Д.пс.Анета Мишева, специалист по медицинска психология и психотерапевт: Увеличават се случаите на невротични прояви-реакции на стрес, паник атаки, тревожност
Запазват над 80% от старите липи по “Мармарлийска”, засаждат и над 30 нови широколистни дървета
август 6, 2025
Модернизираха детска градина в Свищов с близо 2 млн.лева
август 7, 2025Д.пс.Анета Мишева, специалист по медицинска психология и психотерапевт: Увеличават се случаите на невротични прояви-реакции на стрес, паник атаки, тревожност
Като експерт, който провежда психологическо консултиране на лица, групи и общности, тя съветва, че няма универсална рецепта за лекуване на паник атаки
ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Увеличават се случаите на невротични прояви-реакции на стрес, паник атаки, тревожност. Засегнатите са предимно млади хора на възраст от 15 до 40 години. Наблюдава се сезонност като тези случаи се обострят предимно през лятото. Провокират се от жегата, от изправяне на личността пред свръх изискващи обстоятелства и др. Това споделя д.пс. Анета Мишева, която е специалист по медицинска психология и психотерапевт по позитивна и транскултурална психотерапия.
Тя обаче предупреждава, че не всички невротични симптоми са паник – атаки.
„Много често в кабинета идват хора, които сами са се насочили към тази диагноза – чели са в интернет, питали са AI, разпознали са симптомите в близки и познати. Напоследък са модерни групите за споделяне и различни инфлуенсърски активности“, казва Анета Мишева.
Тя обяснява, че човек има натрупан психологичен и социален опит, чрез който до този момент се е справял успешно. В различни ситуации-на стрес, натоварване, повишени изисквания обаче се налага реакция от нов тип. Именно този нов поглед, нова нагласа, нови умения липсват. Това води до развиване на невротична симптоматика. И в тези случаи на помощ идва психотерапевта.
„Няма как някой, който е преживял паник атаки, да влиза в ролята на „гуру“ и да предлага единна и универсална рецепта за справяне. Няма такава „универсална рецепта“ за лекуване на паник атаки по простата причина, че всеки е различен. Подготвеният специалист знае какво да търси и как да интервенира – спрямо симптомите, личностни особености и актуалната ситуация“, коментира Анета Мишева.
Като специалист, който провежда психологическо консултиране на лица, групи и общности тя посочва, че много хора поради личностните си особености, самота, недобри комуникативни умения си говорят с AI.
Но терапията в случая не е само общуване, говорене, разбиране, приемане.
„Лечението е комплексно, в зависимост от вида и тежестта. Подходяща е психологичната терапия от квалифицирани психотерапевти, както и включване на медицинска апаратура и медикаменти“, категорична е Анета Мишева.
Тя посочва, че паническите атаки имат внезапно начало с бурна вегетативна сомп¬то¬матика – сърцебиене, задух или учестено дишане, нещо го натиска, болки в гърдите, треперене, изтръпване; изпотяване, гадене, световъртеж, топли или студени вълни, неконтролируем страх, че ще умре, че ще полудее, че сърцето му спира. Провокира се от силен стрес, конфликти, претоварвания и трае около 10-15 мин., всеки следващ пристъп се появява като „гръм от ясно небе” и уж без конкретна причина. Симптомите засилват тревогата, а тя засилва симптомите и се получава т.н. омягьосан кръг. Паник атаките са възможност за адаптация, за развиване на друг мироглед и актуални способности.
„За Паническо разстройство говорим тогава, когато между паническите атаки пациентът е тревожен за поява на нов пристъп, с променя на ежедневното и личностното функциониране. За да избегне предстояща атака пациентът се затваря в себе си, не прави никакви усилия, не излиза от дома си“, изброява Анета Мишева.
По думите на психотерапевта причини за всичко това има. Едни и същи събития пораждат едно преживяване или различни събития атакуват едни и същи способности в ценностната система.
Дълго време на рационално ниво индивидът се опитва да се справи, натиквайки емоциите навътре.
„Страдащите не ги занимава дали и от какво съм болен, а да не взема да „пукна”. По природа са много емоционални, но са възпитани вторично- в ред, точност, постижения, отговорност…. Много са дейни, активни и продуктивни. За тях важи мотото: „Другите са ми по-важни от мен, за да ме харесат, одобрят, приемат”. При тези хора егото е закърняло, знаят си качествата, но не могат да ги отстояват, за да не наранят другия, да не го обидят. Така преглъщат емоциите си, често не ги и разпознават. На въпрос: „Какво почувства – гняв, яд, удовлетворение?“, те не могат да определят, блокирани са. Фокус в психологичната психотерапия е работа за разпознаването на емоциите, преработване на различно конфликтни теми и внасяне на перспективата за добрата доза егоизъм“, разкрива Анета Мишева.
Напоследък не по-рядко са и случаите на тревожност.
Мишева коментира, че това е емоционално състояние, при което се усеща несигурност и общо безпокойство-вследствие заплаха, която не е непосредствена и конкретна. Тревожността за разлика от страха няма конкретен обект. Съществува нормална адаптивна тревожност, при която личността мобилизира ресурси за предстоящо предизвикателство, докато при патологичната тревожност се нарушава личностното и социалното функциониране.
Психотерапевтът подчертава, че причини за появата са остри стресови събития, междуличностни конфликти и неблагоприятни житейски събития. Проявата им е емоционална, сомато-вегетативна и поведенческа – отлагане, отказ¬ва¬не, избягване, бягство.
„Често се сблъскваме и със случаи на Невроза. Тя е група от функционални психични разстройства, които включват стресови състояния, без халюцинации, и при които поведението не е извън социално приетите норми. Когато се влезе в социално събитие, се формира преживяване- индивидуално, неповторимо и уникално. В зависимост от натрупания психологичен опит (положителен или отрицателен), всичко изградено у дадената личност с първични и вторични способности, и механизмите на психологични защити, тя реагира или със справяне или с актуална симптоматика (функционално разстройство). Първопричината на това разстройство е преживяването от несправянето с конкретно събитие. Полезното на функционалното разстройство е, че дава време на индивида за решаване и справяне със ситуацията“, коментира Анета Мишева.
Тя говори и за други два проблема-Неврастенната невроза и Страховата невроза.
При неврастенната невроза се наблюдава бързо енергийно изчерпване на телесната и психическата издръжливост. При тези хора е валиден принципът „Капка по капка камък разбива“ като много дълго се сблъскват с един стресор – лошият шеф, пияният съпруг, болното дете. Това им коства поредна мобилизация, за да се справят, докато в един момент „клякат, когато стресора го няма“ – не могат да се хранят, да спят като това е изцяло вегетативни симптоматика.
“Терапията върви в посока на- „Имаш право да използваш времето само за теб, да направиш хубави неща само за теб, да си дадеш време“. Пациентите обикновено казват, че не са способни да правят и мислят за приятни неща, защото не могат да се хранят, да спят, което ни насочва към това, че страдащият все още психологически е в старата неактуална ситуация, въпреки че стресорът го няма. За стимулирането и въвеждането в новата ситуация е подходяща поговорката “Апетитът идва с яденето-когато човек прави приятни неща за себе си, дава възможност да дойдат и потребностите“, разкрива Анета Мишева.
Тя допълва, че страдащите от Страхова невроза пък се фокусират страха си в една конкретна ситуация като това няма общо с фобиите.
Обикновено такива пациенти парадират със страха си, защото имат несъзнателна потребност да удовлетворят нещо в интеракцията си при общуването с другите – помощ, внимание, подкрепа.
“Често близките на такъв човек се връзват на въдицата до момент, в който им писва – „Стегни се, нищо ти няма“. Това отново е интеракция от типа на страховата невроза. Пациентите си слугуват на страха, но могат да бъдат водени – напр. да бъдат вкарани в асансьор и да се возят, докато при фобиите се разгръща огромна вегетативни симптоматика с повишено RR, сърцебиене, идва им силата. Те по никакъв начин не могат да бъдат вкарани в асансьор – бият се, хапят, дращят. Обикновено болните обясняват поведението си с преживяване на предишни случки със страх, но това не е реалната причина за проблема”, казва в заключение Анета Мишева.
ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Занимавам се с журналистика от 28 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, култура, образование, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!
Свързани постове
юни 23, 2025
