Последни Новини

Лечител разкри тайните на древния богомилски Зелейник

Представиха в Националната библиотека книгата на актьора Иван Митев
март 25, 2018
Болницата в Горна Оряховица се сдоби с модерен скенер за 70 000 лева
март 26, 2018
Покажи всички

Лечител разкри тайните на древния богомилски Зелейник

Емил Елмазов се добрал до старинните ръкописи с рецепти при визита в Украйна

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Българските богомили са били прочути лечители.През Х-ХI век е съставен рецептурник с изключително полезни от съвременно научно гледище наставления за лечение с билки. Това споделя  председателят на Съюза на билкарите в България и известен лечител, писател и  член-кореспондент на Академията по информатизация в Москва Емил Елмазов. Оцелялото до наши дни  древно лечебно богатство, той събрал в книгата си “Богомилска медицина”.

Елмазов разкрива рецептите, разчетени от древния богомилски Зелейник, до чиито ръкописи е успял да достигне след посещение в Украйна. Там радетелят на природната медицина  се свързал с проф. Михаил Дихан, българин по произход, фронтовак с една ръка, университетски преподавател, закрилник на бесарабските българи. Той го посъветвал да потърси хранилищата на Киево-Печорската лавра – една от най-древните и най-значими в духовно, историческо и художествено отношение обители на Русия.
Тогава Елмазов се сдобил с няколко страници циклостилна извадка от старинния богомилски “Зелейник”, написани на староукраински език.
„Наистина забележително откритие! С помощта на преподавател в Шуменския университет древният текст бе преведен на съвременен български език и обнародван във “Вестник-книга” и в отделен сборник с общ тираж от 100 000 екземпляра.Този паметник съдържа и скъпоценни данни за живота на нашите предци, живели в съгласие с природата и търсили за помощ предимно природни средства. А езикът и текстът пък имат стойност на книжовен паметник, носейки радост със своята краткост и образност“, изтъква Емил Елмазов.
Изследователят припомня, че през 1111 г. на хиподрума в Константинопол е изгорен на клада по заповед на император Алексей Комнин един от първооснователите на богомилството редом с Боян Магесника и Поп Богомил. Неговото име е Василий Врач. Прозвището му издава ярко приобщаване към средновековното лечителство. Това дало отклик сред многобройните последователи на “българската ерес”, които пътуват на запад из Босна, Италия и Южна Франция, подготвяйки европейската Реформация със своите свободолюбиви идеи против гнета на официалната църква. Сред тях е имало и много жени, придобили първи в Стария континент равенство с мъжете и правото да бъдат проповедници в състава на “съвършените” богомили.
„Това обичаше да казва често в разговор народният лечител Петър Димков. Той смяташе, че начините за лечение и свойствата на отделните билки, които е наследил пряко от родната си майка, всъщност идват от далечните векове. Самия себе си  определяше като природен богомил“, обяснява Елмазов.


Билкарят допълва, че енергичен продължител на древната традиция по време на Възраждането е и Отец Матей Преображенски – прочут народен лечител, пътуващ проповедник, един възкръснал богомил.
„През последните четири десетилетия наши проучватели на старините дейно търсят извори от древното лечителство. Те обсъждат това на Първата национална конференция по народна медицина в Сопот през 1979 г. Присъствието на учени като проф. Даки Йорданов, проф. Петър Петров и други дава надежда да бъдат открити неизвестни апокрифни паметници. Особeно се набляга на съставения през Х-ХI в. богомилски лековник, наричан “Зелейник”, който безспорно е най-старият запазен до наши дни рецептурник с изключително полезни от съвременно научно гледище наставления и древни начини за лечение с билки“, коментира Елмазов.
Природолечителят се връща назад във вековете и казва, че личната библиотека на цар Симеон, наричан Книголюбец и сравняван с древния Птоломей, създателя на Александрийската библиотека, след похода на княз Светослав, е пренесена от Преслав в Киев. „Вероятно богомилският “Зелейник” е бил сред останалите книги като оригинала на “Изборник” от 1073 г. – първата славянска енциклопедия, в която е поместена единствената по рода си “Похвала на Цар Симеон”, чийто автор според някои европейски учени е Йоан Екзарх Български. Тогава “Зелейникът” е бил разпространен в многобройни копия като наръчник за лечение“, разкрива Елмазов.
Той обяснява, че богомилският резептурник по същество е надживяло кладите естествознание. „Магически, исторически и интелектуални познания се крият зад лаконичните наставления  на богомилската лечебна практика.Богомилските врачове са съставили рецептурника през X-XI век с интересни и от съвременно научно гледище наставления за лечение с билки, мляко, мед, вино, молитви и наричания. За нас той остава един от малкото автентични средновековни текстове, който не е манипулиран от противниците на богомилите“, уточнява Емил Елмазов.
По думите му древният текст обобщава пет лечебни  практики- прогностика, треволечение, лечение с четири течности, наричания и магични обряди.
„Треволечението е било прилагано за всички еднакво, от слушателите, вярващите, до съвършените. В сборника пише:”При запушване на пикочните канали: листа от ряпа свари, отварата изпий, а листата, докато са топли, наложи под пъпа, привържи ги здраво и ще се отводниш.
Ако не те хване, свари пача трева и изпий с вино…”.
Реших да отделя от Зелейника тази рецепта и я публикувах във Фейсбук. За няколко седмици пачата трева изчезна от аптеките и дрогериите. Това бе показателно, че този тип самолечение-треволечение  допада на известна част от съвременните българи, независимо от отрицателните внушения на академичната медицина. Освен това наличните днес лекарства за различните възпаления на простатата не винаги  действат задоволително. Търсят се алтернативи.  Така предложих покой от  от нощните притеснения на много мъже – да секат съня си на по час-два. Всъщност не аз го сторих, а онзи неизвестен богомилски врач, който с перо и вдъхновение е положил опита си върху стария пергамент, категоричен е Емил Елмазов, който е създател на първия у нас музей на билките в китното габровско селце Кметовци.


Билкарят пояснява, че в онези времена вярата, съвестта и светогледа на богомилските врачове не са им позволявали да се заемат с всякакво лечението на всеки болен.
За да проверят дали болестта не е божие назначение, изкупление някакво, в което те не бивало да се намесват, извършвали следното:
„Ако някой е болен, с топло тесто го намажи целия, лицето, ръцете, краката и дай на кучето: ако то яде, ще живее болният. Ако не- ще умре болният…“
„Това е поразяваща прогноза!“, убеден е Елмазов.
Той разсъждава, че който е проповядвал или лекувал е бил длъжен да избягва всякакво външно проявление на чувства.
„Никакви вълнения, сълзи, викове, пред каквото и страдание да застане, няма право да разпилява жизнената си енергия, нито да въздейства на себе си емоционално“, реди Елмазов.
Характерно е залагането на животни в богомилската диагностика. По подобен начин още в тракийското медицинско изкуство мравунеците са се използвали, за да се провери нивото на захарта в урината на болния.
„В плитък съд се налива малко от урината и съдът се оставя на върха на конусовидния мравунек. Ако мравките напълзят съда и пият, човекът има надмерна захар. При всекиденвно повтаряне на същия резултат ще му се дадат отвари от листа на боровинка, жаблек и коприва“, разкрива Елмазов.
Той подчертава, че съпътстващи техники на изцеление са наричанията, баянията и молитвите.

снимки-личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!