ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

-Господин Евтимов, малко или много Вие имате досег в някои сектори и на икономическия и стопански живот в страната и в частност в община Велико Търново, както и до бизнеса. От държавната администрация настояват за увеличение на заплатите, някои с 10%, други искат 30%. Каква е ситуацията в частния сектор?

– Нека започнем първо с държавната администрация, като лице и поведение на самата държава. Имам предвид държавата като институции, като управление. Споделям мнението за ниските заплати в държавната администрация. Виждаме в нея едно кастово разделение – едни хора на високи длъжности с високи заплати и други, наистина за окайване. Само че, аз също съм от тези, които смятат, че най-лошото качество е това, да будиш за себе си чувството на съжаление в другите, а втората част от администрацията си изгради именно такъв образ – да бъдат съжалявани, но и ненавиждани едновременно. Но не са виновни хората. Тук обаче, ще ми позволите да посоча, че не цялата администрация е такава. В нея има наистина хора с чест, професионализъм, умения. Стават обаче застрашително по-малко с всеки изминал ден. Защо държавната ни администрация е такава? Вината е на самата държава. Имаме абсолютно раздута по численост администрация. Тя е такава заради социална политика. За да няма висока безработица, ние поддържаме заетост чрез държавни служби. Съответно и възнагражденията са равни на социални помощи. Това е истината. Държавата трябва да остави само тази част от административния персонал, която е наистина нужна. Тя трябва да е с високо възнаграждение, на първо място за да се пресече корупцията в нея. На следващо място за собствено спокойствие – едва ли се чувства значим на държавна служба човек, който е разпределил времето си от датата на аванса до заплатата. От друга страна, за тази позиция и заплата да се изискват изключителни професионални умения. Ще ме попитате а останалите. Тук е мястото на частния сектор. Само че, частния сектор също не е социална институция, той от своя страна също може да дава възнаграждения и то по-високи от тези на държавна служба, но съответно също ще изисква професионализъм в работата. Ето така и производителността на труда ще се повиши едновременно с възнагражденията. Конкуренцията и на пазара на труда ще е реална.

-Посочете проблемите, които Вие като адвокат и политолог виждате за бизнеса.

-Най-голям проблем е, че държавата не е като държава. Няма проблем на бизнеса, на икономиката, на стопанския оборот, който да не произлиза от нея. Вижте, бизнесът не иска да получава помощи от държавата за ел. енергия, газ и т.н. и да е зависим от нея по този начин. Той иска да работи, да произвежда. Оплакваме се непрекъснато за качеството на стоките, на услугите. Така е. Държавата създава това ненормално състояние, в което бизнесът се чуди как да оцелее и от там идва и деформацията в това, което произвежда и ни предлага. Пример, вместо да направи нормална бизнес среда, в която бизнесът да се развива, да носи голяма добавена стойност и от там и високи възнаграждения, държавата определя минималната работна заплата, чрез която гарантира минимални социални подаяния на работещите. От както съм в частния бизнес, категорично съм убеден и аз самият, че няма нищо по-добро от дясната социална политика. Какво ще рече това? Неограничен таван за доходите на работещите, спрямо техните умения, професионални възможности и т.н. Ако в моята фирма например, работи в една благоприятна среда от гледна точка на бизнес-климат, то аз ще се стремя да привлека, чрез високи заплати най-способните за това работници. Конкуренцията и на пазара на труда ще е значителна. Производителността и качеството са високи – трудовите възнаграждения също. Интересът и на работодателя и на работниците ще е един и същ. Това е доказаната политика на християндемокрацията и консервативната идеология в много от най-напредналите държави. Разбира се, отчисленията под формата на данъци и осигуровки дават висок приход и в непроизводствената сфера – образование, здравеопазване и т.н. У нас е точно обратното, което води до ниски заплати и до нежелание да се плащат данъци. Вината е изцяло и единствено на държавата.

-Какво предлагате да се направи?

-На първо място да се създаде нормална среда за развитие на бизнеса. Казвам го директно. Нека започнем от промени в законодателството. Премахване на всичко неефективно от него, което само спъва и пречи. Пример – административните производства, да се премахне от тях т. нар. „мълчалив отказ“. Какво значи това в закона, най-вече в Административнопроцесуалния кодекс?! Пак ще дам пример. Да кажем издаване на лиценз. Държавният служител, този, за който говорихме преди малко, се мотае и не прави нищо в указаното му време да издаде или откаже издаването на лиценза. Срокът изтича и това се тълкува от закона като мълчалив отказ. Пълно безумие, извинявайте за определението. Аз обжалвам този мълчалив отказ, съдът дава указания на държавния служител да се произнесе по направеното искане. Загубеното време, похарчените и от мен и от държавата пари през това време?! После заплатите им били ниски. Да, но законът го позволява. Нека законът го задължи да се произнесе задължително, независимо дали ще издаде лиценза или ще откаже изрично. Но и в двата случая той трябва да изложи мотиви за това, не да си мълчи там тихичко в ъгъла. Имам предвид реално сваляне на административната тежест от бизнеса. Не изобщо контролните функции на държавата, но премахване на тези, които са излишна тежест като посочения пример. Също така задължително премахване на „мълчаливото пък потвърждение на ревизионен акт“, заложено в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая, ако не се произнесе в срока по подадената от мен жалба директорът на дирекция ОДОП, се счита че той потвърждавал акта, но без да изложи дори и един мотив. Пак така, някак си мълчейки. Премахване на двойната санкция за неиздаване на касова бележка – един път чрез наказателно постановление и втори, чрез налагане на принудителна мярка запечатване на обект. Съдът на Европейския съюз ни порица за това налагане на двойна санкция за едно и също нарушение. Съдът изрично ни напомни и за принципа на съразмерност. Вместо това, вместо да направим бързо промени в Закона за данък върху добавената стойност, финансовият министър пък призова хората да не плащат, ако не им се издаде касова бележка, без да ги предупреди, че тя е само за данъчни цели, и не само чрез нея се доказва съответната покупка и търговецът може да ги осъди без проблем. Примерите са още много и са налага тотален преглед на законодателството ни.

-Освен намаляване на административната тежест какво друго е належащо да се предприеме?

-Необходими са промени, касаещи данъчната тежест. Лъжа е, че имаме ниски данъци. Защо да не се направят промени в корпоративното облагане и да се извади от финансовия резултат подлежащ на облагане с корпоративен данък всяко преинвестиране. Така ще се създаде възможност фирмите да се стимулират да инвестират средства в нови технологии, в наемането на още работна ръка и т.н. Държавния фиск няма да загуби. Продажбата на повечето произведени от това преинвестиране стоки или услуги носи доход във фиска от данък върху добавената стойност. Само че, бизнесът ще може да се развива и да е конкурентоспособен и на външните пазари. Премахване на възможността НАП да налага запор върху цялата банкова сметка при установени задължения. Може например върху половината от постъпващите по нея суми. В крайна сметка така държавата ще може да си взема задълженията към нея, без да се убие фирмата, както е в момента.Когато държавата е осъдена да й се определи срок до три месеца да изплати сумите по изпълнителните листи, а не да се бави повече от една календарна година. Има още много какво да се каже, но няма да ни стигне времето сега.

-А какво предлагате да се стимулира?        

-Задължително да се търси стимулиране младите хора да работят тук, а не в чужбина. Демографския проблем е изключително надвиснал над нас. Като казвам да работят, имам предвид и всички възможности непрекъснато да повишават квалификацията си. Тук ще се върна и на местно търновско ниво. Погледнете възможностите, които имаме – два университета, колежи, професионални гимназии, невероятна възможност за стартиране на бизнеси в областта на туризма, търговията, услугите и т.н., където може да се вземат кадри още от студентската скамейка.

Никой не отделя внимание на земеделието и животновъдството, на туризма. Тези сектори се унищожават вече десетилетия. Още с колективизацията се слага процес на обезлюдяване на селата. Демокрацията не промени тази лоша тенденция, а дори я засили. Ние имаме плодородна и сравнително не отровена земя. С това може да се създаде невероятен продукт, но държавата го е загърбила. Много са възможностите и за съжаление в едно интервю, няма как да се посочат всички. Все пак, то е начин да се започне диалог и работа по тези въпроси.

-Бихте ли се ангажирали с решаването на някои от посочените сега проблеми, чрез Ваше участие в политиката?

-Накрая ми зададохте най-трудния въпрос. Имам вътрешно противоречие. Не мога да си представя да работя нещо, от което възнаграждение да получавам от държавата, например да съм народен представител. Свикнал съм да съм напълно независим и сам да изкарвам доходите си, независимо какви са. Имам професионална реализация, осигурил съм си такава възможност ако реша и в чужбина. От друга страна, не може да се стои настрана от процесите и само да се дават съвети и идеи. Все някой трябва и да работи по тяхната реализация. По-скоро бих участвал в политиката на партийно ниво и тези въпроси да се решават от партия, в която участвам. Иначе казано, да помагам на експертно ниво, без заплащане. Не и като народен представител. Наистина ми е трудно да определя в момента.