Пред препълнена зала в Столична библиотека от свои почитатели и ценители на древната българска история, Павел Серафимов представи беседата си „Тракийските богове и култовете, запазени до ново време“ и отговори на десетки въпроси на присъстващите. Изследователят представи тълкуването на имената на боговете от тракийския пантеон на български език от учени и анонсира и темите в най- новата си книга, която ще излезе през есента и ще съдържа много нови факти от историята на траките.

Още в началото на лекцията си Серафимов припомни, че у нас са съхранени хилядолетните култове на траките, вече са трансформирани в празници на християнски светии – връзката на тракийското божество Херос със Свети Георги, Дионис- Св. Трифон Зарезан, Зевс- Свети Илия, Бендида- Света Марина и др, както и обичаи като лазаруване, зарязване на лозите, сурвакане, кукерски игри, русалии, Еньовден и др. „В Родопите е запазен култът към Пан. Официално е гръцко божество, но явно не е, защото името му няма обяснение на гръцки език. Пан означава буквално „пазител“, като коренът „па“/ „пазя“ може да се открие и в думата „стопан“ . Борис Илиев е писал за култа към Земела, майката на Дионис, като той е запазен в Североизточна България. Дионис- всеки знае че Трифон Зарезен е ехо от култа към Дионис.

Именно тези запазени култове по нашите земи карат Евгений Теодоров да заяви, че ние, българите, се явяваме наследници на една от най-древните култури на човечеството. Искам да обърна внимание на имената на боговете от тракийския пантеон, които са изтълкувани от различни лингвисти, като при тълкуването е използвана българска дума. Някои от тях предпочитат да използват термина „старославянски“, други – „старочерковно славянски“ има и такива, които използват правилния термин „старобългарски“, обясни Павел Серафимов. Той представи тълкуването на имената на различни тракийски богове. „ Името на бог Атис присъства във фригийската и старогръцката митология, но той се среща и в Тракия. В санскритския език има дума „ати“ , която означава майка, „ата“ – родител, на етруски също означава майка или баба. Древната форма на старобългарската дума отьць – отец (баща), е атикь, атисъ. Тракийският бог Дарзалас е бил велико божество и защитник на град Одесос. Учените обясняват етимологията на думата със старобългарския глагол „държати“ – самодържец.

очевидна е връзката с думата „Бог“ и тракийското божество на небето и слънцето Багос/ Багайос, обясни още изследователят. „ Хера е богинята на пролетта, според Вилхелм Томашек, по-правилното й произнасяне е „ера“, като той открива и връзка с общославянската дума „яро“ . Нашата диалектна дума „ера“ означава „мараня, зной“, – затоплянето на времето с идването на пролетта. Според руския филолог и лингвист Юрий Откупщиков, от основния пантеон на гърците с 12-те олимпийските богове, единствено само Зевс е дума със старогръцки произход.“ Серафимов даде още примери с имената на тракийските богове като името на бог Добрат, което присъства на един паметник в Панония от II век. „Различни учени тълкуват името му, като един от тях е Кудрявцев. Това е типично българско име, дори словообразуването е характерно за прилагателни думи в нашия език, с наставката „ат“- космат, брадат, хвъркат и др. Да разгледаме и древния култ към Кабирите на остров Самотраки. Според Ерик Бернигер, може да се открие връзка на името на тези божества със старинната дума „кобъ“, „коба“ – съдба, участ, /прокоба или означава „тези, които коват бъдещето, съдбата“. Изследователят даде пример и с името на бог Мазеос, който лингвисти свързват глагола „мазати“ – мажа, измазвам, оформям нещо с глина и със сакралните вярвания, че човекът е бил създаден от глина.

И оттук – Бог творец. Серафимов направи още връзката на Бог Сабазий/ Сабадий със старобългарското прилагателно име „свободен“, което например в старогръцкия език е съвсем различно – ελευθερία · ελεύθερο. Според акад. Владимир Георгиев пък, произходът на името на бог Керсула може да се свърже с керсула-черничъ, чер. Напълно съхранена е връзката с произхода на името на бог Мундру със старобългарската дума мѫдръ –мъдър и др. Лекторът представи и имена с теофорен характер, запазени в съвременния ни език, при които категорично липсва връзка с тюркските езици, а се открива влияние от езика на тракийските ни предшественици. „Това са имена, вдъхновени от име на някакво божество. Но нямаме имена, вдъхновени от тюркски божества – Тангри, Тенгри, Тингриана или под. Но ще ви изброя български лични имена с теофорен характер – Богой, Бистрю, Деню, Желан, Златан, Млад, Сава, Перкос, Йерей и др. И за да се запазят много време в именната ни система, означава, че голяма част от българското население е с тракийски корени“, обобщи той.

Павел Серафимов маркира и темите от книгата, която завършва и която издателство „Атеа“ ще отпечата през есента. „В нея разглеждам биографиите на Орфей и Залмоксис и ролята им за древногръцката култура, имената на 12 тракийски музикални инструменти, наименования на 12 танци и имена на тракийски песни. Повечето от вас смятат думата „китара“ за заемка в нашия език, това изглежда да е старогръцка дума, тя обаче е заета от нашите деди, фактически при нас думата е презаета. Наименованието е за древната лира, използвана от Орфей, първоначално е била само с 4 струни и заради това възниква назнавието „китара“, защото в нашата древна реч „четири“ е звучало като „кетири“ или „кеторо“, и колкото и странно да изглежда, нашите деди са тези, които са дали името на инструмента, и гърците са го заели.

След време инструментът се модифицира с повече струни и с различна форма, но името му остава. Разглеждам и шест имена на тракийски песни – някои от тях са траурни песни, други са изпълнявани от земеделци по време на обреди за измолване на дъжд, имената им са от древността, но имат паралели в ново време, като разбира се, името е леко променено“. Павел Серафимов отговори и на многобройните въпроси на присъстващите – за произхода на имената „българи“ и „България“, каква е връзката на траките с древен Египет и някои египетски династии, за името пеласги, за произхода на името на бога на ветровете Борей, за тракийското влияние върху народите на Азия и др. Беседата бе последвана от много въпроси, като срещата продължи близо 3 часа, а почитателите на Серафимов успяха да разговарят лично с него и да получат автограф.