Ученият споделя, че възможност за по-голяма усвояемост на слънчевата енергия е използването на органични багрила

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

България има огромен потенциал за развитие на геотермалната енергетика. Страната ни е изключително богата на геотермални води и е втора в света по такива находища след Исландия. Това заяви на международен форум проф.Иван Петков, ръководител на Катедра “Зелена енергетика” в Европейския политехнически университет.

“Трябва обаче да се отбележи, че в България геотермалните води са минерални и според настоящото законодателство у нас, тези води не могат да се използват за други цели. Преди време американски предприемачи искаха да пускат сонди и да търсят такива находища по нашите територии, но не получиха разрешение, защото всичко, което е в земните недра е държавна собственост”, коментира проф.Иван Петков.

Той потвърди, че в България все още няма създадена законодателна база за развитие на геотермалната енергетика.

“Тази технология у нас не се развива, а има голям потенциал. Може да отвори студентски специалности, може да преквалифицира страшно много хора. За съжаление все още тази технология не намира достатъчно отзвук и налагане в българската индустрия. Използването на геотермалните води обаче неминуемо ще доведе до сондажи и за такава дейност е необходима и държавна политика”, подчертава проф.Петков.

Ученият разказа за геотермалния потенциал в България по време на форума, посветен на зелената енергетика.

“България е една от малкото страни в Европа, която има над 230 слънчеви дни в годината. Това позволява слънчевата енергия да се оползотворява максимално чрез клетки. Капацитетът на слънчевите панели, които са на база силиций не е много голям и е от порядъка на около 20 %. Затова се търсят други възможности за увеличаване на този капацитет. Например природата е разрешила този въпрос чрез фотосинтезата. Тя има 98 % усвояемост на слънчевата енергия. Затова едно от решенията в тази връзка е използването на органични багрила. Това са цветни съединения, добити по синтетичен път. Те са с различни цветове, а всеки от тях привлича различни по дължина слънчеви лъчи”, разкрива проф.Петков.

По думите му в България има далеч по-голям потенциал за използване на слънчевата енергия, но пък съществува ограничение, според което соларни паркове не могат да се изграждат върху обработваеми плодородни земи. Затова трябва да се търсят други терени. В тази връзка проф.Петков дава пример с практиката преди десетина години земеделски площи да се засяват с рапица за биогориво.

“ООН забрани тази практика и вместо рапица се засаждат пшеница и други зърнени култури, които са необходими за изхранването на населението. Друго приложение при алтернативните енергийни източници са водородните технологии”, подчерта проф.Петков.