Последни Новини

Филмът „Ваклуш“ открива „София филм фест на път“ във Велико Търново

Първите български химни, прославящи науката, са написани в град Елена
май 24, 2023
Първо участие на българска реенактмънт група в исторически фестивал в Уелс
май 26, 2023
Покажи всички

Филмът „Ваклуш“ открива „София филм фест на път“ във Велико Търново

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

“София филм фест на път” гостува на Велико Търново и ще открие специалната си селекция от филми с документалната лента “Ваклуш” на 26 май, 18:00 часа, Голяма зала на Община Велико Търново.Филмът е посветен на 100-годишнината от рождението на известния духовен водач и учител Ваклуш Толев – една от най-енигматичните личности на България. Сниман е в периода 1998-2022 г. и разказва за житейския път и идеите от живота му с много непоказвани архивни кадри.Във филма участват Петър Стоянов – президент на България в периода 1997-2002 г., д-р Илко Семерджиев – министър на здравеопазването в периода 1999-2001 г., проф. д-р Мария Славова – юрист и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, Огнян Минчев – политолог и доктор на социологическите науки, проф. Иван Желев – богослов, доц. д-р Иван Бъчваров – физик и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, доц. д-р Кирил Коликов – математик и преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски, Бойко Станкушев – журналист и др.Николай Василев е сценарист и режисьор, изключително активен в намиране на вълнуващи герои и сюжети.
За филма му „Приказки“ е удостоен през 2010 г. с наградата „Jameson“ на София филм фест за най-добър български късометражен филм. В творческата му биография има още десетки наградени филми, които могат да бъдат описани като вдъхновяващи: „Добрият самарянин“, „Пътят към Тива“, „Високо“, „Добрият Ад“, „Резервни крила“, „Осенение“ и др.През 2019 г. филмът му „Формулата на Тео“, посветен на известния учител по физика от Казанлък – Теодоси Теодосиев, се превърна в знамение, което пълнеше киносалоните не само в България, но и извън границите й. През 2021 г. Николай Василев представи „Да бъдеш Майстора“, вълнуващ портрет на Владимир Димитров Майстора, както и своя последен филм „Гладиатор“ посветен на двукратния олимпийски шампион Боян Радев.
Героят на документалния филм „Ваклуш“ – Ваклуш Толев, интерпретира достиженията на световната култура през собствена призма. Оригиналният му прочит на историята и теорията на религиите почива на няколко негови фундаментални идеи, които развива под формата на самостоятелно Учение, наречено Път на Мъдростта. Ваклуш Толев определя учението си нито като наука, нито като нова религия. Мъдростта, която е интуиция и рефлекс за истина, съчетава постиженията и на двете – ума и сърцето. Бог и еволюцията не си противоречат, убеден е той. Според него отделно от представата за Бог, която е културно обусловена и се променя във времето, Бог все пак има, но е вътре в човека.
Това е и основната концепция в учението му – че човекът е бог в развитие.На 28 август 1993 г. във Варна, по повод 50-годишнината от кончината на цар Борис III Обединител, Ваклуш Толев обявява идеята за изграждане на Дом-светилище и утвърждаване 28 август като Ден на 13-те безсмъртни българи. „Всяка една от тези 13 исторически личности с живота и делото си е образец за духовни идеи, с които можем да градим своето бъдеще”, казва Ваклуш Толев. Включени са личности като кхан Аспарух, Цар Борис I, Левски, Паисий Хилендарски, Баба Тонка и др.
Избрано е и място за изграждане на бъдещия Дом-светилище – в землището на Велики Преслав.А на 9-ти декември 1998 г., по случай 50-годишнината от Всеобщата декларация за правата на човека, по идея на Ваклуш Толев е изпратено официално писмо до Комисията по правата на човека към ООН с предложение за защита на душата на човека: в Хартата за правата на човека да бъде включен казус за душата, да се премахне наказанието анатема (проклятие) от уставите на религиите и прозвището враг като характеристика на социалните взаимоотношения.Ваклуш Толев приключва земния си път на 27 ноември 2013 г., на 90-годишна възраст. Приживе често подчертава, че за него не е важна биографията, а вътрешната характеристика, че фактите са гробари на истината. Как самият той би искал да бъде запомнен, разбираме от следния стих-епитафия, публикуван в стихосбирката му „Разпилени бисери“:„Тогава нека моят гробен камък,където пътникът ще иска да чете,да няма надпис, щото дух и пламък,е бил моят път и мойто битие“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!