ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Археолози откриха череп на кон, нож с костена дръжка и наземно жилище със солидни дървени греди на над 8 века в подножието на средновековната крепост Ряховец край Горна Оряховица.
При рекултивация на сметището в покрайнините на железничарския град през 2021 г. бе разкрит древен некропол, чието проучване продължи и през това лято.
„Ценните находки излязоха в последния ден от третия археологически сезон в подножието на крепостта. По време на 16-дневния период на проучване на обекта попаднахме на нови три жилища, две ями и няколко каменни структури, които са странни и при заснемане от въздух се вижда, че са на еднакво разстояние от 2,80 метра. Ясно личи, че чертаят линия като е възможно това да е вид ограда, но засега това е само хипотеза“, сподели ръководителят на археологическата експедиция Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
„Оказа се, че под последния ред камъни на дъното и се появи напълно запазен череп на кон. Такъв вид костни останки се откриват сравнително рядко. Конят е тясно свързан с номадската култура. Затова в погребения, свързани с тези късни номади, се намират останки от коне-черепи, кости и дори т.нар.конски чучела, които символизират погребения на кон. Това животно е било издигнато в култ по онова време“, разяснява Илиян Петракиев.
Находката представлява сериозен интерес и от Историческия музей в Горна Оряховица искат да я включат в своя експозиция. Заради това на 15 август на обекта пристигна реставраторът Руен Хаджиниколов от Лабораторията към Регионалния исторически музей във Велико Търново. С негова помощ черепът на място беше укрепен и изваден. Преди да попадне в музейна среда обаче предстои да му бъдат направени съответните лабораторни анализи.
„Същия ден, в който открихме конския череп, в последния квадрат, който отворихме през този сезон на обекта, попаднахме на жилище, което в последствие е било запълнено от дебел пласт пепел и въглени. Там открихме нож с перфектно запазена костена дръжка. Той също ще бъде пренесен в лаборатория за реставрация и консервация“, обяви ръководителят на археологическата експедиция.
Илиян Петракиев е категоричен, че за да се определи от какво животно е костта, е необходимо да се направят анализи на колагена, който се съдържа в материала.
„Проведохме разговори с колега специалист, който работи в Берлин и евентуално там ще бъде извършено изследване на костената дръжка, но първо ще потърсим възможности за такъв анализ в България“, уточни Петракиев.
„Когато започнахме да ги разчистваме, за да ги заснемем, се оказа, че са с широчина от над 20 сантиметра и въпреки, че има овъгляване, са добре запазени. Свързахме се с Димитър Димитров, специалист от Института за гората към Българската академия на науките. Тези дни той ще дойде на обекта, за да вземе проби от тези греди за дендрохронология“, посочи Илиян Петракиев.
За да бъдат направени анализите, археолозите мокрят дървените останки и ги покриват с памучно платно. Идеята е експертът да успее да среже дървената греда, както е в земята, за да се изясни от какъв растителен вид е, на колко години е било дървото, как е обработвано от древните майстори.