гаранция, че скоро ще има „велико преселение“ от чернокожи африканци, които ще прегазят дори и ислямските страни по пътя си. Всичко това също се случва под диктовката на пандемониума, а не е обективен процес.
Белите хора са жестоко разединени. Това разделение е дело на пандемониума. Разделени сме на северни и южни, източни и западни, англоговорящи и неанглоговорящи, славяни и германци и т.н. Дори и в по-малките общности белите хора пак са разделени. Разделени са на стари и млади, на приемащи или неприемащи 31-те джендъра, на съгласни и несъгласни с „липсата“ на раси, държави, семейства“, заявява Спиридонов.
Той прави извода, че светът не се ръководи от американците или евреите, а от технологичните милиардери. Те са тези, които управляват съвременния свят. Според великотърновеца спасението на човечеството и бялата раса ще е свързано с връщане към вярата и силната национална държава.
Спирдонов подготвя и втора част на книгата, която ще е озаглавена „Оптимизъм“ и се надява да бъде издадена до пролетта на идната година.

Снимки-Веселина Ангелова