ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

При голям интерес премина срещата с българския разузнавач ген. Тодор Бояджиев, която издателство „Атеа“ организира в сряда в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Бяха представени трите му последни книги – „Разузнаването – 20 години по-рано“, „Разузнаването – 20 години по-късно“ и „Шпиони с нежни имена“, както и „Висш шпионаж“, на която той е издател и рецензент, които излязоха от печат в периода 2020-2022 г., но заради пандемията не бяха представяни официално пред публика. Проявата включваше и лекция на тема „Ролята на дипломатите, разузнавачите и медиаторите за запазването на глобалния мир пред опасността от Трета световна война“ – анализ на актуалните събития по света.
Срещата започна с презентационен филм – трейлър с кадри за филмов проект за БНТ, който заради политическа конюктура през 90-те години не е могъл да се реализира.
Управителят на издателството Делян Илиев представи и целта на срещата. По думите му, издава книги с висока художествена стойност в различни направления и жанрове, като приоритетно подкрепя български автори, а през последните две години развива и линията на специализираната литература в областта на разузнаването. „Целта ни е да открехнем завесата на тази отговорна и рискова професия за младите генерации разузнавачи, за студентите – медиатори, „Национална сигурност”, „Разузнаване”, „Международни отношения” и др. за бъдещите кадри от националната сигурност и дипломацията на България. Респектиращият професионален опит на генерал Тодор Бояджиев, с когото заедно осъществихме четири проекта, може да бъде полезен на младите кадри!“
Генерал Бояджиев се обърна към публиката с едно признание:
„Искам да направя едно отклонение – че днес ще говори „доайенът“ на българското разузнаване, това просто не е вярно! Много често по медиите ме представят като най-, по-, по-голям, и доайен. Това, че съм от правилната страна на тревата все още, на своите 84 години, и съм един от последните мохикани на българското разузнаване, не ме прави доайен. Основен принцип в разузнаването е да останеш неизвестен. Най-големите разузнавачи не само са неизвестни, но може би никога няма да станат известни, в тази професия това е златно правило! И тук възниква моментално въпроса: а защо вие станахте известен, след като е принцип? Едно уточнение – много големи разузнавачи станаха известни в резултат на предателство и на Запад, и на Изток. Отговорът е – бях депутат във ВНС и на 4 декември 1990 от СДС внесоха предложение за отваряне на досиетата. Четири пъти аз излизах на трибуната и призовавах колегите – не се хващайте, не отваряйте кутията на Пандора! Резултатът беше, че председателят на демократическата партия Стефан Савов, лека му пръст, излезе на трибуната, посочи ме с пръст и каза: не го слушайте, той е ченге и ми прочете цялата биографична справка от оперативното дело. Посмъртно: благодаря ти бай Савов, защото това свали пред мен всички бариери! Той ме направи известен, нямаше какво да крия, аз казах – да, аз не съм ченге, аз съм български разузнавач и започнах да пиша, но вече не бях на заплата в разузнаването. И другият принцип, който изповядвам: разузнавачите не излизат в пенсия. Всички тези 15 книги, които съм писал, съм писал след това и продължавам и до днес.“
Ген. Бояджиев разясни и какви са кадрите от презентационния филм. „Това беше един проект от 90-та година, (всичко това е заснемано 94 -та година), подписан с Хачо Бояджиев като директор на БНТ, сценарият беше приет от художествен съвет, в резултат на което аз, с оператор от БНТ, в продължение на два месеца снимахме в САЩ и в Русия 26 американци и 26 руснаци. Сериите бяха балансирани и трябваше да отговорят какво ще правим през 21 век с разузнаването: а сега накъде? Но по време на правителството на Иван Костов новият директор на телевизията Лили Попова, едно от нарежданията, които й бяха дадени, беше – никакъв филм на ген. Бояджиев! Оригиналните записи бяха откраднати и усещането ми като професионалист, че нещо такова може да се случи, ме накара всичко това да бъде запазено на VHS. Затова и в книгата ми подзаглавието е: „един откраднат филм“. Това го има във форма на видео, но в печатна форма се появи чак 2000 година, в XXI век. И моите приятели от издателството си направиха труда да направят филм – какво съдържа тази книга.“
Ген. Бояджиев разказа повече за това, че книгите му „Разузнаването: 20 години по-рано” и „Разузнаването – 20 години по-късно“ включват разговори с топ разузнавачи от времето на Студената война и след падането на Берлинската стена – ръководители на американското руското, английското, френското, хърватското и българското разузнаване. Книгите съдържат интервюта с Ким Филби, Джордж Тенет, Леонид Шебаршин, Ричард Кър, Ричард Столц, проф. Мирослав Тунджман, Павлос Апостолидис, Шабтай Шавит, Кийт Мелтън, проф. Михаил Богданов, проф. Жолт Кохалми, ген. Кирчо Киров, ген. Бриго Аспарухов.
„Голямото ми постижение, ако има с какво да се похваля като разузнавач, че аз убедих всички тези хора, които преди това са били противници, конкуренти, а сега са пак противници, да отговорят на 4 въпроса: как влязох в разузнаването, какво правих разузнаването, как излязох, какво правя сега. Това са автобиографии и наистина това е най- голямото, което съм постигнал – че тези хора се съгласиха, писаха и за пръв път бяха публикувани в България. „Гордея се с това, че всички тези хора ги познавах лично и с всички тях бяхме противници, конкуренти и приятели. И целта на двете книги беше – на първата, да покажем на хората, че разузнаването е професия с човешко лице, че в разузнаването не работят извратеняци, а умни хора, с високо интелектуално ниво, че те помежду си, независимо, че са защитавали противостоящи национални интереси, са се уважавали като професионалисти, можели са да си говорят. Дай боже и сега да е така! Общо взето, щастлив пенсионер, без да съм пенсионер като разузнавач.
Ген. Бояджиев разказа и повече за проекта му с Михаил Любимов – книгата „Шпиони с нежни имена”, която излезе в навечерието на 8 март 2021 г. като жест към жените в тази трудна и опасна професия. Идеята възниква, когато Любимов гостува на Бояджиев в бургаското село Граматиково преди години, но е отпечатана през м.г. Книгата разкрива за пръв път в България повече детайли за жените в шпионажа – каква цена плащат те, какви качества притежават, за да бъдат равностойни на мъжете и ефективни в тази професия. Разказани са интересни истории или щрихи от живота на Мата Хари – куртизанка, обслужваща разузнаванията на две воюващи страни, графиня Ливен – ухажвана от австро-унгарския канцлер фон Метерних и докладваща лично на руския император, американките Лона Коен – доставяща документите по Проекта „Манхатън“, и нелегалката Макинтош, Олга Чехова – любимка на Фюрера, българките Кръстана Янева – член на „Червеният оркестър“, и „Ирен“, руските разузнавачки Лариса и „Жанна“, Стела Римингтън – шеф на английското контраразузнаване, изключителната ни съвременничка Елена Вавилова и др.
Ген. Бояджиев представи и свой анализ на динамичните обществено- политически събития в света, като темите предизвикаха оживена дискусия.
След края на срещата той раздаде автографи на своите почитатели и съмишленици в залата.