При оповестяването на археологическата сензация, проучвателите споделиха, че има вероятност да бъде открит гробът на българския светец Роман Търновски

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Експедиция, ръководена от археолозите проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново откриха манастира на Св.Теодосий Търновски край старопрестолния град.

Уникалната находка излязла след като стартирало проучването на исихаска монашеска обител, свързана със св. Теодосий Търновски и ктиторството на цар Иван Александър. Проектът тръгнал като спасителни разкопки, защото районът е бил застрашен от свлачище и иманярски интервенции.

“Това е една от най-бляскавите църкви от Второто Българско царство. Тя е упомената в средновековните писмени извори от XIV в., но досега не беше установено точното й местоположение”, обясни проф.Хитко Вачев.

При разкопки западно от Велико Търново в местността Шушманец в землището на близкото с. Самоводене проучвателите попаднали на останки на средновековен храм, издигнат през XIV век. Архитектурно-стиловите му характеристики недвусмислено сочат, че той принадлежи към най-бляскавите образци на Търновската архитектурна школа от епохата на Второто българско царство.

“Стените на църквата, която е с размери 7,90 м. без абсидата, на 4,50 м., са изградени от прецизно издялани каменни блокчета и тухли. Фасадите са раздвижени от псевдоконструктивни ниши, горната част на които е увенчана с гирлянди керамопластични елементи в няколко цвята. Подпокривните корнизи са били украсени със специално изработени тухли тип „вълчи зъби“ и керамични елементи, които за пръв път се откриват в българските земи. От северната страна на църквата е била издигната засводена галерия, арките на която са се носели от каменни колони. Вътрешността на храма и галерията е била богато украсена със стенописи”, изброява проф.Хитко Вачев.

Той допълва, че олтарът на древната църква е отделен от останалата част посредством зидана олтарна преграда, която също е стенописана.

“Свързвайки резултатите от археологическите проучвания с данните от „Житието на Св. Теодосий Търновски“, написано от самия Вселенски патриарх Калист установихме, че разкритата църква е католиконът (б.р.основен храм) на манастира, чийто игумен е Св. Теодосий Търновски.

Теодосий Търновски е голям църковен реформатор, ерудит, учител на бъдещия търновски Св. Патриарх Евтимий. Той е идеологът на исихазма, който по своята същност е форма на християнски мистицизъм, степен на свързване с Бога.

Тя се постига чрез въздържание, смирение, пост и молитва като по този начин се възстановява връзката с него”, разказва проф.Вачев.

Теодосий Търновски е инициаторът на свикването на църковен събор през 1355 г. срещу еретическите учения на т.нар. варлаамити и адамити. Той е главният обвинител срещу тях и съборът завършва с пълна победа над еретиците. През 1359 г. църковният деец отново е в основата на победата на православието на антиеврейския събор в Търново.

Близките връзки между видния исихаст и българския цар Иван Александър (1331-1371 г.) имат за резултат издигането на монашеска обител в близост до старопрестолния град.

“В житието на Св. Теодосий Търновски е отбелязано, че царят и приближените му боляри не само са ктитори на строежа, но и лично, макар и символично участват в строежа на църквата и килиите около нея. В произведението се посочва, че царят носи в дрехата си пясък за строежа от близката река.

Упоменатото разстояние от реката до новостроящия храм е три поприща (б.р.средновековна мярка за разстояние равна на 185 м), което прави 555 м. Измервайки със съвременни средства това разстояние установихме, че то напълно съвпада с това, отбелязано в писмения извор”, споделят археолозите.

По думите на проф.Хитко Вачев друго важно потвърждение, че това е църквата на манастира на Св. Теодосий Търновски – се явява фактът, че в „Житието“ изрично и единствено спрямо други писмени извори за строеж на храмове е записано, че цар Иван Александър издига за видния исихаст „красива църква“.

“Това определение кореспондира с разкритите при проучванията архитектурни останки на храма”, посочва проф.Вачев.

При разкопките са открити архитектурни детайли-арки и галерии, стенописи от 14 век.

Пред проучвателския екип стоят редица предизвикателства свързани с бъдещите археологически изследвания. Освен пълното разкриване на храма и принадлежащите сгради на манастира съществува реална възможност да бъде открит гробът, в който е погребан един български светец.

“Става дума за сподвижника на Св. Теодосий Търновски и игумен на манастира Роман Търновски. За него в „Житието“ е отбелязано, че след като приключва земния си път, монасите от обителта го погребват като свой отец. Св. Роман Търновски е канонизиран и паметта му се чества на 17 февруари.

Установеното местоположение на новоразкрития средновековен манастир и наличието в близост до него на други монашески обители поставя на дневен ред въпроса къде се намира упоменатата в писмените извори от епохата „Търновска Света гора“.

“Установеното местоположение на новоразкрития средновековен манастир и наличието в близост до него други монашески обители поставя на дневен ред въпроса къде се намира упоменатата в писмените извори от епохата Търновска Света гора”, заяви проф.Вачев.

Той припомни, че в региона на новооткрития манастир са още манастирите „Света Троица”, „Преображенският манастир”, т.нар. Стар Преображенски манастир, което води до версията че Търновската Света гора е именно тук, а не на хълма Света гора във Велико Търново. Ученият е категоричен, че е време да бъдат преосмислени някои исторически постулати и се надява това откритие да намери своето достойно място в съвременната българска археология.

“Откритите стенописни останки са консервирани от доц. д-р Пламен Събев, а архитектурните детайли от Руен Хаджиниколов. Имаме основание да твърдим, че манастирът е продължил да функционира до края на XVIII век. За това свидетелства открита каса за отливки, в която се пълни с формовъчна смес и това пособие се е ползвало от прочутите врачански златари през XVIII век. Открихме и бронзов средновековен кръст от XIV век, който е висял върху хоросите /б.р.полюлеи/, както и лъжица за причастие”, разкри проф.Хитко Вачев.

“Проучванията на манастирския комплекс станаха възможни благодарение на средства отпуснати от Община Велико Търново и десет дарители. Заради това искам да поканя кмета на Велико търново Даниел Панов да стане патрон на проучванията, защото той ми повярва и подкрепи изследванията. Надявам се великотърновският митрополит Григорий да благослови това начинание, защото то е в прослава на Българската православна църква”, изтъкна проф.Хитко Вачев и благодари на директора на Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Иван Църов за логистичната подкрепа.

Следва полева консервация на уникалния обект, който ще бъде заграден и ще се следи за иманярски набези.

В следващия сезон освен гроба на българския светец, ще се търси и мистериозната пещера на Св.Теотосий Търновски. Мястото, където се намира уникалният археологически обект навремето е било стопанисвано от Държавния резерв и Стопанско обединение “Петрол” и в района са били позиционирани цистерните на базата.

“Има подземни галерии, до които на този етап нямаме достъп, но предполагаме, че там е и въпросната пещера”, обясни проф.Вачев.

Снимки-авторът