Станимир Стоянов, председател на Съюза на енолозите в България: “Заради горещото и сухо лято всички сортове грозде узряха едновременно и беритбата започна с 2-3 седмици по-рано”

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Винопроизводители от Великотърновска област са се захванали сериозно с възраждането на старите български сортове грозде. Сред тях са “Гъмза”, “Широка мелнишка лоза”, някои по-нетрадиционни като “Шефка”, “Букет”, “Кокорко” и др. Това гарантира обогатяване на асортимента от вина.

В региона има около десетина сериозни винопроизводители, а лозарските стопанства са малко повече. Това споделя Станимир Стоянов, който е председател на Регионалната лозаро-винарска камара- Мизия, производствен директор на „Ловико Лозари”, инженер-технолог и консултант. Той е и създател на Винен декустационен център на Самоводската чаршия във Велико Търново.

“Като продължение на стремежа за производство на вина от местни сортове, работим и за създаването на родни щамове дрожди. Досега са използвани вносни дрожди. В момента наблягаме на селектирането на дрожди от местните лозови масиви като идеята е да произвеждаме вина от Великотърновския регион и така да се засили идентичността и сортовата стилистика на продукцията. Винопроизводителите от региона си партнираме заедно с Университета по хранителни технологии в Пловдив. Развитието на този проект ще продължи още около година, докато се сдобием с краен резултат, а именно селектирани дрожди, които родният бизнес да използва при производството на български вина”, разкрива Станимир Стоянов.

Той обяснява, че процесът по селектирането на дрожди се състои във вземане на проби от лозовите масиви, пренасянето им в стерилни контейнери в лабораториите на Университета по хранителни технологии в Пловдив. При изследванията там се определят характеристиките на плодовете и обособяване на най-добрите щамове, които да бъдат използване занапред във винопроизводството.

Специалистът споделя и за предизвикателствата, пред които са изправени представителите на бранша заради климатичните промени.

“Свидетели сме на много странен гроздобер, който не се е случвал през последните 20 години. Заради горещото и сухо лято, вегетацията на лозите протече изключително бързо. Реално беритбата започна в края на юли-началото на август, което е 2-3 седмици по-рано от обичайното”, подчертава Стоянов.

Той допълва, че всички тези фактори, свързани със спецификата на климата неминуемо са се отразили върху качеството и характеристиките на реколтата.

“През зимата нямаше форсмажорни обстоятелства като например измръзвания. В началото на лятото пък удариха локални градушки, които поразиха някои масиви. Жегата и липсата на дъжд се отрази зле на гроздето. Реколтата като количество не е много. Плодът е с малки зърна, нисък рандеман, високо захарно съдържание. Всичко това води до висок процент на алкохол, дисбалансирани вина и доста работа в избите, за да се добие добро качество на гроздовия еликсир”, коментира Станимир Стоянов.

Той уточнява, че в момента приключва брането на белите сортове, което е изключително необичайно. Червените сортове като например “Мерло”, също много бързо са натрупали захарно съдържание и много трудно се работи с тях. Единствено във Варненския регион, гроздето е с малко по-добри характеристики.

“Друга изненада тази година бе и това, че всички сортове грозде узряха едновременно и това се оказа голямо предизвикателство при брането и за прибирането им в избите”, посочва експертът.

По думите на Станимир Стоянов в бранша има сериозен “глад” за работна ръка както за бране, така и за други дейности. Оказва се, че заплащането на сезонните работници не е достатъчен стимул повече хора да се ангажират с тази дейност. Напоследък се обсъждат и идеи за внос на работна ръка от чужбина.

“По-скоро голяма част от гроздопроизводителите залагат на механизацията, която да замени човешкия фактор. Комбайните за бране на грозде обаче са скъпа инвестиция и това могат да си го позволят единствено собствениците на по-големите лозови масиви”, споделя Стоянов.

Той информира, че се обсъждат промени в Закона за виното и спиртните напитки. Новият момент в тази сфера е въвеждането на Наредба №5 за стоките с висок фискален риск, която третира и производството на грозде. Така всички гроздопроизводители са длъжни да уведомяват НАП при превозването на продукцията от лозовите масиви до преработвателните предприятия. Освен това според Наредбата има конкретни изисквания кога това трябва да се случи. Доста фермери срещат затруднения при подаването на документи и информация по електронен път.

“Пазарът на вина у нас е сложен. Виното не е стока от първа необходимост и в условия на финансова криза, трудно се продава. Освен това работим и в условията на конкуренция с производителите от Европа, тъй като сме единен пазар. Голяма част от продажбите са чрез големите търговски вериги, които предлагат и вносни вина. Затова българските винари се стремят да са на ниво и да намерят баланс между цена и качество на продукцията си”, категоричен е Стоянов.

Той не крие, че големият проблем на българското вино е неговият маркетинг и представяне.

“Имаме доста добри вина, които като качество са на световно ниво. Трябва обаче да се научим да представяме нашите напитки и те да станат разпознаваеми и международния потребител да ги търси. За съжаление през годините загубихме доста голяма част от традиционните пазари като Англия, Германия и др. Сега 70-80 % от избите в България предлагат вината си предимно на вътрешния пазар”, разкрива още Станимир Стоянов.