През курсовете на сезон минават средно по около 150 деца като всяка една група е от 10-15 ученици и се води от отделен преподавател

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Лятната академия по роботика и природни наука в еленското село Мийковци подготвя млади изобретатели и изследователи.
Поредицата от курсове през ваканционните месеци се прави за четвърта поредна година като преди това инициативата е провеждана в еленското село Дрента.
Инициативата за подготовката на даровити и любознателни ученици се организира от „Университет за деца“-София. Академиите стартирали след като преди години от организацията харесали разработен хардуер със собствена методика на Клуб „Роботи-Бяла“, чиито управител е инж. Анчев Анчев.
„Поканиха ни да сме партньори на „Университет за деца“ в летните академии. Освен това сме и обучители като участваме с наше ноу-хау-специално разработен хардуер за заниманията  през настоящия сезон. След като предварително съм запознат на каква тема ще обучаваме децата, проектирам платки, произвеждам ги, надписвам софтуера, изготвям учебната програма и след това с колегите преподаваме материала на курсистите. След като приключат академиите този хардуер се ползва от професионални гимназии, университети и др., като разработките им помагат в учебния процес“, споделя инж.Антон Анчев.
Той пояснява, че през лятото се провеждат няколко академии по роботика. Едната от тях е за деца от 1 до 5 клас и е за придобиване на практически умения по електроника и електротехника-запояване, свързване на елементи, създаване на вериги и др. В края на август са предвидени още две академии по състезателна и инженерна роботика .
„Състезателната роботика представлява изучаване управлението на робота, автономно управление по определена траектория или т.нар. движение по линия. Децата се учат да управляват робота, да разчитат със сензори черна линия. Така реално програмират робота да се движи по линия. След това се организира състезание за най-бързо преминаване по конкретна траектория. Така децата, в зависимост от алгоритъма, който са написали, някои роботи се движат по-бавно, други по-бързо и това дава предпоставка за надпревара и състезателен ефект. Това е академия за деца от 4 до 8-9 клас“, уточнява инж.Анчев.
Малките програмисти са от цяла България. Всяка академия продължава по една седмица. Така в Мийковци се организират три академии по роботика и още две в Гоце Делчев. Там инициативата е за шеста поредна година.
„Преди две години Община Гоце Делчев и Общинската комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица, включиха академията в календара на Общината, защото към тези занимания има много голям интерес от деца от района“, изтъква инж.Антон Анчев.
По думите му около 70 % от техните възпитаници се включват всяка година в заниманията. Има деца, които са постъпили за първи път преди 7 години, участвали са във всички издания на обучителната инициатива и вече са студенти.
„ Академията по инженерна роботика е за напреднали и всяка година подготвяме определен тип обучения. Разбираме какви знания искат да усвоят курсистите и подготвяме обучителния материал. Така успяват да изучат различни области от множество науки“, подчертава инж.Анчев.
Той пояснява, че при заниманията с по-малките деца състезанието е водещо.
„Идват с огромно желание на занятията, интересно им е да управляват роботи и наблягат на състезанието, в което задължително трябва да има изява като по възможност детето да е първо, да има награди, поощрения. По-големите момчета и момичета в 9-12 клас пък са минали през предходните академии и съревнованията и вече търсят тръпката от изобретяването“, разказва инж.Анчев.
Той посочва, че освен трупането на знания и умения, младежите създават приятелства, сформират групи във Фейсбук, където си пишат през учебната година, обменят информация, идеи, споделят си по какви проекти работят.
„В тези общности съвместно създават изделия, удовлетворени са от резултатите и на летните академии разказват какво са сътворили през учебната година“, казва инж.Анчев.
Специалистът обучител посочва, че роботиката е изключително комплексна наука и изисква познания в областта на различни други науки.
„За да се занимава човек с роботика трябва да има 3-4 висши образования-електроника, машинно инженерство, електротехника, хидравлика и т.н. Заради това младите хора са изправени пред дилема по каква специалност да кандидатстват. И понеже във висшите училища няма такива комплексни науки, повечето от младите кадри се насочват към специалности като „Програмиране“, „Автоматизирани системи“, „Приложно програмиране в софтуерните фирми“, коментира инж.Антон Анчев.
Той уточнява, че в отделните академии учениците са придобили различни умения и знания.
„Например в една академия сме ги запознали с чистото програмиране, в друга академия сме ги научили как да правят интерфейс, в трета академия сме им показали как да работят с бази от данни и да правят математически модели, по време на друг курс сме им показали как да проектират на 3D принтер, да произвеждат детайлите на самия робот. Така всеки се ориентира според предпочитанията си- на един му харесва програмирането, на друг му се отдават заниманията в областта на електрониката и решава да проектира платки и т.н. В периода 9-12 клас подрастващите започват да се ориентират относно професионалната си реализация“, информира инж.Анчев.
В академиите има изявени ученици, които в последствие влизат в компании и участват в разработки на конкретни изделия. „Например имаме едно момче от София, което беше привлечено във фирмата, в която работи баща му и участва в екип, който разработи екзоскелет на робот за деца с детски паралич. Това е роботизирана конструкция, която се закача като раница на гърба на детето. Така роботът го изправя и постепенно започва да го отпуска на специални приспособления към краката, симулира движения и кара детето да се движи. Ученикът се изяви в разработката на управлението на този робот със знанията, които бе придобил от летните академии“, разказва с гордост инж.Антон Анчев.
Друг младеж пък участвал в дейността на пловдивска фирма, която създава дронове, които да обхождат земеделски площи. Устройствата заснемват нивите и след това  камерата изследва цвета на листата и стеблата на посевите и определя дали растенията боледуват, дали имат нужда от торене, от напояване, дали са поразени от вредители.
„Пловдивският екип направи такова изобретение и дори го тестваха, а нашият възпитаник участва в разработката на алгоритъма и след това в обработката на изображенията, които идваха от дрона, който ги изпраща в реално време до станция“, разкрива още инж.Анчев.
Той допълва, че други ученици работили върху проект за добиване на енергии по различни технологии като направили управлението и следенето на пет параметъра.
„Имаме две деца, които много задълбочено се занимават с разработка и управление на ветрогенератори.  Един наш бивш ученик вече е дипломиран инженер, но още като посещаваше академиите бе привлечен от проектиране на зарядни. В момента е преподавател в летните академии и продължава да създава зарядни станции за електромобили“, споделя инж.Анчев.
Той посочва, че освен по роботика, се провеждат и летни академии по химия, физика и природни науки.
Редовно в базата в Мийковци канят Теодосий Теодосиев-Тео, който е дългогодишен преподавател по физика в ПМГ „Никола Обрешков“ в Казанлък. Известният учител ръководи и специализирана школа по приложна математика и физика. За нуждите на школата е създал база за експериментални задачи по физика. Той е действащ учител и ежегодно дава по-голямата част от националните отбори на България за международни състезания и олимпиади по физика.
„Теодосиев идва за по ден-два дни, за да даде напътствия и да мотивира курсистите“, споделя инж.Анчев.
Заниманията по Природни науки също са много привлекателни за учениците, защото организират събиране на билки, изучаване на лечебните им свойства. Децата се научават да ги сушат, приготвят чайове и извлеци. Провежда се и Академия по математика, която се води от преподавател от Математическата гимназия от Варна.
През всички академии през лятото минават средно по около 150 деца.
Всяка една група е от 10-15 ученици и се води от отделен преподавател. Например в момента Академията по химия се ръководи от доцент и асистент от Софийския университет, както и от докторантка българка, която работи в университета в Дъблин.