Световната шампионка кани спортни съпернички от Америка и Русия в Търново
ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Мечтата на световната шампионка по стрелба и настоящ депутат от БСП за Великотърновския регион Весела Лечева била да е волейболистка и да свири на пиано. Това сподели именитата дама на среща с почитатели по покана на DJ Емо в култовия Клуб „Седем“ в старата столица.
Лечева се върна назад в годините и разказа спомени от детството си и израстването в спортната кариера. Разкри трогателни моменти на гордост от постигнатите успехи, за изживяна тъга от загуби, за изнурителните тренировки и цената на славата, за ролята на нейния баща перфекционист.
Състезателният път на великотърновката започнал през 1975 г.със създаването на Спортното училище в старата столица.
„Огромна заслуга за спортните ми изяви има моят баща Николай Лечев, който ми беше треньор. Още като дете ме научи да плувам и да карам ски. Беше много амбициозен и ме насочи към спортната стрелба. По това време той бе треньор по стрелба към Организацията за съдействие на отбраната /ОСО/. Тогава мислех, че стрелбата е най-скучния спорт. С всеки изминал ден и тренировка обаче откривах магията на тази дисциплина“, връща се назад във времето Лечева.
След упорити тренировки се явила на градско първенство във Велико Търново, което било решаващо за участието и в републиканско състезание. Спечелила и това бил стартът и в спортната и кариера. Последвало включването и в националния отбор. Била 16-годишна, когато се състезавала на първото за нея европейско първенство за жени в Мадрид.
„Спечелих бронзов медал и това за мен беше сериозно отличие. Така със всяко следващо състезание придобивах все по-голям състезателен хъс. Наред с успехите, имах и загуби. Важното обаче е как ги преодолява човек. Не се сривах, а излизах от тези ситуации още по-мотивирана и амбицирана“, доверява Весела Лечева.
Като незабравимо преживяване представи участието си на световното първенство през 1986 г.в Германия. След отлична подготовка и върхова форма, талантливата търновка стрелец завоювала два златни медала в две дисциплини.
„Бях уверена в себе си, а баща ми бе доста притеснен. Успокоих го и успехът не закъсня. И така до спечелването на пет световни титли“, каза Лечева.
Тя обясни и причината за загубата на олимпиадата в Сеул през 1988 г.
„След сериозна 4-годишна подготовка, дойде време и за участието ми в олимпийските игри. Учудвах се, когато много хора ми казваха, че олимпиадата е много по-различно събитие от всички останали състезания, защото е съпроводено с много голям интерес, със силно медийно присъствие. С кацането ми на летището в Сеул, ме наобиколиха стотина журналисти. Помислих, че са ме объркали с някоя световна кинозвезда, която има участие и съпътства олимпийците. В този момент обаче към се обърна репортер: „Вие ли сте Весела Лечева?“. Тогава разбрах, че няма грешка, но този интерес беше необичаен за мен. През цялото време журналистите ме преследваха на всяка крачка. Затова в деня на състезанието с баща ми решихме да станем в 5 часа сутринта и в 6 часа да сме стрелбището, докато е тихо и спокойно и няма хора. 40 минути преди старта обаче отново бях притисната от репортери. Сълзи се стичаха по лицето ми и тогава разбрах, че няма да успея и се наредих на 12-то място. В крайна сметка трябваше за два дни да се събера в себе си, да се мобилизирам и на финала се класирах на втора позиция. Никога обаче няма да забравя как при завръщането ми в България, на аерогарата ме посрещна журналистът Сашо Диков и ме застреля с въпроса: „Как ще коментирате вашия провал?“, разказва Весела Лечева.
Сред ярките моменти в състезателната и биография е световното първество в Будапеща, когато на финала Лечева е мерила сили с руска състезателка. Моментът бил инфарктен, тъй като и двете се оказали с еднакъв брой точки, а талантливата българка в никакъв случай не искала да изпусне първото място.
„Първа стреля рускинята и по овациите на публиката разбрах, че е улучила десятката. За части от секундата поех въздух, прецелих се, натиснах спусъка и победих. Оказа се, че рускинята е с резултат 10,2, а аз с-10,5“, обяснява с вълнение Лечева.
Тя е категорична, че е реализиран състезател. Четири пъти е носител на световната купа, като признание за спортните и победи е и отличието „Почетен гражданин на Велико Търново“.
„Като се замисля за миналите години, ми се струва, че това е живот на друг човек. Не съжалявам за това време прекарано в строг режим, непрекъснати тренировки, усилен труд, без младежки купони и забавления. Дори и отрицателните емоции в спорта са много по-различни от тези в живота“, изтъква Лечева.
Тя не крие, че тренировъчните дни минавали тежко.
„Баща ми беше перфекционист и по очите му познавах какъв ще е денят. Не обичаше закъсненията и ако дръзнех да не се явя в точното време, следваха наказания. Няма да забравя как след едни контролни състезания, не успях да се класирам за балканско първенство. Баща ми се ядоса, заведе ме на стадиона посред зима и ме накара да направя бегом десет обиколки по неразринатите от снега писти. Мислех си, че след една-две обиколки, ще отмени наказанието, но той стоеше отстрани с хронометъра и не отстъпи. Друг негов треньорски способ бе да тренирам и през нощта. Вдигаше ме в 2 часа и отивахме на стрелбището като ми казваше: „Трябва да си подготвена и да реагираш светкавично по всяко време и при всякакви ситуации“, обяснява Лечева.
Успялата състезателка допълва, че спортната стрелба се е славела с изпитана и изключително добра методика за подготовка. Баща и непрекъснато четял и превеждал учебници, научни разработки, интересувал се от практиката на изявени американски, руски, немски школи по стрелба, от новите оръжия. Баща и изготвял и 4-годишен план за подготовка, в който всеки един ден бил разписан стриктно по часове.
„Майка ми ме виждаше само по празници и рядко в почивни дни. Обичах състезанията, но мразех тренировките. В моя спорт, където са важни стотни от милиметъра, от изключително значение са концентрацията и психическата устойчивост, а те също са резултат на тренировки и техники. До последно търсех рецепта за преодоляване на силния стрес, но това ставаше само с вътрешна нагласа. Баща ми ми даваше таблетка Витамин С и казваше: „Това е хапче за успокоение!“, споделя Лечева, която е сред българските спортни легенди.
Последният и изстрел бил през 2000 г.в Сидни. Там се оказала извън финала и била много разочарована от себе си.
„Така след 25-годишна състезателна дейност, казах: „Край!“. Затворих куфара с пушките и до днес не съм го отваряла. Баща ми често подхвърля: „Да беше сложила поне малко масло, за да не ръждясат!“, откровена е Лечева.
Същата година е призната за „Спортист на века“, а баща и получава отличие за най-добър треньор.
Жената с точното синьо око доверява, че държи медалите си в кашон.
„Баща ми води статистика и казва, че са над сто медала, купи отличия“, казва Весела Лечева.
Търновката и по време на състезателната си дейност, а и до днес поддържа контакти със състезателки и свои конкурентки от Америка, Русия, Германия, с които е мерила сили. Лечева сподели, че е готова да ги покани в България и да им покаже красивият старопрестолен Търновград.
Като незабравим спомен опитната стрелкиня пази и певческата си изява в дует с Веселин Маринов.
„Това беше предизвикателство и авантюра. Един ден звънна телефона и непознат мъжки глас каза: „Аз съм Веселин Маринов и съм носител на награда от „Златния Орфей“. Предлагам да направим дует“. Много се изненадах и обясних, че не мога да пея, а той заяви: „А аз пък мога!“. Така се озовах на запис в „Балкантон“. Той ме представи и ме остави в едно помещение да се разпявам. Бях толкова притеснена, че си казах: „Ами ако някой ме чуе?“, разказва с усмивка Лечева.
Така двамата подготвили песента „Ако ти си отидеш за миг“, с която са се изявявали на сцени в НДК, в Пловдив, Велико Търново и др. В крайна сметка се оказва, че това е единственият дует на Веселин Маринов.
Снимки-Веселина Ангелова и личен архив