ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Доц. Диана Димитрова е доктор по психология. Родена е през 1959 година във Варна. Завършила е Медицински университет – Варна и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Има специализация по сексология и дълги години е била председател на Българската асоциация по сексология и семейно планиране – Варна. Автор е на 5 книги и над 90 научни публикации. Създател е на първото в страната „Училище за родители“. Тя е директор на Филиала на Медицински университет – Варна във Велико Търново от неговото създаване през 2015 година до днес.

-Доц. Димитрова, Сексологията е световно утвърдена наука с над 100-годишно развитие. Какви са най-новите открития в тази сфера?

-Всъщност още от древността съществуват четири наръчника, свързани със сексуалното поведение на човека: на Овидий, Кама Сутра от Ватсяяна, Ананга Ранга и Парфюмираната градина за отдих на душата. А първото научно проучване е проведено през 1830 година сред 3558 регистрирани проститутки в Париж, публикувано от Александър Жан Батист Парент-Дюшатле.  Терминът „сексология“ е въведен за първи път в Съединените щати от Елизабет Гудрич Уилард през 1867 година. Обектът на тази наука включва изучаване на сексуалността през целия живот, включително детска сексуалност, пубертет, юношеска сексуалност и сексуалност сред възрастните хора. В днешно време акцент на сексологията са сексуалните дисфункции и разстройства, включително еректилна дисфункция и аноргазмия (липсата на оргазъм). Научният интерес в последно време е насочен към хомосексуалността, влияние на психоактивните вещества върху сексуалното функциониране, екология   и сексуални дисфункци. Технологичният напредък позволява проучвания, използващи поведенческа генетика, невроизобразяване и широкомащабни интернет базирани проучвания. Все повече се знае за това как мозъкът управлява нашето сексуално поведение.

-Добре просветен ли е българинът и разкрепостен ли е в сексуално отношение?

През 60-те години на миналия век се надигна вълна от радикалните промени касаещи поведението и мисленето, свързани със секса и любовта. Известни като „сексуална революция“ тези промени засягат и българина. Налагат се нови и различни ценности, норми и отношения по отношение на любовта, секса и сексуалната ориентация. Заражда се движението на свободната любов (free love) и култа към красотата и цветята. Постоянните спътници на сексуалната революция през 1960-те са рокендрола, хипитата и джинсите. Всичко това достига и до нас, макар и със закъснение. Феминизмът е най-видимата промяна по отношение на полово-определените роли в българското семейство. Днес е обичайно мъжете да се включват в домакинската работа, да се грижат за децата си, както и да посещават фризьорски салони и салони за красота. Интернет-поколението има достъп до океан от информация, свързана със сексуални практики и поведение, което променя отношението към сексуалността като интимност. Сексът, сам по себе си, вече не е тайнство, не е табу, не познава ограничение и най-важното – не се свързва с раждането на деца, а със стремеж към удоволствено преживяване.  Сексуалните отношения вече не са приоритет на брачната институция.

-Каква е ролята на родителите в сексуалното образоване на децата и от каква възраст е препоръчително да се говори на тази тема?

-Сексуалното образование започва още от раждането. Фактът, че обличаме момченцата в синьо и им подаряваме камиончета и колички, подсказва, че ние имаме определени очаквания спрямо тяхната полова принадлежност. В човешкото съзнание е дълбоко вкоренена нагласата към биологичния пол. Интересен експеримент е проведен в Университета в Калифорния. На доброволци дават бебета на около 10 дни, облечени в бяло. На едната група участници казват, че в техните прегръдки са малки момиченца, а на другата група – че държат момченца. Оказва се, че тези участници, които вярват, че държат момичета, говорят с по-тих глас, полюляват децата много внимателно и дори тихичко им пеят. Към малките момченца отношението било коренно различно – говорят им много по-високо и грубо, често ги потупват по седалището и категорично не им пеят!
На много родители им е трудно да говорят с децата за секс, защото самите те имат затруднения да изказват и заявяват своите сексуални желания. Сексуалното образование започва в семейството: с демонстрация на полови роли (какво прави мама и какво прави тати), как изглежда тялото на възрастните и какви са разликите, как се появяват бебетата (как съм се появил аз) са все въпроси, чийто отговори трябва да бъдат дадени от родителите. За всяка възрастова група има определен обем от знания, които могат да бъдат усвоени, при условие, че децата проявяват любопитство.

-Какъв е сексуалният живот на жените и мъжете у нас? Какво сочат проучванията и статистиката?

-Според агенция “Ройтерс”, цитирана от БТА през 2014 година българите са на шесто място по честота на сексуалните контакти в света. Палмата на първенството държи Франция. В проучването, в което са участвали повече от 350 000 души, се отбелязва, че хората по света правят секс средно по 103 пъти на година. Французите обаче защитават репутацията си на най-големи любовници, като правят средно по 137 пъти секс годишно. След тях се нареждат гърците и унгарците. Тъй като проучването е осъществено по интернет, хората са били много по-откровени за сексуалния си живот, вероятно по-откровени, отколкото с партньора си. Резултатите от проучването сочат, че британците отделят най-много време на сексуалната игра преди половия акт – 22,5 минути, докато средното ѝ времетраене в световен план е 19,7 минути. Въпреки това британците са сред най-малко удовлетворените от сексуалния си живот, като една трета от тях казват, че са симулирали оргазъм през последната година. Македонците са най-задоволени – едва 13% от тях твърдят, че са симулирали оргазъм. Най-слабо удовлетворени от сексуалния си живот са японците. Това изследване показва, че половината от анкетираните се притесняват най-много от СПИН в сравнение с всички останали болести, предавани по полов път. Българите са тези, които най-много се притесняват от болестта – в 89%. Ройтерс отбелязва, че обезпокоително висок процент от участвалите в проучването – 35% са признали, че са правили секс без предпазни средства и без да знаят сексуалното минало на партньора си. В анкетата се отбелязва, че гледането на порно е най-популярният начин за разнообразяване на сексуалния живот. Осем на всеки десет българи са доверили, че гледат порно или използват сексуални играчки.

-Казват, че сексът лекува. Това вярно ли е?

-Сексът не може да излекува нито една болест. Но и никой не може да твърди, че е здрав, ако има сексуални проблеми. Сексът не може да заличи психологическата травма от изневяра, насилие, пренебрегване. Сексуалният акт носи екстаз, който е еволюционно програмиран да ни подтиква към повторение, тъй като вероятността за забременяване е само един ден от женския цикъл. Депресираният човек не прави секс, умореният също. Ако говорим за „секс за сдобряване“ – това е манипулация, която не решава проблема, а само го замаскира.

-В днешно време се наблюдава тенденция, според която много партньори залагат на физическото удоволствие като не влагат любов във връзката. Как ще коментирате този тип взаимоотношения?

-Има огромна разлика между любов и секс. Сексът е първична, физиологична потребност. Той е позициониран на първия етаж в пирамидата на Маслоу, наравно с необходимостта от храна, вода и сън. Без секс не бихме се размножавали, което е основно условие, за да съществуваме. Така както не бихме могли да оцелеем без храна, така не бихме оцелели без секс. Сексуалната потребност е по-ярко изразена при мъжете. Не случайно при един полов акт концентрацията на сперматозоидите, които се отделят са 39 милиона в един милилитър. При жените (които отделят само една яйцеклетка на всеки 28 дни) сексуалното  желание също е налично, но се завоалира зад културно наложени табута. Любовта не е първична потребност. Тя не е необходимо условие за размножаване. Знаем, че преди години браковете са били уреждани от родителите с цел икономическа изгода. Любовта е била допълнителен бонус, ако се появи в брака.
Днешното поколение се възпитава в дух на хедонизъм, преследване на щастието на всяка цена и във всичките му форми. А сексът носи бърз удовлетворяващ ефект, той е лесно достъпен и социално приемлив път за постигане на мимолетно щастие. Това го прави лесен за употреба … особено, когато се практикува безопасно. А любовта е дълготрайно емоционално състояние, което се свързва с идеята за привързаност към друго човешко същество, за споделеност, усещане за признание и уважение. Тя е начин да избягаме от самотата, от страховете си и от усещането за преходност.

-Какви са най-честите причини за нарушения в либидото?

-Сексуалното желание (либидото) е постоянна, макар и с променлива интензивност готовност за полова дейност. И при двата пола най-големият „убиец“ е умората. Забързаното ежедневие и хроничният стрес се причисляват към онези рискови фактори, които често остават незабелязани. Освен това заседналият начин на живот, обездвижването, наднорменото тегло, високото кръвно налягане, диабетът категорично оказват влияние. Алкохолът, тютюнопушенето, приемът на някои медикаменти, като антидепресанти или контрацептиви доказано потискат сексуалното желание.  Либидото се променя с възрастта. Мъжете достигат максимума на своето сексуално желание някъде около 20-годишна възраст, докато при жените либидото достига своя връх на около 30- годишна възраст. След това и при двата пола либидото с годините започва постепенно да спада. Някои житейски събития като раждането и кърменето също слагат своя отпечатък върху либидото.

-Вие обучавате млади дами за медицински сестри и акушерки. Какви съвети давате на своите възпитанички, за да са женствени и привлекателни?

Привлекателността при жената е комплекс от сексапил, женственост и умения за себепредставяне. Сексапилът се определя от начина на обличане, който е ненатрапливо съблазнителен, чувственото излъчване на женската фигура, привлекателната походка, която издава самочувствие. Най-красивият аксесоар за една жена е нейната усмивка. Усмивката е характерна за младостта, израз на щастие и удовлетвореност, тя е покана за разговор. Не случайно, когато показват на група студенти снимки на млади момичета, те определят като по-красиви тези, на които момичетата са усмихнати. Женствеността се възпитава и придобива в периода на пубертета и от голямо значение е както личния пример на майката, така и отношението на бащата към порастващото момиче.

-Съвременната жена е натоварена с много ангажименти и неусетно тя поема и мъжки отговорности. Какво бихте препоръчали на тези дами?

-Няма да се уморя да повтарям, че човек (независимо дали е мъж или жена) може да функционира адекватно и ефективно само в три социални роли. Социална роля е напр. добра домакиня, добра съпруга, добра любовница, добра приятелка, добра дъщеря, добра майка, добра баба, добър служител, добър студент и т.н. Особено когато става майка за първи път, жената поема тежестта на две социални роли. Това означава, че във всеки един етап от нашия живот ние трябва да си дадем сметка кои социални роли са ни най-важни и да им дадем приоритет. Не е възможно да бъдеш едновременно добра домакиня, добра съпруга, добра майка и добра приятелка. Както казва поговорката „две дини под една мишница не могат да се носят“. „Излизането“ на жената извън дома и нейната обществена реализация я обремени с нови задължения, без да отнема от традиционните й обвързаности. Дори технологиите, които улесняват бита, не заменят напълно женския домакински труд. Именно затова е важно да се реализираме само в онези три социални роли, които на даден етап от живота ни са най-важни, без да изпитваме чувство за вина!

-Не са рядкост случаите на жени, които са останали сами, отгледали са децата си без партньор и в един момент се оказва, че не могат да открият подходящ партньор за пълноценна връзка. Какъв е начинът за справяне с този проблем?

С напредване на възрастта и самостоятелният начин на живот у нас се изграждат навици, известни като „динамичен стереотип“, които започват да контролират живота ни. Възрастта ни прави по-ригидни и по-неподатливи на промени. Именно поради това много хора, които дълго време живеят без партньор, се страхуват да влязат в нова връзка. Техният живот е утвърден, предвидим, ефективен и всяко нарушаване на стереотипа ги изпълва с тревожност и страх. Страхуват се да не сбъркат, да не вземат грешно решение, да не повлияят негативно върху живота на децата си. Това са обикновено хора, които имат т.нар. вътрешен локус на контрол. Те обвиняват себе си за всичко лошо, което им се случва. Не вярват в собствените си сили и предпочитат да останат сами, вместо да експериментират. Няма еднозначен съвет за справяне, но е важно да се насочваме към хора, които са подобни на нас: с тях имаме сходни интереси, обичаме да правим едни и същи неща, споделяме близки морални ценности, имаме подобни виждания за бъдещето. Просто трябва да ги търсим, за да ги намерим!