Той се намира вътре в нас и е изплълнен от нашите емоции, чувства, мисли, думи и действия. Процесите на протичане в тях и между тях определят резултатите, които ние имаме в живота си. Затова правилното им познаване ни дава осъзната възможност да моделираме и управляваме живота си, така както ни харесва. В обратния случай ние попадаме в категорията „жертва на съдбата”. Душата ни е жива и неразделна част от нашата човешка същност. Тя има потребност от добра грижа и внимание, които ние да и отдаваме ежедневно. Това ни гарантира способността да бъдем адекватни за житейските си роли и отговорности, да запазваме равновесие в трудни моменти и да се сравяме успешно с тях.
Когато в детсвото ни по някаква причина някой или нещо са смутили нашия душевен свят, чрез поставяне на етикети, чрез заплахи, забрани, вменяване на вина или срам, както и всякакъв друг вид насилие, се случва образно казано „душевна рана”. Тя може да бъде малка дупчица, може да бъде и пробойна. Степента на ранимост на душата ни зависи от много и различни фактори, някои от които са строго индивидуални. Много е важно всеки да знае, че няма човек, който да не се е сблъсквал с подобно явление, то е част от реалността и живота, и няма нищо срамно и тревожно в това. Горещо ви препоръчвам да гледате на миналото си единствено и само като на опитност, защото само тогава можете да се задържите в настоящето. Уверявам ви, че душата ни е много по устойчива от това, което ние си мислим, че тя може да понесе. Това качеството на душата ни се нарича „вътрешна сила”. Способността ни да подчиняваме на волята си материалния свят се случва благодарение на този ресурс, който всеки притежава. Индивидуалната ни способност да го прилагаме и управляваме формира нашата лична обаятелност, личен стил и чар. Просто е въпрос на знание и умение, което е абсолютно достъпно за всеки.
Чувството на увереност в себе си играе специална роля в процеса на активирането и развиването на личната ни сила. То е ключът който отваря вратата на нашето вътрешно съкровище. Веднъж запалена тази искра разгаря огъня на действието в нас, който с всяка стъпка ни прави все по смели и уверени.
Разбирам и зная, че има и хора, които са потънали в различна степен в пробойните на душата. На тях специално искам да кажа, че това не бива да се превръща в повод за отказване от правото им да живеят живота си пълноценно и добре.
Нека всеки ден да си задаваме на себе си въпроса: „Как се чувствам аз сега?”, за да не изгубим пътя си към душата. Чудесно е когато отговора е „добре”. Няма страшно, когато душата отговори „зле”. Тогава вече е необходимо да знаем, че след втори такъв отговор, се налага да поработим с душата си спокойно сами или с нечия подкрепа докато отново си върнем равновесието.

Желая ви успех! Вие можете!