ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на XIX век. Първото произведение е от просветителя и книжовника Стоян Робовски и носи заглавието „Български звезди от Солун“. Вторият е от Иван Момчилов, основател на класното училище в Елена, впоследствие наречено „Даскалоливницата“ от един от възпитаниците му – Петко Славейков. Има още два химна- от Йордан Ненов – отново учител в това училище, и от Иван Кършовски– възпитаник на школото. Това разказват историци.
Петият, най-успешният и всенародно признат химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, завършил еленското класно училище и син на Никола Михайловски и по-късно един от видните преподаватели в това училище. На 15 април 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски завършва стихотворението „Кирил и Методий“ с първи стих „Върви, народе възродени“. Още към първата публикация се подава сведение за музика към текста на русенския учител Божинов, който „твърде сполучливо поставил в музика“ отпечатаното „славословие“.
Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. На 9 май Пипков забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище.