ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

– Господин Евтимов, Вие сте юрист, политолог със специализация „Международни отношения“. Как обобщавате политическата обстановка в страната? Имаме ли стабилно управление, излизаме ли от изборния кръговрат и запазва ли се устойчивостта на партийната ни система?

– Всички ние, независимо в кой сектор на политическото пространство се намираме – ляво, дясно, център, безпартийни, антипартийни, избрани и избиратели, управляващи и управлявани и т.н., знаем една голяма истина, която малко хора изказват на глас – тази, че общественият договор е скъсан. Нашето общество се намира в огромна политическа криза, на която сме достигнали пика и сега сме в най-трудната фаза – тази на платото, в която може да се окажем много голям период от време. Свидетелство, че общественият договор между управляващи и управлявани е скъсан, са данните от всички проведени избори, особено парламентарните. Най-голям е делът на хората, които не само отказват да отидат до урните, но и изобщо не искат да се ангажират с обществените процеси в страната. Второто е вече наистина огромен проблем за нас като държава и общество. Тази апатия от всичко случващо се, не само от изборния процес, се вижда навсякъде. Хората са уморени, но не искат след малка почивка, да съберат сили и да се завърнат в лоното на гражданското общество. Виждате какво става, всеки критикува другите, всеки смята единствено своята гледна точка за правилна и не търпи да чуе мнението на другия, а изразяването на тези критики, гледни точки, мнения, става единствено в социалните мрежи. В крайна сметка там дори и да споделяме, това не води до абсолютно нищо. Мисля, че различните възгледи, разделението на нацията дори, по различни важни теми, не е нещо лошо. Лошото е, че в обществото ни няма реален диалог, нормален разговор, за да може от различните гледни точки да се извлече най-правилната визия за решаването на даден проблем. Категорично нямаме стабилно управление и устойчива партийна система. Поредните избори чукат на вратата, не говоря за предстоящите местни избори, а за поредните парламентарни.

-Имате ли рецепта за излизане от тази патова ситуация?

– Мисля, че на първо място трябва да преодолеем апатията и нихилизма. Принос в това може да направи всеки един от нас, просто като изразява постоянно обществена позиция, като потърсим сметка за платените от нас местни данъци и същевременно тотално разбитите улични настилки например, като търсим отговорност за действията на всяко едно ниво на управление, като не си затваряме очите за домашното насилие при съседите, а смело проведем разговор с тях по този въпрос. Когато самите ние започнем да се държим с другите така, както искаме те да се държат с нас, като проявим малко повече професионализъм и отговорност в работата си, като защитаваме принципите си. Това е личното участие на всеки един от нас в обществото. На следващо място са партиите. Те са тези, които трябва да обединяват хората като политическа общност с определени идеологически виждания. Но трябва да има определена идеология, ясна концепция за развитие на обществените сектори в държавата, иначе другото е само фасада, зад която не стои нищо.

– Липсата на устойчиви идеологически партии, които да участват в управлението ли е причината за липса на устойчиво държавно управление?

– Абсолютно! Ние наистина имаме една „сглобка“ в управлението – в парламента и в изпълнителната власт. Тази „сглобка“ е и в президентството и в съдебната власт. Обобщено казано, във всички власти. Терминът „сглобка“ бе използван от едно от-най ярките лица участващи в тази всъщност „сглобка“, защото не мога да употребя друг термин и аз самият.

– Обяснете „сглобката“ във всяка една власт?

– Да започнем от парламента. ГЕРБ не са толкова големи, но се оказват незаобиколими за всяко парламентарно мнозинство. При тях обаче, участието в парламента е само едно – първо оцеляване в политиката, явно го постигат, макар, че няма да е за дълго, на второ място преодоляване на негативния образ на токсична партия и на трето, запазване на ключови властови позиции. Нищо друго. Като партия те показаха, че са всеядни, и за тях нищо не е невъзможно, стига то да им носи това, което мвече посочих. “Продължаваме промяната” и Демократична България като членска маса и организационни възможности почти ги няма. Като идеология – не съществуват изобщо. Като безпринципно коалиране и участие във властта – тук нямат равни. Нека всеки изслуша отново записите от заседанието на националното ръководство на ПП. ДПС виждат себе си в т.нар. квалифицирани мнозинства, иначе казано в най-важните въпроси за държавата, а всъщност с действията си и най-вече с фигурите си, особено по Глобалния закон „Магнитски“, рушат изключително много държавността. Възраждане показват поведение и мислене на хора, които не живеят в реалността. БСП е на санитарния си минимум. Какво да очакваме като краен продукт от този парламент населен от тези партии? И пак подчертавам – липсата на ярко изразена идеология е първата причина те да са в този си вид. А най-голям идеологически лъжец е БСП – в политиката й няма нищо ляво, всяко наддаване с останалите партии в този парламент за уж социална политика, е само поредният предизборен трик. ГЕРБ и ДСБ от много време показват, че при тях няма нищо дясно.

Правителството е всъщност най-ярко изразената „сглобка“. То обаче с политиката си ще донесе най-големи финансови и икономически щети за държавата. Предложеният от него бюджет е изключително показателен за това.

Президентската власт също се оказа „сглобка“ и тези, които избраха сегашния президент – ПП, Да България, ДСБ, БСП, в момента са му най-яростните критици. От своя страна президентската институция също жонглира умело, от вдигнатия юмрук срещу ГЕРБ, в един момент отношенията се затоплиха много, когато се влошиха тези с бившите вече поддръжници. В асамблеите на НАТО президентската институция ни определя, че сме по-натовци и от Столтенберг. У нас, сме някак много встрани от политиката на пакта. Само пример за непостоянство.

Съдебната власт е плод от всички по-горе. Т.нар. „съдебна реформа“ няма да се състои скоро. Всъщност някой наясно ли е изобщо какво има предвид под съдебна реформа? Реално не! И като казах реформа сегашната партийна система е неспособна да произведе каквото и да било полезно нещо. Правим реформа на реформата, ремонт на ремонта. Веднъж в едно мое интервю  казах следното: „Ако занеса телевизора си на ремонт и го включа след като го прибера от сервиза и видя, че не работи, дали ще го занеса пак в същия сервиз? А дали ще го занеса трети път? Ясно е, че ни трябват съвсем различни партии в управлението от тези.

-На политическата сцена има ли такива?

– Да. Такъв механизъм на съвсем различно партийно функциониране се забелязва, особено в някои по-малки партии, които набират убедително симпатии днес. Знам, че ще звучи изключително пристрастно, но например Консервативно обединение на десницата /КОД/ работи именно по такъв механизъм. На първо място с ярко изразено политическо позициониране. Ясна идеология. В икономическата си политика – защита на бизнеса и тези, които с реален труд, знания и умения дават добавена стойност. Привличане на младите хора не само в партийния живот, но и даването им на реален шанс да участват в обществените процеси. Това предстои всъщност. С времето този тип на правене на политика ще се наложи, защото той е доказан. Такъв тип партии могат да променят радикално обществените процеси в страната и да дадат положителен тласък напред. Спомняте си например, когато и с Вас сме говорили за онази оценка на прехода. Нека видим след 30 години къде сме във всеки един сектор – икономика, земеделие, енергетика и т.н. Къде са другите срани, които заедно с нас тръгнаха по пътя на демокрацията. Кои техни модели, довели ги до успех са приложими за нас. Кои модели и на други страни с доказана демокрация също са приложими за нас. нека ги приложим. Пример – справянето на Естония с демографската криза. Това е моделът на политика, който е спасителен за държавата.

– Каква е проекцията на местно ниво и по-точно в община Велико Търново?

– Нищо по-различно като на национално ниво, само че, пренесено в по-умален мащаб. Вижте организационния живот на самоопраделящите себе си за водещи партии – ГЕРБ, ПП, Да България, ДСБ, БСП… Вижте състоянието на общината – старото военно училище, липсата на каквито и да било инвестиции, производства, качество на работната ръка и т.н. Считам, че за общината като част от държавата важи същото по отношение на това, което трябва да се промени, за да се тръгне по друг път – успешен.

Велико Търново обаче има шанс да започне този успешен модел на развитие още тази есен. Мисля, че е време жителите му да си дадат ясна сметка, че всъщност, само истинска реална политическа промяна, най-вече с можещи лица в управлението, ще промени модела.