Изследователят д-р Светлозар Попов представи за пръв път основни моменти от книгата си “Траки и пратраки в Източните Балкани”. Събитието “Древните цивилизации по българските земи и приносът им за културите в Европа и света”, което е част от програмата на Алея на книгата – София 2022, премина при голям интерес. Домакин бе Националната библиотека “Св.св. Кирил и Методий”.
Историкът Александър Мошев, с когото си сътрудничи издателство “Атеа”, сподели впечатленията си от д-р Светлозар Попов и неговите изследвания.
“За пръв път срещнах името на д-р Попов в края на 90- те години като се запознах с книгата му “Авитохол на българите и хуните “. Това е сравнително малка по обем книга, но тя ме порази със своя задълбочен изследователски потенциал, със смелостта на тезите, с интересния подбор на нестандартните хипотези от автора. Хунската тематика която почна да ме вълнува, до голяма степен моят интерес и на голяма група изследователи, се дължи на тази дискусия за хунското присъствие на Балканите и се дължи на хора като д-р Попов. Темата имаше множество свои проекции през годините. Но той извървя през десетилетията сериозен изследователски път и далеч не се ограничи с тази тема от ранното Средновековие, а постепенно започна да навлиза в проблематиката на все по древни и древни епохи, каквато е и настоящата книга, която се представя. Той като личност е изключително интересен, съчетава познанията на лекар психиатър и същевременно задълбочени познания във всички области на хуманитаристиката. Едно рядко срещано съчетание, което се оказва плодотворно! Тази книга е доста интересен сборник от различни теми, свързани с ранната история, етногенезиса на траките и с по-конкретни теми като образа на медузата Горгона в тракийската митология, двойната брадва по нашите земи… Наистина си струва човек да я прочете, аз съм размишлявал върху всяка една страница – тя е изключително информативна и предлага много теми за размисъл”.
Управителят на издателство “Атеа” Делян Илиев сподели на присъстващите в залата, че от години издателството развива линията на сериозни изследвания на българската история и праистория за отминали епохи на славни времена и предшественици, с които можем да се гордеем. “Ние си сътрудничим с автори, чиито трудове се характеризират оригиналност и представят нови и непознати факти от нашата история, плод на дългогодишна изследователска работа и такъв е например д-р Светлозар Попов.
Д-р Попов разказа как е възникнал интереса му към изследването на древните цивилизации и как, търсейки информация за Великите Кабири, постепенно открива нови факти и взаимовръзки в древната история и е убеден, че тези божества и култовете към тях са от трако-пеласгийски произход.“Култът към Кабирите го има го във Варна, в Балчик, в Каварна и в Кюстенджа – в морските селища. Но по-късно открих, че този култ е съществувал и в Севтополис – столицата на Севт III (Казанлък) и в Ямбол (Кабиле), тоест извън морските селища. Това, което е общото между тези селища е, че всичките са в Одриската държава. И така нещата се завъртяха около една статия, но направих и връзки с изследвания, върху които дотогава съм работил.” Авторът подчерта, че според него е налице връзка на тези култове с тракийския орфизъм.
” Там са Великата богиня – майка, която самозачева и ражда сина си, след което той й става съпруг – ендогамията, и целият свят поражда друг. В края на халколита откриваме същото нещо в Балканската култура. Само че ние нямаме информация – има ли богове, няма ли, а тези, които са достигнали до нас, те всичките са тракийски божества. но през гръцката митология, Деметра, дъщеря й Персефона, Хадес и четвъртият е Хермес, всичките равностойни. Първият от Кабирите е олицетворение на женското начало, това е Деметра, сиреч Гея. При траките женското начало е активното, тук е митът за умиращо- възкръсващия бог, затова Персефона заема това място. Деметра, Персефона, Аполон, Хермес, са тракийски божества, говорим за древните пеласги. Култ към Великите Кабири от Самотраки е регистриран в резиденцията на Севт Трети Севтополис.”
Д-р Попов посочи още, че в изследванията си за миграционните вълни през древността е търсил информация и в епоса “Веда Словена”, който съдържа митологеми и стихове от района на Родопите от предхристиянската епоха. Методологията му е да свърже географските описания и хронологичните пластове на „Веда Словена“. Така идентифицира различните местообиталища като съпоставя с много от вече доказаните исторически тези за движението на народите при Великото преселение на народите.
Книгата “Траки и пратраки в Източните Балкани” проследява в детайли четири миграционни вълни на Източните Балкани от североизток и пета от Троя и Микена на древни народи, формирали протонаселението на европейския континент.
“През неолита орното земеделие набира скорост, изхранването е тясно свързано с размножаването и увеличаването на населението. Това са демографските “избухвания”, процеси, които са свързани с изхранването на населението, затова едната миграционна вълна отива на север.” Авторът обясни, че конят е опитомен от древноямната култура, на границата на 5-то -4-то хилядолетие и в средата на 2-то хилядолетие хората го обяздват. „Първоначално е бил използван като впрегатно животно, после в тези територии правят първите каруци, но ездачите се появяват във 2-то хилядолетие“.
Д-р Светлозар Попов говори и за двата царски гроба, открити във Варненския некропол, които съдържали златни предмети, накити и жезли. “Жезлите са с по девет прешлена и са датирани 2 хиляди години по-рано от жезлите, открити в Шумер и Акад, за които говори античният генеалог Лорънс Гарднър в “Царството на властелина на пръстените”.
Изследователят посочи и още доказателства, че преди осем хилядолетия древните обитатели на нашите територии са развивали корабоплаването и търговията по море, металургията и металообработването, и солодобива.
След края на срещата, която продължи близо два часа, авторът раздаде автографи и отговори на още въпроси.
Присъстващите се запознаха и с новата книга на Павел Серафимов – СПАРОТОК “Неразказаната история на траките”.

Снимки: НБКМ