Акушерките в България са 3500, а новородените до ноември на миналата година бебета- 60 760

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Акушерската грижа за майките и бебетата преди раждането и в следродовия период да стане държавна политика и да се развие както в напредналите европейски държави. Това е една от основните цели на Алианса на българските акушерки. Идеята сподели Антоанета Калушкова, заместник- председател на Алианса.
“В случай че се създадат условия за това,ще доведе до намаляване на преждевременните раждания и смъртността при родилките и децата”, казва специалистката.
Акушерките в България са 3500, а новородените до ноември на миналата година бебета са 60 760, което показва, че упражняващите тази професия са крайно недостатъчни.
„Броят на акушерките в България наистина е много малък за нужните на за цялата страна. Голяма част от тези акушерки са концентрирани в големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас и в периферията всъщност броят на акушерките остава малък“, споделя Калушкова.
По думите й, тенденцията е от години, от времето, когато стартира здравната реформа и когато постепенно започнали да намаляват акушерките.
“Акушерката е избутана от здравната система. Така няма възможност да се погрижат за родилката и за бебето й в предродилен период, така и след раждането, както е в много от страните по света”, коментира Калушкова.
От Алианса анализират причините за това професията вече да не е привлекателна. Освен ниското заплащане в бранша, много от завършващите тази специалност в седемте ВУЗ-а в страната, заминават за чужбина, за да се реализират пълноценно.
„Държавите, които имат добре развити икономики, залагат предимно на акушерската грижа. Има вече хиляди доказателства, че акушерската грижа при едни нормална бременност и раждане и послеродовия период, е от изключителна полза за физическото, психическото и емоционалното здраве, както на жената, така и на бебето”, уточнява Калушкова.
Тя допълва, че такава практика има в Англия, Франция, Германия, Скандинавските страни, и те съответно имат много ниски показатели по отношение на майчината и детска смъртност, както и по отношение на преждевременни раждания.
От Алианса на българските акушерки са имали многократни срещи с експерти на Министерство на здравеопазването и на НЗОК. Засега обаче те остават безрезултатни. За да се развие акушерската грижа, трябва да се промени законодателната база и да се създадат реални условия за практикуването й.
„Трябва да има политическа воля да се създаде акушерски стандарт, различен от този по Акушеро- гинекология. Да стане ясно, че лекарите и акушерките са партньори в грижата за бебетата и майките, за жените, за семействата изобщо, и в никой случай не са конкуренция. Оттам съответно да се работи в посока сключване на договори с касата, защото смятам, че е неетично и некоректно, една жена, ако си плаща редовно осигуровките, да си плаща на частно за тази услуга”, казва Антоанета Калушкова.
Ролята на Училищата за родители също е много голяма при практикуването на акушерска грижа и консултации за бъдещи и настоящи майки.
“За тези училища няма регламент няма контролиращи органи които да сертифицират или да контролират, тоест към днешна дата всеки, който иска може направи такова училище. В тези структури трябва да влизат екипи от най- различни специалисти – акушерки, психолог, кинезитерапевт, който води гимнастика за бременни, масажен терапевт и др.Вместо това напоследък масово в търговските центрове и молове се организират училища, но като маркетингови прояви на различни фирми за бебешки аксесоари и на медии”, изтъква Калушкова.
“Това е една практика, която се създаде преди години и всъщност се налага доста успешно, но това не е истинско – в публична среда, с микрофон, в молове. Бременността, раждането и кърменето са много лични и интимни събития и молът и кафенето не са най- подходящите да водим разговори с бъдещи или настоящи майки за това”, категорична е Калушкова.