ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Писателят Асен Сираков гостува на ученици от прогимназиалния курс в 3-то СУ “Марин Дринов” в София по покана на училището. Той представи най-новия си детско-юношески роман “Чочо Мозъка и вълшебният айфон” и други свои детски книжки на учениците от пети, шести и седми клас. Как му е хрумнала фантастичната история за деветгодишния Владимир (Чочо) по прякор Мозъка и магическия телефон, който изпълнява желания подобно на златната рибка и духа от вълшебната лампа на Аладин, разказа на децата Сираков.
“Преди около година имах разговор с няколко ваши връстници и си говорехме за желанията и после ми хрумна – какво нещо е желанието… Моето виждане за света – ако една мечта е осъществима, тя не е мечта, тя е някаква постижима цел и ако човек достатъчно силно я иска, може да се пребори и да я постигне! ”
Срещата се превърна в оживена дискусия с въпросите нужно ли е наистина магическо устройство, за да се случват вълшебства и не може ли да сбъдваме желанията си сами, каква е разликата между радостта и щастието, може ли да живеем изцяло щастлив живот и др. “Щастието е трайно състояние, то включва много неща, не само, че си се зарадвал, а че си осъзнал нещо. Първо целият ти живот не може да бъде щастлив, не може да бъде цял низ от щастливи моменти и преживявания”, обясни философски на малчуганите Асен Сираков. “Винаги човек се движи по крива, защото ако щастието върви само нагоре… в един момент какво става – „удряш тавана” и падаш надолу: примерно губиш любимата си баба или се прибираш вкъщи и виждаш, че ти няма портмонето, изтървал си го или са ти го откраднали.. и вече не си щастлив. Като цениш щастливите моменти и не обръщаш внимание на несгодите, които ти се случват, тогава можеш да поддържаш нивото на щастливия си живот. А от неприятните моменти можеш само да си извадиш поуки!”
Изместват ли дигиталните устройства и сърфирането в интернет книгите или имаме все още нужда от тях, дискутираха още писателят и учениците.
” Колко от вас не могат без телефон? Излизаш от къщи, слизаш на следващата спирка и изведнъж откриваш, че си забравил телефона вкъщи… Трагедия, нали! Ще полудееш, ще се върнеш и ще си го вземеш. Какво се случва на практика – като отвориш лаптопа, като си включиш компютъра, смартфона, айфона … влизаш в социална мрежа – хоп реклами, ако се загледаш в някоя реклама и всеки ден ще ти я пускат! Влезеш в “тубата”, отвориш някое сайтче, прегледаш нещо, и в тик ток е така, и в един момент усещаш как ден след ден машинката те вкарва сам там! И в един момент ще си помислиш, че това е светът и всичко, от което се интересуваш, е всъщност това. А това е най-обикновен търговски трик, тъй като всичките тези машинки работят на принципа на зарибяването. Отваряш Уикипедия, прочиташ нещо и си мислиш, че вече знаеш много. Може да е вярно, може да не е вярно, тъй като статиите ги пишат различни хора, един е много образован, друг знае по-малко; никой не преглежда това, което е написано – дали е вярно или невярно? И до какъв извод може да стигнем? Ние прочитаме нещо, което вярно или не е вярно, но ние трябва да можем да ги различим, да ги разграничим. Ето затова трябва да четем! Затова и въпросът дали телефон, лаптоп или книга не стои, не може без лаптоп, не може и без книга! Книгата, за разлика от електрониката, няма за цел да те зариби по евтиния начин, защото ако почнеш да четеш и на втората страница я хвърлиш, просто авторът не си е свършил работата! Ако я прочетеш и ти хареса, ако я препрочетеш и в един момент ти се прииска дори и ти да напишеш нещо, това значи, че авторът добре си е свършил работата! Защото когато почнеш да разсъждаваш върху това което е написано, ти започваш един успореден на книгата и с мислите на автора процес – намесваш се и ставаш съпричастен с него!”, заключи Сираков.
Децата разпитваха още своя гост лесно ли се пишат книги, как му хрумват идеи за сюжетите на детските творби, защо е избрал да включи елементи от приказката “Принцът и просякът” в новия си роман, а преподавателка по БЕЛ поиска съвет от писателя какви правила се спазват при творческия процес за художествен текст.
Сираков разказа и за другите си книги – от поредиците “Приказки с картинки за чудати животинки” и от четирилогията “Четвъртото неизвестно”, а в края не срещата раздаде автографи на любознателните ученици.