Д-р Ценка Цанова, съръководител на проучванията на обекта: Обитателите на дряновската пещера имат генетичен принос към съвременните източни азиатци и месното население на Америка

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Учени представят първия цялостен анализ на каменните сечива на древните Homo sapiens от новите археологически разкопки в пещерата „Бачо Киро“ край Дряновския манастир. Пособията са изработени предимно от кремък и са дело на първите Homo sapiens заселили пещерата преди около 45 000 г. Това съобщи д-р Ценка Цанова, съръководител на проучванията.

„През 2020 г. за първи път бяха публикувани данни от разкопките на обекта, провели се от 2015 до 2021 година. Публикацията на международния екип от учени съобщи за открити човешки останки от най-древните Homo sapiens в сигурен археологически контекст с многобройни кремъчни и костни сечива и останки от ловната плячка- животински кости. Сега сме свидетели на нова публикация в научното издание PLOS ONE“, посочва д-р Цанова.

Тя споделя, че разселването на Homo sapiens в Европа започва преди около 45 000 години и бележи началото на процес, който обхваща не само почти цяла Евразия, но и отдалечени региони като Австралия и, на по-късен етап, Америка. В този период Homo sapiens се адаптират към различни климатични пояси – от суровите студове на Севера до тропическите горещини – демонстрирайки изключителна приспособимост. По време на разселването си Homo sapiens заместват всички предходни човешки видове, включително неандерталците в Европа и Западна Азия, както и денисовците в Сибир и Източна Азия. Неандерталците, които са еволюирали и обитават Европа от преди 400 000 г., биват заменени от Homo sapiens, като двата вида съжителстват за няколко хиляди години като преди около 40 000 г. изчезват и последните неандерталци.

Доказателствата за първоначално присъствие на Homo sapiens в пещерата „Бачо Киро“ са от 45 000 г., които са установени чрез директно датиране на човешките останки на 4 индивида. Древните модерни хора от пещерата „Бачо Киро“ са познавали целия регион, включително района около Черно море, поречието на Дунав и вероятно територии южно от Стара планина и Родопите. Това става ясно от кремъчните суровини, които те са донасяли от различни находища като Разград и Никопол. Те са носили и готови продукти – пластини и по-масивни отломъци, които са използвали в пещерата за изработка на инструменти, дрехи, накити и други сечива от кост. Последните археозоологични изследвания показват също, че древните хора са събирали пещерни мечки, които не са се събудили след хибернация.

„Всички обекти са като част от един пъзел. Най-интересно е когато открием човешки останки в пласт, в който са запазени сечива, ловната плячка и разкриваме как тя е била транжирана и по какъв начин експлоатирана. Как тези животински кости понякога са били използвани за изработка на сечива и украшения, за палене и поддържане на огън в сурови климатични условия. Чрез изотопните анализи които се прилагат върху зъби на тревопасни животни пък установяваме какъв е бил климатът. Има обекти от този период, в които намираме само сечива, но липсват човешки кости и не знаем кой ги е направил-модерният човек или неандерталецът. В някои случаи установяваме, че в края на дните си неандерталецът достига до технология, която е подобна на тази на съжителстващите им модерни хора. От това правим извода, че неандерталците не са били с по-бавно темпо на развитие. Вече се знае, че ние имаме между 2 и 4 процента неандерталски гени. Това означава, че неандерталецът е допринесъл за нашата еволюция и адаптация към по-студения климат, а денисовските гени най-вероятно към овладяване на по-високи места за живеене“, коментира д-р Ценка Цанова.

По думите и останките от Хомо сапиенс в дряновската пещера потвърждават, че кръстосването с неандерталците е станало в този район не далеч във времето. Екипът по палеогенетика, ръководен от проф. Сванте Пеебо, с водещ изследовател д-р Матея Хайдиняк установяват, че всеки индивид, открит в пещерата „Бачо Киро“ е имал неандерталски прародител преди около 5-6 поколения. Чрез сравнение на геномите на древните модерни хора от пещерата „Бачо Киро“ с геномите на по-късни популации в Европа и Азия, се оказва, че групата от дряновската пещера има генетичен принос към съвременните източни азиатци и месното население на Америка. Хибридизацията вероятно е допринесла за повишената приспособимост на Homo sapiens, като е въвела нови гени, които са помогнали за по-добрата адаптация към различни среди и условия. Този период на интензивно взаимодействие между видовете е съпътстван и от значителни културни и технологични иновации, като създаването на по-сложни сечива, изкуство и лични украшения, което затвърждава доминиращата роля на Homo sapiens като вид.

„Разселването на Homo sapiens в Евразия през късния плейстоцен и по-специално през началото на късния палеолит, се характеризира с важни технологични и поведенчески изменения, известни сред специалистите като култура “Начален късен палеолит”. Пещерата „Бачо Киро“ в Северна България е ключов обект за изучаването на този феномен. Новоразкритите кремъчни ансамбли, датирани с радиовъглерод на възраст между 45,040 и 43,280 cal BP, са свързани с дейностите на Homo sapiens и включват над две хиляди каменни артефакта. Тези артефакти, основно от пласт I в сектор Ниша 1, са открити сред разнообразни фаунистични останки, човешки фосили, пробити висулки от животински зъби и седименти с високо органично съдържание. В седиментите дори са запазени ДНК на плячката, донесена от хората, както и на самите хора, които са я транжирали и обработвали“, изтъква д-р Цанова.

Изследователите са разкрили още технологичните аспекти на каменните сечива, като е анализиран произхода на суровините, производството на заготовки (пластини), процесите на изработка и фрагментация на инструменти на място в пещерата. Използвани са петрографски методи за идентификация на кремъчни суровини и други видове скали. В изследването е приложен подходът на производствената верига, за да се направи технологически и типологически анализ на кремъчните сечива, което позволява реконструкция на тяхната икономика и интензивност на обработка и употреба. Един от основните акценти на изследването е върху технологията и техниката за изработка на пластини, които са част от техническата система, развита от човека в този период. Целта на тези иновации е била по-ефективна адаптация към околната среда и оптимално използване на природните ресурси, характерни за епохата.

Анализът на суровините разкрива наличието на долнокредни кремъци добити и донесени от Лудогорието и горнокредни кремъци от Дунавския регион (Никопол), съответно на разстояние около 190 км и 130 км от пещерата „Бачо Киро“. Тези резултати са доказателство за дълги дистанции на мобилност и транспорт на кремъчни сечива. Технологията за производство на пластини на Homo sapiens се различава съществено от технологията и инструментите на предходните обитатели на пещерата- неандерталците. Систематичната фрагментация и техники на преработка и преоформяне на кремъчните сечива, свидетелстват за динамичната и адаптивна каменна икономика, която вероятно е следствие от отдалечените източници на висококачествен кремък.
„Началният късен палеолит от пещерата „Бачо Киро“ е най-богат на археологически данни и най- точно датиран досега в Европа. Той представлява нова култура с иновации в изработването на каменни сечива и нов набор поведенчески практики, включително изработка на персонални украшения, които значително се различават от тези на неандерталците, познати до този момент“ казва водещият изследовател д-р Ценка Цанова.

Тя подчертава, че палеолитният проект, свързан с разкопките в пещерата „Бачо Киро“ край Дряново, е приключил през 2021 г., но анализите и публикациите продължават. Сега предстои и консервация и реставрация на обекта. Пещерата „Бачо Киро“ е ключов обект в Евразия, свързан с първоначалното разселване на Homo sapiens (модерен човек) и заместването на предходните човешки видове като неандерталците в Европа и денисовците в Азия. Това разселване започва преди около 46-45 хиляди години, а най-подробните данни са получени от пещерата „Бачо Киро“.

Д-р Ценка Цанова като съръководител на разкопките заедно с доц. д-р Николай Сираков и доц. д-р Свобода Сиракова от Националния археологически институт с музей, споделя за предстоящите дейности. Сега се водят преговори за консервация и реставрация на обекта с новия секретар на Туристическото дружество „Бачо Киро“ в Дряново Митко Сираков и Историческия музей в Дряново. Д-р Цанова е координирала научните екипи и отговаряла за организацията на разкопките, включително предоставянето на специализирана апаратура, научен екип и логистика с международни специалисти. Проектът включва интердисциплинарни изследвания, провеждани от екип от над 30 учени.

„Искаме обектът да бъде експониран така, че да е удобно за туристите и да могат с интерес да научават за старокамената епоха и тогавашните обитатели на пещерата. Ще направим отводнителен канал, за да не се пълни с вода останалото празно пространство след проучването. В Ниша 1 профилът ще бъде укрепен и ще бъде поставено платно с принтирано 3D изображение на стратиграфията и мястото, където са открити повечето находки и човешките останки“, споделя Цанова. Основният сектор ще бъде укрепен със геотекстил и специална мрежа. Туристическото дружество, което стопанисва пещерата ще предоставят витрини, където ще се изложат 3D модели на по-атрактивтите находки, които се съхраняват в Историческия музей в Дряново. Биха могли да се използват холограми и мултимедия” , разкрива д-р Ценка Цанова.

Тя добавя, че предстои подготовка на проект и кандидатстване за финансиране. За консервацията и реставрацията на обекта ще са необходими първоначално около 10 000 лева.

„Освен това сме в процес на организация на международна научна конференция през идната година“, добавя д-р Цанова. Археолози които разкопават и изследват обекти с подобна култура т.нар. Начален късен палеолит ще проследят пътищата на разселването на Homo sapiens и специфичната каменна технология и култура от този период. Откъде е тръгнал древният човек и къде точно има данни за специфичната му каменна технология от този период- от днешните земи на Саудитска Арабия, Израел, Анатолия и към Балканите“, посочи д-р Цанова. По думите ѝ разкопките реално са приключили, въпреки, че има довършителни работи и предстоят още публикации. До момента в престижни научни издания като Нейчър, Нейчър Еколоджи анд Еволюшън, Сайънс Адвансес- на англ. и др. са публикувани материали, свързани с човешките останки, резултатите от ДНК анализи на костите, но предстои и още една още по-подробна публикация за палеогенетиката на Хомо сапиенс. Д-р Ценка Цанова е изследвала археологически колекции от старокаменната епоха и периода на появата на Хомо сапиепс в различни места по света. Тя е категорична, че всеки археологически обект е интересен и уникален сам по себе си. На въпрос ако се продължат разкопките в пещерата край Дряново какви открития очакват учените, д-р Ценка Цанова е убедена, че ще бъдат открити подобни артефакти, може би в по-голямо количество и по-добре запазени.

Д-р Ценка Цанова е учен с изключително богата и интересна професионална кариера. Среща се с нейните учители от палеолитната изследователска група в Нов български университет и от 1996 г. участва в разкопки, в пещера „Козарника“. През 2000 г. печели конкурс и стипендия от френското правителство чрез Френския културен институт за втора магистратура във Франция. Проф. Жан-Жак Юблен- палеоантрополог, който бе директор на проекта от страна на Макс Планк Институт, Лайпциг е бил и нейн преподавател в Университета Бордо през 2001 г. Там проф. Юблен води едни от най-интересните лекции по антропология, специализирани в контактите между неандерталците и първите модерни хора. От тогава произтича и интересът към тази тематика за д-р Цанова, която решава, че това ще бъде перспективна тема за докторат и за бъдещи изследвания в България. Акцентът е върху каменните технологии на последните неандерталци и първите Homo sapiens. Д-р Цанова се насочва към конкретни археологически колекции, които се отнасят към прехода от среден към късен палеолит (50 000 до 35 000 г. пр. сега). Въпросите, които я вълнуват са защо изчезват неандерталците, кое позволява на Homo sapiens да се разпространи из целия свят, как се променят каменните технологии за изработка на инструменти и оръжия под влиянието на променящата се околна среда, икономиката на каменните суровини и техния добив, имало ли е съжителство между двата вида и може ли да то бъде открито и доказано с факти? Д-р Цанова е изследвала кремъчни колекции от Иран, Израел, Южна Африка. В Чикаго е изследвала стари френски колекции, както и такива от полуострова Синай, които все още не са публикувани. В момента д-р Цанова работи по европейски проект в Болоня, Италия, който е свързан с изследването на къснопалеолитни каменни колекции от Централна Европа. Проектът се реализира съвместно в рамките на международен екип под ръководството на проф. Сара Таламо, която усъвършенства метода за радиовъглеродно датиране.